ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ГОРСКОТО СТОПАНСТВО

  • Печат

Особености на процесуалната дейност при разследването и доказването им

 

Ружена Кондева–Елчинова

Административен ръководител на РП-Разлог

 

В борбата срещу незаконния добив на дървесина и дървопреработване ролята на правозащитните органи е, спазвайки действащия закон, да осъществяват успешно наказателно преследване.

 Разследването на тези престъпления е свързано освен с трудности и неясноти при тълкуване на материалния закон, така и с особености при прилагане на процесуалните разпоредби.

 

Проблемите при разследването на престъпления срещу горското стопанствовъзникват поради няколко основни причини:

·   При разследване на посегателства срещу горите се изисква добро познаване на специалните отраслови закони[1];

·   В наказателното производство се вплитат правила отадминистративното право и процес, от които не всички са в съответствие с НПК;

·   Констатирането на правонарушения по специалните закони се извършва от горски служители, които не са част от системата на разследващите органи;

·   Когато липсват или непрецизно са извършени първоначални следствени действия - оглед на местопроизшествие и на веществени доказателства,  претърсване, изземване и разпит на свидетели, се изгубват важни първични доказателства, които не могат да бъдат събрани чрез други доказателствени средства;

 

  Материалноправна основа на разследване на престъпленията против горското стопанство

 

Престъпните деяния са уредени в Глава VI на Особената част на НК „Престъпления против стопанството”, раздел II – „Престъпления в отделните стопански отрасли” – чл. 235 и чл. 236 НК. Обектът на защита е комплексен и е свързан с развитието на обществените отношения в стопанските отрасли за рационално управление, възпроизводство, ползване, стопанисване и функциониране на горския фонд (ГФ).[2] Макар и да не са изрично формулирани като бланкетни норми, чл. 235 и чл. 236 НК препращат към други нормативни актове, като съдържащите се в състава на престъпленията термини, които са специфични за горскостопанската дейност и не са известни в наказателноправната теория и практика, се тълкуват съобразно тях.

Подобно на други престъпни състави против стопанството, съотношението между престъпленията и останалите  посегателства срещу горите – административни и други правонарушения, се определя съобразно типични наказателно-правни признаци – криминализираното деяние не трябва, поради своята малозначителност, да е обществено неопасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна (чл. 9, ал. 2 НК).

Незаконната дейност за придобиване на дървета от горския фонд е уредена в чл. 235, ал.1 НК, а в чл. 235, ал. 2 НК са регламентирани действия с незаконно добит от друг дървен материал. Субект и по двете престъпления е всяко наказателно-отговорно лице, като в чл. 235, ал. 3, т. 2 НК е предвиден квалифициран състав, когато деянието е извършено в съучастие със служител по горите, който се е възползвал от служебното си положение. Предмет на престъплението по ал. 1 НК са всички, каквито и да било, дървета или част от тях, включително отсечени или паднали, влизащи в горския фонд – държавни, общински и частни[3], а по ал. 2 – вече незаконно добития от другиго дървен материал. За разлика от чл. 235, ал. 1 НК, където се говори за дървета като живи растителни организми в процеса на непосредственото им добиване, в ал. 2 добитият материал се разглежда като вещ, стока, краен производствен обект, характеризиращ се със свойствата самостоятелност и обособеност.

Формите на изпълнителното деяниепочл. 235, ал. 1 НК са пет – сечене, събиране, добиване, вземане и извозване, а по ал. 2 са шест – укриване, товарене, транспортиране, разтоварване, съхраняване и преработване. Възможно е едно лице да осъществи повече от една форма на деянието, в които случаи е налице продължавано престъпление или съвкупност от престъпления.Друг елемент от обективната страна на престъплението по ал. 1е деецът да не притежава редовно писмено позволително за извършване на съответната дейност. От субективна страна деянията и по двете алинеи саумишлени, като по ал. 1 видът на вината винаги е пряк умисъл, докато някои от формите на изпълнителното деяние по ал. 2 е възможно да се осъществят и с косвен умисъл (укриване, съхраняване).

 

Унищожаването или повреждането на някои елементи от горския фонд е уредено в чл. 236 НК. Непосредствен обект на защита са отношенията, свързани с рационалното използване и опазване на горския растителен свят и екосистеми, околната среда и природните ресурси. Предмет на престъплението са елементи от горския фонд– горски дървета, младеняк, подраст, горска култура и горски разсадник, чието изброяване е изчерпателно, а не примерно. В зависимост от степента на въздействие върху тях, изпълнителното деяние се осъществява под две форми – унищожаване и повреждане. Престъплението може да бъде извършено както с пряк, така и с косвен умисъл.

 

  Първоначални и последващи действия на органите на досъдебното разследване

 

При разследване на престъпленията срещу горското стопанство се използват всички предвидени в НПК способи за събиране и проверка на доказателства. При условията на чл. 212, ал. 2 НПК се извършват оглед на места, предмети, местности и помещения, при необходимост съчетани с разпит на място и следствен експеримент (по-рядко). С цел откриване на незаконно добити материали и средствата, с които е осъществено престъплението, се извършват претърсване и изземване на помещения и превозни средства. При оспорване на авторството се извършва разпознаване на лица. За изясняване на обстоятелства по делото, за които са необходими специални знания, се назначават експертизи – оценителни, лесовъдни, технически, графологически, дактилоскопни, трасологични и финансово-счетоводни.

§   Предварителна проверка

Ако прокурорът е сезиран за престъпление, но в сигнала не се съдържат достатъчно данни за решаване по същество, се възлага извършването на предварителна проверка съгласно чл. 145, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 6 от Инструкция № И 89/10.03.2011 г., издадена съвместно от Главния Прокурор на Р България и Министерството на вътрешните работи за провеждане на предварителни проверки (ИППП). Към първоначалните материали до прокуратурата, изпратени от Регионалната Дирекция по горите (РДГ), обикновено се прилагат единствено актовете за установяване на административно нарушение и рапорт от актосъставителя, а  по-рядко – изготвените докладни записки или обяснения от горските инспектори, открили нарушението, и констативните протоколи.

Не се изпращат другите материали, съдържащи се в административно-наказателната преписка, съгласно Инструкцията за контролната служба в горите и горската стража – заповеди, служебни сведения, обяснения, протоколи за оставяне на отговорно пазене и разписки съгласно чл. 43, ал. 5 Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), покани по чл. 40, ал. 2 ЗАНН, служебни бележки, писма и удостоверения.

В хода на проверката се установява в какво се състои конкретното нарушение (действие или бездействие), обстоятелствата, при които е извършено, видът и количеството на дървесината (иглолистна, широколистна, едра или средна строителна дървесина, дърва за огрев),  място на нарушението, дата на откриване, задържаните вещи, предмет или средство за извършване на нарушението.

В зависимост от събирането на допълнителни данни прокурорът преценява дали да образува наказателно производство или да прекрати преписката.  

Ако за престъплението против горското стопанство са сезирани органите на полицията, в районното управление се провежда същата по съдържание проверка под наблюдението на съответната прокуратура. В случай че още в първоначалния сигнал до МВР се съдържат достатъчно данни за престъпление, дежурният разследващ полицай на основание чл. 212, ал. 2 НПК извършва при неотложност първоначални следствени действия, с които наказателното производство се счита за започнало.

Когато сигналът за извършено посегателство е  подаден до горските власти, служителите към подвижната охрана започват проверка и при установено нарушение се стартира административно производство – съставя се акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и/или констативен протокол, след което събраните материали се изпращат до прокуратурата за преценка и квалифициране. Извършителят  има право да даде пред горските служители обяснения, които се прилагат към протокола. Ако им бъде оказана съпротива, горските служители имат право да потърсят съдействие от полицията, в които случаи се съставя и акт по Закона за МВР (ЗМВР) за неизпълнение на законно разпореждане. Виновното лице може да бъде принудително отведено в съответното поделение на МВР и задържано за срок до 24 часа.

Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила в хода на първоначално образуваното административно производство – чл. 40, чл. 42-44 ЗАНН, незапознаване на нарушителя със съставения акт за установяване на административно нарушение и неспазване на срока относно възражения, съставяне на акт за установяване на административно нарушение на лица с неверни и непълни лични данни или на несъществуващи лица, след образуване на наказателно производство могат да се счетат за нарушаване на правото на защита на обвиняемия и да създадат затруднения при доказване на деянието и авторството. В такива случаи събраните в хода на административното производство документи или част от тях в качеството им на писмени доказателства (веществени доказателствени средства в тесния смисъл на понятието) се изключват от доказателствения материал, като отразените в тях факти и обстоятелства трябва да бъдат установени чрез други доказателствени средства.

§   Органи на досъдебното разследване

Съгласно чл. 191 на стария НПК[5]до изменението му с ДВ, бр. 50 от 2003 г., определени административни органи в случаите, предвидени в закона, можеха да извършват проверки с оглед установяване на основания за образуване на наказателно производство. Към онзи момент се обмисляше възможността към административните органи по чл. 191, ал. 1 НПК да се включат горски и паркови служители, чийто статут да се уреди в Закона за горита,  Закона за защитените територии и в Закона за министерството на вътрешните работи. Като тесни специалисти – служители към подвижната горска стража (ПГС) към действащите по това време Регионални управления по горите (РУГ) и парковата охрана към Дирекциите на националните паркове (ДНП), същите щяха да провеждат качествени предварителни проверки и да събират годни доказателства при условията на чл. 191, ал. 2 НПК (отм.). Тази идея не беше осъществена. С приемането на новия НПК (обн., ДВ, бр. 86/28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) възможността горски административни органи в хода на предварителната проверка да извършват неотложни следствени действия, преди образуване на наказателното производство, стана неприложима.

Delegeferenda, в рамките на действащите НПК, Закона за съдебната власт и Инструкция № И 89/10.03.2011 г., издадена съвместно от Главния Прокурор на Р България и Министерството на вътрешните работи за провеждане на предварителни проверки (ИППП)[6], разработените от главния прокурор, МВР и Държавната агенция по горите „Методически указания за разследване на престъпленията и установяване на нарушенията по горите“[7] следва да бъдат осъвремени. Целта е да се създаде реално действащ механизъм, при койтона част от горските служители – в качеството им на контролни органи, ефективно да бъде предоставена възможност за извършване на проверовъчни действия.

Изготвената методика за взаимодействие на прокуратурата с контролните органи при противодействие на закононарушенията и престъпленията в защита на обществения интерес и правата на гражданите[8] дава основните принципи на взаимодействие и осъществяване на надзор за законност и превантивна дейност, както и насоки относно практическите действия на прокурора при взаимодействие с контролните органи. Опитът на горските служители при разкриване на посегателства срещу горския фонд може да бъде използван и ако правомощията им бъдат допълнени и разширени, като се предвидят повече възможности да оказват помощ на органите на МВР чрез конкретни фактически действия, даване на съвети, разяснения, насоки и указания.

Такава възможност е съществувала още в ЗАКОНЪ за горите (обн., ДВ, бр. 92 от 1897 г., отм., бр. 68 от 01.04.1904 г.[9]). В действащите Закон за горите и правилника за приложението му (ППЗГ) на горските служители са дадени определени права, които отчасти са приравнени на тези на полицията – могат сами да влизат в помещения –  работилници, складове и цехове и да спират със стоп-палки превозни средства по пътищата с цел извършване на проверки.

Разбирането като разследващи органи да действат професионалисти е намерило легален израз и при приемането на стария НПК от 1974 г. до 1990 г.[10]. В този период като разследващи органи са работили финансови санитарни, технически и други административни органи според професионалната им квалификация. Правомощията им са произтичали от действащите  по това време специални закони – Закон за финансовия контрол, Закон за митниците, Закон за народното здраве и др.

Понастоящем би могло да се помисли върху идеята да се даде възможност на определени горски служители със специални знания да извършват отделни процесуално-следствени действия (по чл. 212, ал. 2 НПК или възложени им от друг разследващ орган) или цялостно разследване, както и да изпълняват други функции в наказателния процес, присъщи на разследващите органи.

Възможни са няколко варианта:

·   В НПК, в ЗМВР и специалните горски закони изрично да се предвиди възможност като разследващи органи за престъпления против горите да действат горски (паркови) служители, като се създаде специално звено – така наречени „горски дознатели“. Структурирането може да стане по подобие на съществуващите в стария НПК митнически дознатели.[11] Те ще действат в определени  териториални райони, където се извършват най-много посегателства срещу горите. Съществуват различни възможности относно реда за тяхното назначаване и административно подчинение.

Като работещи горски служители, които в процеса на работата си непосредствено установяват правонарушения, те ще имат възможност да участват в досъдебното разследване. Такова решение е целесъобразно с оглед на придобития от тях професионален опит, осигуряване на бързина, оперативност и качество на разследването и ограничаване до минимум загубата на важни първични доказателства.

·   Друг вариант е горските разследващи да бъдат част от структурата на полицейското разследване, които с оглед спецификата на разследваните престъпления имат по-особен статут. Като образец може да се вземе Транспортна полиция, която е част от системата на МВР, но служителите в нея се занимават само с определен вид престъпления.[12] По подобен начин са структурирани и разследващите полицаи към Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП)[13] и Гранична полиция.

Независимо от това кой вариант ще бъде възприет, тези специализирани органи задължително трябва да имат правомощия да осъществяват неотложни следствени действия, когато незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата. На  тях може да се възлага  разследване не само за престъпления против горското стопанство, но и за престъпления против  ловното и  рибното стопанство (чл. 237 НК, чл. 238 НК),  престъпления по чл. 131, т. 1 и т. 2 НК, чл. 144, ал. 2 НК, чл. 269 и чл. 270 НК – когато извършители или пострадали са горски служители, по чл. 330 и чл. 331 НК в случаи на горски пожари, по чл. 378в НК и по чл. 352 НК – когато са засегнати горски дървета и насаждения, както и по чл. 274 и чл. 274а НК – когато извършители са горски служители или лица, представящи се за такива.

Следва да се отбележи, че част от причините, които затрудняват създаването на специализирани горски органи са непрекъснатите реорганизации в отрасъла. В исторически план обединяването на администрирането на горските стопанства се заменя с разделяне на дейностите в отделни управления – по дърводобив и по стопанисване[14], последвано от обединяване на дейностите[15] и нови реорганизации в горския сектор през 1991 г.[16]  и през 1994 г.[17] С приемането на Закона за горите от 1997 г. и Закона за възстановяване на собствеността на горите и земите от горския фонд (обн., ДВ, бр. 110/25.02.1997 г.) е закрит Комитетът по горите, като към Министерството на замеделието и горите (МЗГ) се създава Национално управление по горите. През 1999 г. част от горските стопанства се преобразуват в държавни лесничейства и поемат контролната дейност. През месец август 2009 г. с Решение на 41-то НС Държавната  агенция по горите е преобразувана в „Изпълнителна агенция по горите” към Министерството на земеделието и храните, а през 2011 г. – въз основа на новия Закот за горите лесничействата отново са преименувани в горски стопанства.

§         Неотложни действия. Бързина и качество на разследването

Бързината на разследване като приоритет на наказателното преследване не трябва да пречи за разкриване на обективната истина, а ограничаването на процесуалния формализъм и опростяването на процедурата не следва да накърняват правата на обвиняемия.

По всяко досъдебно производство, образувано за престъпление против горското стопанство, прокурорът следи за недопускане на нарушения, за спазване на сроковете за приключване, за отстраняване на допуснати процесуални пропуски и за събиране на всички възможни доказателства. В Раздел IIна „Методически указания за разследване на престъпленията и установяване на нарушенията по горите, издадени от главния прокурор, МВР и ДАГ“ са посочени най-често възникващите проблеми при разследване на тези престъпления, от които с най-голямо практическо значение са свързаните с провеждането на неотложни действия.

Съобщението до прокурора за извършено престъпление по чл. 235 или чл. 236 НК трябва да съдържа достатъчно данни за времето и мястото на осъществяване, за формата на деянието, вида и количеството на дървения материал, използвани средства (за добив, транспорт), брой на нарушителите и данни за тях и др. Когато прокурорът прецени, че е налице необходимост от предприемане на действия при условията на неотложност – оглед на местопроизшествие и свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци, ако това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства (чл. 212, ал. 2 НПК), той разпорежда незабавното им извършване. Наред с това указва, че местопроизшествието следва да бъде запазено и при възможност да се задържат нарушителите до пристигане на дежурния разследващ полицай, както и да се задържат и изземат предметът и средството на деянието.

Когато извършителят е заловен на мястото на деянието, при или непосредствено след неговото извършване, и са налице и другите условия на чл. 356 и чл. 362 НПК се  провежда бързо или незабавно производство.

Бързината при водене на наказателно производство за престъпления по чл. 235 и чл. 236 НК се налага и на друго самостоятелно основание – кратките срокове за ангажиране на административна отговорност по специалния закон, ако наказателния процес се прекрати.

 

  Съотношение между наказателното и административнонаказателното производство при разследване на горските посегателства

 

§         Конкуренция в досъдебната фаза между образувани срещу едно лице, за едно и също деяние наказателно и административно-наказателно производство (АНП).

 

Законодателят е дал приоритет на наказателната пред административната отговорност, както преди образуване на административно-наказателно производство (чл. 33, ал. 1 ЗАНН), така и след това (чл. 33, ал. 3 ЗАНН). Започването или продължаването на административното производство зависи от приключване на досъдебното производство и евентуалното му прекратяване. Когато прокурорът прецени, че деянието, за което е съставен актът за установяване на административно нарушение е престъпление, образува наказателно производство, а административното се прекратява. Когато деянието не е престъпно, препис от постановлението за отказ да се образува наказателно производство се изпраща на административно наказващия орган за търсене на административна отговорност. В случаите на проведено досъдебно разследване, след приключването на което прокурорът е прекратил наказателното производство, препис от постановлението се изпраща на административнонаказващия орган за издаване на наказателно постановление (чл. 36, ал. 2 ЗАНН), което в тези случаи може да се издаде и без да е съставен акт за установяване на административно нарушение.

 

§         Конкуренция всъдебната фаза между наказателно и административно производство, образувани срещу лице за едно и също деяние.

 

Застъпват  се две становища:

·         Според едното, не е допустимо съдът, пред който е  висящо административно-наказателното производство, да го прекрати поради наличие на престъпление от общ характер. Това е така, тъй като пред този съд се обжалва самото наказателно постановление, а преценката за наличие на престъпление се прави по наказателното дело.

Прекратяването на административно-наказателни преписки е от компетентност единствено на органите по чл. 47 ЗАНН, след които съдът не е. Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗАНН има предвид административното производство до момента на издаване на наказателно постановление. След като същото е издадено, неговото изменение, потвърждаване или отмяна се осъществява само по реда на чл. 59–63 ЗАНН.    Ако все пак съдът прекрати образуваното наказателно-административен характер дело (НАХД), е налице нарушение на закона, за отстраняването на което е предвиден ред за възобновяване в чл. 70, чл. 72 и  сл. ЗАНН.[18] Когато по-късно с влязла в сила присъда бъде установено, че деянието, за което е наложено административно наказание е престъпление, са налице условия за възобновяване на административното производство, по което е постановено влязлото в сила наказателно постановление и за отменяване на постановлението съгласно чл. 68 ЗАНН във връзка с чл. 73, ал. 2 ЗАНН.

·         Застъпниците на другото разбиране, макар и отчасти да се  основават на същите законови разпоредби, стигат до различен извод. Те изхождат от тезата, че висящото административно производство пред съда по обжалвано наказателно постановление не е процесуална пречка за започване на наказателно преследване, ако нарушението, предмет на постановлението, представлява престъпление (нещо, което не се отрича и от първото разбиране).

Наказателната и административно-наказателната отговорност не се конкурират и са независими една от друга, макар да се отнасят в хипотезата на правната норма до един и същи фактически състав.[19] Ако обаче бъде образувано наказателно производство, започнатото административно производство следва да бъде прекратено, тъй като е недопустимо едно лице да бъде наказвано два пъти за едно и също деяние.[20] Доводи в подкрепа на това разбиране се извличат и от разпоредбите за давността, съгласно които докато трае предварителното и съдебното производство, давността по чл. 34 ЗАНН се спира.

 Ето защо, ако е образувано наказателно производство, административното следва да се прекрати, а ако е издадено наказателно постановление – същото подлежи на отмяна. В зависимост от изхода на наказателното производство по-късно ще се реши и въпросът за административната отговорност на дееца.[21] Това е така и защото наказателното производство няма за задача да обезпечава едно бъдещо, несигурно и зависещо от съдбата му административно производство.[22]

Считам че по-правилно е първото разбиране, според което административното производство не следва да се прекратява, а ако по-късно с влязла в сила присъда деецът бъде осъден за престъпление, административното производство ще се възобнови и наказателно постановление  ще бъде отменено, съгласно чл. 68 ЗАНН във връзка с чл. 73, ал. 2 ЗАНН. Недостатъкът в този случай е, че отпада възможността за пострадалия да събере въз основа на подлежащото на отменяване влязло в сила наказателно постановление присъденото му обезщетение за причинените вреди, като обезщетението ще се присъди с присъдата по наказателното производство.[23] Следва да се отчете обаче, че от гледна точка на принципа за процесуална икономия, по-целесъобразно е второто разбиране. 

 

§         Конкуренция всъдебната фазамежду две висящи производства - по ЗАНН и по глава 28 НПК.

 

При маловажния случай по чл. 235, ал. 6 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до една година, пробация или глоба, е възможно да са били образувани едновременно или последователно във времето две производства – едното по реда на Глава 28 НПК (чл. 375 и сл. НПК/, а другото по реда на съдебното атакуване на наложените по ЗАНН наказателни постановления. Конкуренция възниква, когато освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъпление по чл. 235 ал. 6 НК е за деяние, което съдържа едновременно и признаците  на нарушение по Закона за горите или Закона за защитените територии или друг отраслов закон.

При неприключено в съда наказателно-административно  производство по реда на чл. 375 и сл. НПК във връзка с чл. 78а НК, докладчикът по образуваното административно дело по повод обжалване на наказателно постановление по реда на ЗАНН, решава дали да го прекрати. Основанието е в чл. 33, ал. 2 ЗАНН – поради образувано друго административно дело по реда на глава 28 НПК, което все още не е приключено. Прекратяването става с протоколно определение, след като по делото бъдат представени доказателства за наличието на друго висящо наказателно - административно по своя характер производство[24].

 

§         Конкуренция между наказателно и административно производство при наличие на основания за освобождаване или погасяване от наказателната отговорност (амнистия).

 

В тези случаи цялото деяние остава административно нарушение. Въпреки амнистията по отношение на наказателната отговорност, деецът ще понесе административно-наказателната отговорност, защото цялото деяние нарушава административни норми и не може част от него да е престъпление, а друга част – нарушение. В този смисъл е неприемливо административно-наказателната отговорност да се наложи само за част от едно деяние.[25]

 

  Заключителни бележки

 

§         Необходимо е да се уреди защитата не само на прякото ползване на дървесина, но и на ползването на недървесни горски продукти – пасища, събиране на билки, гъби, горски растения и плодове, шишарки, добиване на смола, кори и лико от дървета.

 

§         Идеята за въвеждане на специализирани „горски дознатели“ следва да бъде легализирана в рамките на действащия НПК, ЗМВР и специалните закони.

 

§         Разработените съвместно между главния прокурор, МВР и Държавната агенция по горите „Методически указания за разследване на престъпленията и установяване на нарушенията по горите“ (приети в началото на 2008 г., изменени през месец март 2009 г.) следва да бъдат осъвременени. Специално внимание трябва да се обърне на прилагането на процесуалните разпоредби (НПК, ЗАНН).

Следва да се уреди и възможността горските служители – в качеството им на контролни органи – да извършват отделни проверовъчни действия.

 



[1]Закон за горите (ЗГ), Закон за защитените територии (ЗЗТ), Закон за биологичното разнообразие (ЗБР), Закон за защита на растенията (ЗЗР),Закон за опазване на околната среда (ЗООС) и др.

[2]Чл. 1 ЗГ.

[3]Чл. 2 ЗГ; чл.5 ЗЗТ.

[4] Статистическите данни са обобщени за периода 2010-2012 г. на база на годишните доклади на Прокуратурата на Р България относно прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи.

 

 

[5]Чл. 191 НПК (доп., ДВ, бр. 28/1982 г., изм., бр. 31/1990 г., попр., бр. 35/1990 г., изм. и доп., бр. 64/1997 г., бр. 70/1999 г., изм. бр. 50/2003 г.).

[6]Обявена частично за нищожна с Решение № 10567/18.07.2012 г. по адм. д. № 14419/2011 г. на тричленен състав на ВАС.

[7]Изх. № 26/22.01.2008 г. на главния прокурор, приети в началото на 2008 г., изменени през март 2009 г.

[8]Марков М., Малинов В., Беремска М., Драганова В., Раева Р., „Методика за взаимодействие на прокуратурата с контролните органи при противодействие на закононарушенията и престъпленията в защита на обществения интерес и правата на гражданите”, С., 2011 г., ОП „АК“, ISBN: 978-954-92616-2-2.

[9]        Чл. 16 от ЗАКОНЪ за горите; § 99 на ПРАВИЛНИКЪ за приспособление на Закон за горите, обн., ДВ, бр. 81 от 18.04.1898 г.

[10]       Чл. 229, т. 2 НПК (отм., ДВ, бр. 31/1990 г.).

[11]       Съгласно чл. 48, ал. 2 (отм.) на стария НПК митническите  престъпления се разследваха от дознатели, които бяха органи извън полицията – митнически служители за разследване на престъпления по чл. 242, чл. 242а и чл. 251 НК. Назначаваха се със съвместна заповед на министъра на финансите и министъра на вътрешните работи и действаха по процесуалния ред, определен в НПК. В ЗМВР и специалните закони бяха определени техните задачи, функции и основни права и задължения.

[12]Разследващите органи към Транспортна полиция работят по извършени престъпления, свързани с посегателства срещу обекти, собственост на БДЖ

[13] ГДБОП е специализирана полицейска  служба за противодействие и неутрализиране на престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури.

[14] Постановление № 1171/30.10.1955 г. на МСна Република България.

[15] Постановление № 28/1960 г. на МС.

[16]   Постановление № 35/01.03.1991 г. на МС.

[17]Със Заповед № 313/21.10.1994 г. на Комитета по горите горските стопанства стават юридическо лице и орган за непосредствено управление.

[18]Определение № 9593 от 30.10.2002 г. на ВАС по адм. дело № 5883/2002 г., I о., докладчик председателят Иван Трендафилов – относно чл. 63 ЗАНН; Определение № 9672 от 01.11.2002 г. на ВАС по адм. дело № 8788/2002 г., I о., докладчик председателят Иван Трендафилов –относно чл. 63, чл. 72 ЗАНН; Определение № 9926 от 07.11.2002 г. на ВАС по адм. дело № 8777/2002 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева; Определение № 9927 от 07.11.2002 г. на ВАС по адм. дело № 8786/2002 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева – относно чл. 63 ЗАНН.

[19]Решение № 421/11.11.1998 г. по нак. дело № 287/98 г., ІІІ-то НО.

[20]Чл. 32, ал. 1 ЗАНН.

[21]Решение на ОС-Благоевград, от 14.01.2003 г. по ВНАХД № 971/2003 г.; Решение на ОС-Благоевград, от 29.01.2004 г. по ВНАХД № 845/2003 г.

[22]Определение № 4006/17.09.2012 г. по описа на РС-Разлог, по ЧНД № 551/2012 г.

[23]Решение № 200/30.05.1985 г. по н. д. № 202/1985 г., II НО, Съдебна практика на ВС – НК, 1985 г. – чл. 68, чл. 70, б. „г", чл. 73, ал. 2 ЗАНН.

[24]Протоколно определение на РС-Разлог, от 07.12.2004 г. по НАХД № 1092/2003 г.

[25]Тълкувателно решение № 77 от 29.11.1984 г. по н. д. № 68/84 г., ОСНК  - т. 7.