Маловажни случаи на престъпления против горското стопанство - чл. 235 ал.6 НК. Отграничаване от административните нарушения.

  • Печат

Ружена Георгиева Кондева – Елчинова

Административен ръководител-районен прокурор в РП Разлог. Предстои й защита в ЮЗУ „Неофит Рилски“ Благоевград за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ с тема на дисертационния труд „Разследване на престъпленията против горското стопанство“.

 

I. Незаконната дейност за придобиване на дървета от горския фонд- чл. 235, ал.1 НК  и  действията с незаконно добит от друг дървен материал- чл. 235, ал. 2 НК са уредени в Глава VI на Особената част на НК „Престъпления против стопанството”, Раздел II „Престъпления в отделните стопански отрасли”. Обектът на защита е комплексен и е свързан с развитието на обществените отношения в стопанските отрасли за рационално управление, възпроизводство и функциониране на горския фонд.

Макар и да не е изрично формулирана като бланкетна норма, чл. 235 НК препраща към други актове, като съдържащите се в състава на престъпленията термини, които са специфични за горскостопанската дейност и не са известни в наказателноправната теория, се тълкуват съобразно тях.

Субект на престъпленията е всяко наказателно-отговорно лице, като в чл. 235 ал. 3 т. 2 НК е предвиден квалифициран състав, когато деянието е извършено в съучастие със служител по горите, който се е възползвал от служебното си положение.

Предмет на престъплението по ал. 1 са всички, каквито и да било, дървета или част от тях, включително отсечени или паднали, влизащи в горския фонд – държавни, общински и частни, а по ал. 2 – вече незаконно добития от другиго дървен материал. За разлика от ал. 1, където се говори за дървета като живи растителни организми в процеса на непосредственото добиване, в ал. 2 добитият материал се разглежда като краен производствен обект, характеризиращ се със свойствата самостоятелност и обособеност.

Формите на деянието по ал. 1 са пет – сечене, събиране, добиване, вземане и извозване, а по ал. 2 шест – укриване, товарене, транспортиране, разтоварване, съхраняване и преработване. Възможно е едно лице да осъществи повече от една форма на деянието, в които случаи е налице продължавано престъпление или съвкупност от престъпления. Друг елемент от обективната страна на престъплението по ал. 1 е деецът да не притежава редовно писмено позволително за извършване на съответната дейност.

От субективна страна деянията са умишлени. По чл. 235 ал. 1 НК видът на вината винаги е пряк умисъл, докато някои от формите на деянието по ал. 2 могат да се осъществят и с косвен умисъл (укриване, съхраняване, преработване).

 

ІI. Съотношение между престъпление – маловажен случай на престъпление – административно нарушение - деяние по чл. 9 ал.2 НК.

 

А. Маловажен случай на престъпление – чл.235 ал.6 НК.

Затрудненията при преценката относно това кога извършеното деяние срещу горите е съставомерно по НК и кога е административно нарушение, както и при други хипотези на престъпления против стопанството, се дължат преди всичко на някои законодателни проблеми.

В отменения през 1997 г. Закон за горите (ЗГ) от 1958 г. съществуваше изрична норма, която определяше кога едно деяние, свързано с незаконен добив на дървен материал е административно нарушение и кога престъпление според размера на причинените вреди. В чл. 42 беше посочен абсолютен размер на вредите с горна граница в размер на 2000 нед. лева, над които деянието представлява престъпление, а не административно нарушение. Този текст не оставяше съмнение в правоприлагащите органи кога са длъжни да приемат, че причинените вреди са немаловажни и да образуват наказателно производство. Горепосоченият текст на чл. 42 ЗГ, цитиращ дословно  диспозицията на чл. 235 ал.1 НК, допълвайки я единствено чрез установяване на граница на причинените вреди, представляваше надежден законов критерий за отграничаване на правонарушенията, които имат характер на административни нарушения, от престъпленията.

В Закона за горите от 1997 г. (отм.) и новия ЗГ от 2011 г. такава правна норма липсва. Не са посочени и други нормативни критерии, чрез които да се установи немаловажността на вредите, поради което разрешаването на този значим практически проблем е особено важно.

Основен показател за извършване на това отграничение са размерът на причинените вреди и пазарната стойност на добитата дървесина, отнесени към размера на минималната работна заплата към момента на посегателството.

Прилагането на този критерий налага разрешаването на няколко проблема.

На първо място следва да се реши кой размер на вредите се взима предвид при определяне на маловажността - абсолютен, представляващ паричната равностойност на предмета на престъплението или общият размер на вредите, включващ всички имуществени и неимуществени интереси. Безспорно стойността на дървения материал, макар и много важен, не е единственият критерий, от който следва да се изхожда, за да се определи дали случаят е маловажен[1]. Същевременно, ако се приеме, че преценката се извършва въз основа на общия размер на причинените вреди, как следва да се определи същият - от цялостната оценка на имуществените и неимуществени вреди или абсолютният размер на вредите има решаващо значение. Необходимо ли е във вредите да се включат както непосредствено причинените от сечта щети, в това число и екологичните, така и претърпените загуби - платени неустойки и лихви, разходи по разчистване, трасиране, възобновяване, ново залесяване, закупуване на репродуктивни материали, възстановяване на ерозирани земи и др.

Допълнително се поставя и въпросът може ли щетата да се определя като резултат от всяко събитие, действие или бездействие, което намалява стойността на горския имот или отделно стоящо дърво и следва ли като щета да се отчетат и настъпилите биотични и абиотични повреди.

 В теорията съществува разбиране, че случаят е маловажен, когато стойността на причинените вреди е в паричен размер над три минимални работни заплати[2]. Квалифициране на деянието с оглед размера на минималната работна заплата не може да бъде споделено, тъй като не характеризира в пълен обем обществената опасност на  извършеното посегателство[3].

 

В съдебната практика се застъпва и схващането, че случаят може да бъде

определен като маловажен чрез използване на установената в чл. 218б НК граница - две минимални работни заплати. Критиците на това разбиране сочат, че при всички случаи наред с абсолютната стойност, следва да се отчете и конкретният жизнен стандарт към момента на деянието, инфлационните процеси и минималните средства за социалния екзистенц минимум. Доводът за прилагане на чл.218б НК по аналогия се отхвърля, защото наказателно-материалните норми нямат приложение по аналогия, а чл. 218б НК предвижда административна отговорност за изрично посочени случаи, в които чл. 235 НК не е. Използването на чл. 218б НК за решаване на конкретния проблем е още повече неубедително, като се има в предвид, че разпоредбата е относима единствено към престъпленията против собствеността, които регулират различни отношения.

При всички случаи обаче по-малката стойност на предмета при престъпленията против стопанството представлява правно-технически метод за определяне степента на обществената опасност и критерий за декриминализация на деянието[4].

Прецизността при определяне размера на вредите налага да се отговори и на въпроса, дали в случаите на задържани дървета, от стойността им следва да се приспадне размерът на вредите, ако те са били използвани за нуждите на лесничействата. Това е възможно, ако след конфискуване дървеният материал е бил преработен или продаден за тяхна сметка. При това положение възниква резонният въпрос, дали с предаване на дърветата във владение на горските стопанства, причинените от деянието вреди са възстановени, дори и само частично[5].

 

 Отговорът на всички тези въпроси изисква да се посочи разликата в съдържанието на термина „маловажен случай“ от „маловажни вреди”. Маловажният случай следва да се различава от термина „маловажни вреди”, който до 2006 г. съществуваше в текста на чл. 235, ал.1 и ал.2 НК като критерий,  определящ едно посегателство срещу горите като административно деяние, а не престъпление.

По смисъла на настоящата редакция на чл. 235 ал. 6 НК маловажен случай е деянието, което с оглед обективните и субективните си свойства надхвърля нарушението по специалните закони и представлява престъпление, но с по-ниска степен на обществена опасност.

При определяне маловажността на престъплението трябва да се вземе предвид чл. 93 т. 9 НК и се отчетат както настъпилите незначителни вредни последици или тяхната липса, така и другите смекчаващи обстоятелства, разкриващи по-ниска степен на опасност на деянието и дееца в сравнение с обикновените случаи.

Тежестта на конкретното деяние, обществена му опасност и морална укоримост също имат значение.

Съдържанието за „маловажен случай“ не следва да се  смесва с института на малозначителност и явна незначителност на деянието, очертана в чл. 9 ал 2 НК, където се има предвид толкова ниска степен на засягане, която сочи на липса на обществена опасност и оттам – на престъпление.

        Труден е отговорът на въпроса, дали от значение за  определяне на маловажността са настъпилите неимуществени вреди. Това са всички последици в резултат на престъплението, които са вредни за обществото и  засягат установения правопорядък, в конкретния случай – особено важни отношения, свързани със запазване на природата.

Имайки предвид, че престъплението по чл. 235 НК се намира в Глава VІ НК „Престъпления против стопанството”, едно такова виждане има резон и отговорът е положителен[6]. Тези неимуществени последици следва да са значителни от гледна точка на същественото им отрицателно въздействие върху процеса на възпроизводство, следващи от изискванията за опазване на горите[7].

Спорен е и въпросът дали при определяне на един случай като маловажен следва да се отчита широкото разпространение на този вид престъпления в съответния район, което го прави с изключително негативни последици не само в икономически аспект.

Считам, че извършеното престъпление, независимо от това, че в някои случаи предметът на престъплениетое с по-ниска стойност, може да е с по-висока обществена опасност, с оглед значението на горските площи за живота и здравето на хората, обвързани с екологичното равновесие в природата[8]. Големият брой посегателства в определен район заплашва оцеляването на гората и определя случая като немаловажен, а наред с това би могло да се приеме като отегчаващо обстоятелство. Налице е една по-силно изразена и по-висока степен на обществена опасност, със значително отражение в дадения район, а това не може да не бъде отчетено при преценката дали престъплението може да бъде определено като маловажен случай.

Маловажността на случая се определя и от всички други обстоятелства, релевантни за квалификацията му - настъпили по-незначителни вредни последици в сравнение с обикновените случаи, малко количество и ниска стойност на имуществото, специфичен предмет на посегателство, характер на извършеното деяние, степен на засягане на отношенията, предмет на регулиране[9].

Важността на предмета на престъплението - дали се касае за по-ценен или по-рядък дървесен вид, или за защитен от закона, също е от значение за маловажността, респ. немаловажността.

Други такива обстоятелства, които задължително се отчитат при преценката са - характерът на засегнатите горски насаждения, броят и възрастта на унищожените или увредени дървета. Съществени за преценката са и способът и начинът на извършване, средството и интензитетът на усилията, положени за достигане на целения престъпен резултат, мястото и времето на извършване - през деня или нощта.

Значение има също така от колко души е осъществено посегателството и представлява ли дейността им организирана група за извършване на подобен род дейности, какви превозни средства са използвани, представил ли е деецът пред разследващите органи неотносими или неистински документи за произход, използвал ли е неистинска или преправена горска марка.

Ако деянието е предпоставка за извършване на други престъпления - документни, длъжностни, против собствеността, общоопасни и др., тези обстоятелства също определят неговата по-висока обществена опасност.

Ако се касае за престъпление по чл. 26 НК, значение има продължителността на периода и броят на единичните деяния, влизащи в общата престъпна дейност.

За определяне дали един случай е маловажен е необходимо да се изследва основно личността на извършителя - съдебно минало, характеристични данни, причини, мотиви и подбуди, от които се е ръководил, пол, възраст.

Тежестта на вината се определя от психическото отношение на дееца към престъпния резултат, както и отношението му след извършване на престъплението - признава ли и съжалява ли за стореното, какво процесуално поведение има. Ето защо и при по-малки на стойност посегателства случаят може да се третира като немаловажен, щом като се касае до по-високо общественоопасен деец, до специална обстановка, при която престъплението е извършено или до значително отражение на престъплението в обществото[10]. Обратното също е възможно - при относително по-високи стойности на дървения материал, престъпното поведение като цяло да се счете за маловажен случай,  с оглед причините за извършването му - тежко финансово, социално и семейно положение, продължителна безработица, при което основната причина за осъществяване на деянието е задоволяване нуждите на семейството от отопление[11].

Често лицата, извършващи престъпления по чл. 235 НК са осъждани за такива деяния или са системни нарушители по ЗГ. За установяване на тези обстоятелства се събират данни - наказван ли е деецът за посегателства срещу горите, кога, колко пъти и с какви наказания. Ако вече е бил санкциониран по административен ред за същите по вид деяния и въпреки това упорито е продължил да не се съобразява с регламентирания ред, ако е подбудил и други лица да участват в престъплението, въвел ги е в заблуждение или е използвал тяхното незнание - всичко това са обстоятелства, сочещи за по-висока степен на опасност. В съдебната практика се застъпва и обратното схващане, че фактът на съставяне на подсъдимия на актове за системни или множество административни нарушения, е без значение за конкретното престъпление по чл. 235 НК, тъй като не е елемент от състава на престъплението[12]. Считам по изложените по-горе съображения едно такова разбиране за неприемливо.

При налагано административно наказание „глоба“ е необходимо да се съберат данни, дали същата е изплатена[13]. При констатирани нарушения в дървообработващи цехове и складове за продажба на дървесина се събират данни, дали са били запечатвани преди това по нареждане на горските власти, на какво основание и за какъв срок.

 

В заключение следва да се обобщи, че маловажността на всеки конкретен случай се преценява съгласно цялостната характеристика на деянието, при което се взимат предвид всички изброени обстоятелства, от които най-съществени са размерът на причинените вреди и паричната равностойност на дървения материал, но те не изчерпват многостранността на обекта на обсъждане. Въпросът се решава след всестранна и обстойна преценка на всички доказателства и оценка на всички посочени фактори. Специфичният предмет на увреждане при горските посегателства налага комплексно изследване на всеки случай, като се имат предвид посочените критерии. Когато обстойният анализ сочи, че се касае за малозначителност на деянието се налага административно наказание по Закона за горите и Правилника за прилагане на Закона за горите, Закона за защитените територии и Правилника за приложението му, Закона за защита на растенията, Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие или по друг специален закон.

 

Б. Отграничаване на маловажните престъпни деяния от административните нарушения и деянията по чл. 9 ал.2 НК.

При очертаване на съотношението между административно нарушение, престъпление по чл. 235 ал. 6 НК и деяние по чл. 9 ал.2 НК следва да се дефинират ясни правно-технически критерии. Такива най-общо са цялостната малозначителност на случая, която определя за деянието да се понесе административна, а не наказателна отговорност и значително по-малката стойност на предмета на посегателство, в сравнение с обикновените случаи[14].

Компетентни да преценят дали съответното деяние е административно нарушение или маловажен случай по ал. 6 е прокурорът и съдът. Административният орган изпраща материалите по административната преписка в прокуратурата за преценка. Ако случаят е по-незначителен в сравнение с обичайните, преписката се връща за продължаване на започнатото административно производство.

При маловажния случай на престъпление стойността на предмета на посегателство не е незначителна до степен да прави неоправдано използването на целите на наказателната принуда[15]. От друга страна именно тази по-ниска стойност е основание решаващият орган да приеме, че се касае за маловажен случай. Административно наказание се налага, само ако нарушението не съставлява престъпление.

Едновременно с това решаващият орган преценява и дали не е налице хипотезата на чл. 9 ал.2 НК, като има предвид, че не всяко малозначително деяние може да се счита за административно нарушение и без да смесва маловажният случай на престъпление с института на явна малозначителност на деянието.

Според някои  учени - юристи[16] административно-наказателната отговорност в областта на защитата на горското стопанство и екологията може в определени случаи да има по-широка практическа приложимост от наказателната отговорност. Това становище се подкрепя и от практикуващи юристи[17], според които в някои гранични случаи, когато има съмнение за правилната квалификация на поведението като престъпление, би било добре да се използват възможностите на административното право, за да не се стигне до практическа безнаказаност на извършителя.

Последното разбиране поставя в дискусионен план въпроса за декриминализация на някои престъпни деяния против горите, с оглед ориентацията на законодателя към тяхното наказване като административни деяния[18].

 

При обсъждане на общите аргументи за и против декриминализация на някои от съставите на стопанските престъпления, в частност и престъпленията против горското стопанство, следва при всички случаи да се отчете практическата приложимост и необходимост от съществуване на съответната разпоредба в НК. Практиката би могла най-добре да покаже, дали по-правилният подход с оглед по-ефективна защита е административното наказване по специалното законодателство, а не наказателната отговорност. Решението при всички случаи трябва да бъде взето след широка дискусия между теоретици и практикуващи юристи[19]. Считам, че едно такова частично декриминализиране би имало резон, единствено в случаите, когато практиката по наказателните дела е показала ниска или почти нулева реализация.

 

III. Изводи.

 

Анализът на престъпленията против горското стопанство и трудностите, пред които са изправени правоприлагащите органи, както и дългогодишният ми опит и наблюдения върху тази материя, ми позволяват да предложа промени de lege ferenda:

·          По подобие на отменения през 1997 г. Закон за горите от 1958 г. /чл. 42/ да съществува изрична правна норма, която според размера на причинените вреди, да определя кога едно деяние, свързано с незаконен добив и дървопреработване е административно нарушение и кога престъпление.

·           С оглед  на това, че размерът на вредите  е основен критерий при определяне на маловажността, респ. немаловажността на деянието и обстоятелството, че различните подзаконови актове за определяне на щетите при горските посегателства са в противоречие помежду си и трудно може да се даде категоричен отговор на въпроса, кой от тях е приложим в конкретна хипотеза и защо, трябва да се помисли върху вариант, при който да се издаде изричен подзаконов акт (евентуално наредба), чието приложно поле да определя изчисляване на причинените вреди специално при извършени престъпления против горското стопанство.



[1]   Р. ВС 64/72, н.д. 658/71; Р. на БлОС по ВНОХД 335/2010

[2]   Гиргинов, А.,Наказателно право на РБ, Особена част, С.:, Софи-Р, 2005, с. 324

[3]   Р. ВКС 421/1998, н.д. 287/98; Р. ВНОХД 217/2009, ОС Благоевград

[4]        Михайлов Д., Нови положения в Особената част на НК, С.: Сиела, 2003, с. 212

[5]        Р. 74/2004,  БлОС, НОХД 1054/2003

[6]        Постановление 7/23.XII.1976, ПВС, изм. с Постановление 6/29.XI.1984 и 7/6. VIII.1987; НОХД  1013/2004, РС Пазарджик

[7]        Чл. 1 ЗГ

[8]        Р. 223/27.05.2003, ВКС, н.д. № 66/2003, ІІІ НО

[9]         Р. 2742/17.05.2011, РС Разлог, НАХД 279/2011

[10]   Р. ВС 37/74, н. д. 860/73, І н. о.

[11]   НОХД 99/2011, РС Разлог

[12]   Р. 56/07.05.2001, БлОС

[13]  Съгл. параграф ІІ т.12 ДРЗГ  (отм.) се събираха данни  и относно „търговската репутация” на извършителя

[14]  Зиновиева Д., Маловажен случай в административното наказване, С.: „Фенея”,  2011, с. 78 и сл.

[15]  Р. ВКС № 59/21.03.2011

[16]  Пенчев Г., Разграничаване на административните нарушения от престъпленията в областта на опазване на околната среда в РБ, Юридически сборник, Бургас, БСУ, 1993, т. 1, с. 27

[17]  Отдел „ИАМР“, ВКП № 4650/2013

[18] Стайнов П., Защита на природата (правни изследвания), С., 1970,с. 70-71

[19]Пенчев, Г., Престъпленията против околната среда по НК в светлината на екологичното законодателство на РБ: някои особености на изпълнителното деяние, С., Бюлетин на АПБ, бр. 1, 2011 г., с. 34