АСОЦИАЦИЯТА НА ПРОКУРОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ ОТБЕЛЯЗА 25 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО СИ С ТЪРЖЕСТВЕНА КОНФЕРЕНЦИЯ В СЪДЕБНАТА ПАЛАТА В СОФИЯ

На 25.11.2022 година, в Съдебната палата в София, в зала „Тържествена“ се проведе юбилейна конференция по повод 25-тата годишнина от основаването на Асоциацията на прокурорите в България /АПБ/. Присъстваха множество членове на АПБ, представители на партньорски институции и организации, както и официални гости.

Тържествената конференцията беше открита с премиерата на кратък филм, представящ развитието и достиженията на АПБ през годините.

 

филм - 25 години Асоциация на прокурорите в България

 

Приветствия към ръководството и членовете на АПБ отправиха Ашли Варгиз- регионален мениджър на Националната агенция за борба с престъпността на Великобритания, представляващият Висшия съдебен съвет (ВСС) Боян Магдалинчев, главният прокурор на Република България Иван Гешев, председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков, заместник главният прокурор и директор на Националната следствена служба Борислав Сарафов, директорът на Националния институт на правосъдието  Миглена Тачева, председателят на Съюза на юристите в България Владислав Славов, председателят на Камарата на следователите в България г-н Петко Петков и председателят на Сдружението на администрацията в органите на съдебната власт г-н Александър Николов. Поздравителни адреси бяха изпратени от председателя на Конституционния съд г-жа Павлина Панова, председателя на Върховния касационен съд г-жа Галина Захарова и др.

Членовете на АПБ бяха поздравени със специално видео обръщение от г-н Хан Мораал- главен секретар на Международната асоциация на прокурорите /IAP/.

„За мен е чест да отпразнувам тази годишнина с вас. Благодаря за доброто сътрудничество и изключително ползотворното партньорство през последните 25 години. Заедно дадохме и ще дадем надежди и мечти за българските деца. Иска ми се да виждам повече млади хора в професиите на прокурори и съдии исъм уверен, че с работата си асоциацията ще спомогне за това“, обърна се Ашли Варгиз към присъстващите в зала „Тържествена“ в Съдебната палата.

Представляващият Висшия съдебен Боян Магдалинчев съвет поздрави членовете на асоциацията и отбеляза, че тя се е утвърдила като водещ фактор за защита на независимостта не само на магистратите, но и на цялата съдебна система. „Дейността на Асоциацията на прокурорите е насочена към правото и законността, към независимостта на съдебната власт. Тя е единна, сплотена, в нея членуват активни и целенасочени в отстояването на интересите на съдебната власт хора. През всички тези години асоциацията успешно изпълнява целите си за обединение на прокурорите в цялата страна, утвърди се като авторитетен пазител на прокурорската професия, повиши информираността на гражданите, а оттам и доверието в съдебната система“, каза Боян Магдалинчев.

Главният прокурор Иван Гешев отправи поздравления по повод 25-ата годишнина на съсловната организация в качеството си не само като главен прокурор, но и като член на АПБ. „За мен е чест и гордост да съм част от тази асоциация. Тя защитава и съм сигурен, че ще продължи да защитава достойнството и професионалната чест на българските прокурори. Тя ги подкрепя не само при политически и медийни атаки, но ги защитава и от административен натиск.  Няма по- голяма сила от това да бъдеш подкрепен от своята съсловна организации, от колегите и от приятелите си. Това дава импулс, сила да продължиш да работиш в интерес на гражданите, върховенството на закона и правосъдието“, подчерта Иван Гешев.

Главният прокурор изтъкна ролята на АПБ в последните години не само заради предизвикателствата, произтичащи от пандемията от COVID-19, а и заради безпрецедентния политически натиск, на който прокуратурата и съдебната власт са подложени. Той посочи, че прокуратурата е изключително сплотена и благодарение на подкрепата съсловната организация. „Тя показа съпричастност, чувство, емпатия към проблемите на българските граждани, показа разбиране към проблемите на българското общество“, каза Иван Гешев.

Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков призова членовете на АПБ да продължават да работят със същия хъс и енергия за отстояване правата на прокурорите. „Асоциацията вече е в най-хубавата си възраст, в която се изграждат най-хубавите неща в една организация. Бъдете здрави! За постигането на по-голяма нормалност в нашия живот“, каза Георги Чолаков.

Заместник главният прокурор и директор на НСлС Борислав Сарафов приветства АПБ за благотворителните инициативи и обучителните програми, които активно организира. „В днешно време, когато обществото е все по-разделено, асоциацията а прокурорите е спойката, която обединява прокурорите. Това е важно, защото част от политическата класа отправя злостни, недвусмислени, некоректни нападки към прокуратурата. Когато се говори за съдебна реформа и реформа в правоприлагането, асоциацията трябва да поема активна роля, за да се чуе гласът на магистратите и да се защити независимостта на прокуратурата“, каза Борислав Сарафов.

Членът на Висшия съдебен съвет Евгени Иванов изрази удовлетвореност, че за четвърт век асоциацията е успяла да стигне освен до колегите си прокурори и до хората. „Животът на Асоциацията на прокурорите е много бурен, емоционален и много стойностен. Той далеч надхвърля рамките на обикновеното, далеч надхвърля клишетата. Според мен силата на асоциацията е в две основни неща- създаването на чувство за общност и възможността, която дава на колегите да се познават помежду си“, посочи Иванов.

„За да си член на Асоциацията на прокурорите в България трябва искрено да обичаш работата си и да обичаш своите колеги. Това не е задължение. Когато веднъж си бил член на асоциацията, ти я носиш завинаги в сърцето си. Независимо накъде те отведе вятърът на живота“, каза председателят на АПБ Владимир Николов. 

С почетни плакети за заслуги към АПБ бяха отличени г-н Росен Димов /учредител и председател на АПБ през периода 2003-2007 год./, г-н Камен Михов /учредител и председател на АПБ през периода 2007-2013 год./, г-жа Кети Бозукова /учредител на АПБ/ и г-н Евгени Иванов /председател на АПБ през периода 2013-2020 год./, както и институции, с които Асоциацията на прокурорите в България работи в засилено партньорство.

Тържествената конференция приключи със специален  коктейл, на който бяха поканени всички членове на АПБ и гостите на конференцията.

 

Главният прокурор Иван Гешев към ученици в Силистра: Знаете ли правата си, ще можете да се защитите

„Вие сте младите хора и ако желаете, може да промените себе си и страната си“, обърна се главният прокурор Иван Гешев към ученици от Езикова гимназия „Пейо Яворов“ в Силистра на поредната среща в рамките на инициативата на Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) и Камарата на следователите - „Правосъдие в бъдещето - прокурори и ученици говорят за право“. Тя се проведе на 29.11.2022 г. и на нея той разговаря с над 50 момичета и момчета от 12-и клас на езиковата гимназия.   

„Ако не познавате правата и задълженията си, няма да можете да се защитите. Всичко ще свърши в момента, в който ви кажат „не ни занимавайте“, подчерта Иван Гешев. Той им разказа историята на 16-годишен младеж, който събрал 1600 лв., за да купи подарък на майка си за Коледа. За нещастие обаче не получил това, което очаква.

„Превел е парите на фирма, която се оказала в криминалния спектър. И парите ги няма, и уредите - също. Отишъл в местната полицията. От полицията му казали: Не ни занимавайте с глупости“, разказа пред учениците Иван Гешев. 16-годишният споделил за случая с прокурорка след една от срещите на Иван Гешев с ученици от страната. Започнала проверка по сигнал, входиран в прокуратурата, и за щастие се стигнало до щастлива развръзка. „Колегите са възложили (действия) на МВР, те са си свършили работата, намерили са извършителите и най-хубавото е, че са върнали парите на момчето“, каза главният прокурор.

Той обясни, че често у хората остава впечатлението, че прокуратурата се занимава „с всичко - от раждаемостта до реколтата“. „Истината е, че прокуратурата се занимава с много тесен сегмент, с 10% от проблемите в правосъдната система - т.нар. престъпления от общ характер. В останалите 90% има само съдия, прокурор не участва“, уточни Иван Гешев.

Една от темите на разговора с учениците бяха зачестилите тежки катастрофи по пътищата на страната. „Това, което трябва да се направи за намаляване на пътнотранспортните произшествия, зависи от държавата, от институциите и от всички нас - българските граждани. Ако няма граждански натиск, няма да има и промяна“, каза главният прокурор. Той обясни, че в тази сфера има работещи модели в САЩ и в Европа. „В САЩ, например, плащаш 150-200 долара гражданска отговорност на месец. Ако си млад шофьор, плащаш повече, защото си рисков“, обясни главният прокурор и даде конкретни примери от практиката. Припомни, че от 2 години прокуратурата предлага промени в законодателството за по-ефективно противодействие на престъпленията по транспорта.

„Пияните и дрогирани шофьори са огромен проблем и един от начините за ограничаването им е - ако те задържат пиян или дрогиран, да ти вземат колата. Трябва да си признаем, че в България най-ефективни са имуществените санкции - като ти бръкнат в джоба, всичко се променя“, поясни главният прокурор.

Иван Гешев разказа на учениците какви са трудностите пред следователя и пред прокурора и каква е разликата в работата им. Той уточни, че единият риск е да се изкушиш да подходиш формално към хората, да не усещаш въобще човешката болка. „Вторият риск е прекалено много да усещаш човешката болка. Тогава някои хора напускат, просто не издържат. Трябва да има баланс между двете, за да работиш тази работа. Вярвайте ми, тя не е много приятна, но е полезна, когато работиш за хората“, каза Иван Гешев.

След разговора учениците пробваха прокурорски тоги и се снимаха с тях за спомен.

Кампанията на АПБ и КСБ продължава със срещи с ученици в различни градове в цялата страна.

Прокурори от Кюстендил разговаряха с ученици от Професионалната гимназия по икономика и мениджмънт „Йордан Захариев“ как правата им могат да бъдат защитени

На 28.11.2022 г. в рамките на инициативата „Правосъдие в бъдещето - прокурори и ученици говорят за правото“ районният прокурор на Районна прокуратура-Кюстендил Албена Разсолкова и заместник районните прокурори Галина Димитрова и Крум Крумов разговаряха с ученици от Професионалната гимназия по икономика и мениджмънт „Йордан Захариев“ в града.

На срещата, организирана от Асоциация на прокурорите и Камарата на следователите в България,  присъстваха около 40 момчета и момичета от 12-и клас. Албена Разсолкова им говори за разделението на властите и функциите на прокурора, а прокурор Крумов за структурата на държавното обвинение. Обсъдено бе в какви случаи учениците могат да търсят съдействие от прокуратурата.

„Ако някой пострада от кражба или при сбиване, трябва да подаде жалба в прокуратурата, за да може неговите права и интереси да бъдат защитени“,  обясни прокурор Разсолкова. Тя и колегите й разговаряха с учениците за това какво трябва да правят младите хора, за да не се „озоват в бездната на престъпността, а след това в бездната на страданието“.

Друг акцент на срещата бе проблемът с домашното насилие. Прокурор Галина Димитрова разясни на учениците спецификите на това престъпление, което включва не само физическо, но и психическо насилие, както и какво може да направят пострадалите и институциите в подобни случаи. Прокурор Димитрова разказа на учениците за професионалната си  кариера и ги насърчи да се насочат към правото.

Проведена бе дискусия за последиците от употребата на наркотици и алкохол.  На учениците бе показан филм за съдбата на наркозависимите.

Кампанията на АПБ и КСБ продължава със срещи с ученици в различни градове в цялата страна.

 

Нужна е повече бързина при разследването и нов закон, който да освободи прокурорите от нетипични функции

Прокурор Христо Колев е завършил Юридическия факултет при Бургаски свободен университет, специалност „Право“ .

От  октомври 2017 г. до момента заема длъжността прокурор в Окръжна прокуратура-Бургас и е говорител на Окръжна прокуратура-Бургас. Член на Асоциацията на прокурорите в България от 2015 г., а в момента и член на Управителния съвет на организацията.

- Прокурор Колев, да се говори за съдебна реформа стана модерно и фокусът пак е върху прокуратурата. Има ли изобщо нужда от реформа и каква?

- Прокуратурата е най-реформираният орган в съдебната система, опитите за нейното овладяване не са спирали още от времето, когато главен прокурор бе г-н Иван Татарчев. През годините ясно се вижда, че под съдебна реформа определени политически и олигархични кръгове разбират ограничаване на правомощията и смяна на главния прокурор, независимо кой е бил той. Всеки от тях по някакъв начин е бил неудобен за властта. ,Говоренето за съдебна реформа и фокусирането й само върху една от институциите в съдебната власт, а именно прокуратурата, е погрешно. 

Нужна е реформа в цялата система от правозащитни органи. Трябва ни повече бързина при провеждане на разследването. Затова приоритет следва да бъде промяна на Наказателно-процесуалния кодекс, като наказателният процес трябва да се освободи от тромавост, а прокурорите да бъдат разтоварени от нетипични за наказателното преследване задачи и функции. Няма да посочвам големия брой предложения за изменение в различни текстове на НК, които и сега са изложени от страна на прокуратурата, но лично смятам, че е нужен изцяло нов НК, тъй като сегашният е от 1968 г.  Обществените отношения в момента са коренно променени и ние не можем адекватно да отговорим на обществените очаквания.

- Вие сте член на ръководството на Асоциацията на прокурорите в България, която отбелязва своята 25-а годишнина. Как се отрази дейността на съсловната организация на работата на магистратите, а и на диалога с гражданите за това време? Успяхте ли сами да реформирате системата отвътре?

- Дейността ни е насочена основно към обединяването на магистратите от прокуратурата от цялата страна и защита на професионалните им интереси, като винаги сме се стремели да бъдем полезни освен на колегите си и на обществото. АПБ организира годишни академии, които подпомагат обучението и квалификацията на прокурорите. Поради пандемията през последните 2 г. по обективни причини преминахме на онлайн обучения и конференции. За да компенсираме през настоящата 2022 г. за радост успяхме да организираме две академии. 

Учредили сме и годишна награда „Прокурор на годината“, като всеки колега може да бъде номиниран за нея, дори да не е член на организацията. Една от инициативите на АПБ, която не само ни обединява като магистрати, но и като хора, е „Засади дърво“. До момента сме провели общо 7 залесявания на различни места в цяла България, в които са взели участие членовете на АПБ и техните семейства. До момента сме засадили около 11 0000 дървета.

Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите в България (КСБ) направиха и дарение на  9 апарата за извличане на кръвна плазма за лечение на тежки случаи на инфектирани с коронавирус и необходимите консумативи за тяхното функциониране.

Средствата бяха събрани от дарения на прокурори, следователи и съдебни служители. Инициативата ни за паметник на американския президент Удроу Уилсън, който помогна за запазването на българския суверенитет след края на Първата световна война, бе подкрепена на практика от цялото гражданско общество. 

Асоциацията нееднократно е изразявала и становища до КС, до ВСС, до Министерство на правосъдието, както и такива във връзка с медийни публикации. Една от последните ни инициативи, отново заедно с КСБ, е насочена към децата, които са нашето бъдеще.

Така нарекохме и нея: „Правосъдие в бъдещето – прокурори и ученици говорят за право“. До този момент прокурори и следователи са участвали в срещи с ученици в над 15 училища в страната, инициативата продължава и среща голям интерес сред децата.

- Една от основните задачи на съсловните организации е да отстояват правата и интересите на професионалните общности, които представляват. Как АПБ защитава прокурорите?

- АПБ винаги се е борила за отстояване на правата и интересите на всички магистрати и съдебни служители чрез изразяване на принципни становища във връзка със статута, заплащането, социалните придобивки и други въпроси при срещите ни с представители на ВСС, главния прокурор, министъра на правосъдието и представители на другите две власти.

Защитавали сме чрез становища уронването на честта и достойнството на конкретни прокурори, както и на съдии. Членовете на УС на АПБ, например, излязоха със становище, в което изразиха своята подкрепа за българските съдии в тяхното усилие да отстояват независимостта  на съда във връзка с атаки по делото за т.н. „шестте не-та”, внушаващи, че съдебният състав е действал под натиск.

В много други случаи на оказван неправомерен натиск към колеги сме отправяли искания за реакция от страна на ВСС. Отправяли сме предложения до Висшия адвокатски съвет за образуване на дисциплинарни производства и налагане на наказания, за конкретни изявления на адвокати, несъвместими с работата им.

Асоциацията на прокурорите в България участва и в дейността на Гражданския съвет на ВСС. В рамките на заседанията наши представители поставят на вниманието  на  съвета актуални теми за обсъждане, като актуализацията на съдебната реформа, прекрояването на съдебната карта и т.н. Може би много малко се знае за проблемите при застраховане на магистратите, именно поради усилията на АПБ в момента има едно по-нормално покритие на рисковете.

В международен план членове от УС на АПБ проведоха срещи с представители на Венецианската комисия, на експертната комисия по Механизма за сътрудничество и проверка, за да се изрази пред тях мнението и на хора от самата съдебна система. Изразявахме своите принципни позиции и в становища, изпратени до Комитета на министрите на Съвета на Европа, Европейската мрежа на съдебните съвети, Консултативния съвет на европейските съдии, Консултативния съвет на европейските прокурори, Европейската комисия. В работата си сме подкрепяни и от Международната Асоциация на прокурорите, на която сме член.

- След закриването на специализираните прокуратури имаше казус с прехвърлянето на магистрати в други прокуратури, в който се намеси дори Конституционният съд. Как виждате ефектите от тази реформа върху прокурорите и върху правосъдието изобщо?

- Ефектът от тази „реформа“ тепърва ще дава своите негативни плодове. Закриването на специализираното правосъдие за мен е една огромна грешка, като държавата сама се лиши от един ефективно работещ орган за борба с престъпността. Това не е в интерес на българските граждани. Очевидно не бе мислено и за това, че прокурорите и служителите са хора със семейства и деца, а не предмети, които могат да бъдат местени в пространството.

В своето решение №7 от 14 юли 2022 г. по конституционно дело №9/2022 г. КС обяви тези разпоредби за противоконституционни. Цената от закриването на специализираните органи ще я платят магистратите от една страна, а от друга - гражданите. Политиците не си дадоха сметка за това. Изводите всеки може да си ги направи и сам.

- Наблюдаваме ръст на престъпността в цялата страна и хората остават с усещането, че съдебната власт не си говори с изпълнителната и законодателната власт или пък, че взаимодействието е отслабено. Така ли е?

- Не е възможно само с действия от страна на прокуратурата, да се постигне намаляване на ръста на престъпността. Вече посочих, че следва да има реформа в цялата система на правозащитни органи. Като се започне от превенцията срещу престъпността, през системата на МВР, която следва да разкрие престъплението, и се стигне до органите, работещи за ресоциализация на лицата, изтърпели наказания. Допълнително върху престъпността влияят и редица икономически фактори, които са извън съдебната система.

Ние не сме спирали да говорим и предлагаме изменения в законите, които смятаме, че ще подобрят работата ни, но за съжаление не сме чути. Трябва да има по-добро взаимодействие, но за това трябват усилия и от страна на законодателя, а не само обещания при поредната политическа кампания преди избори. 

- Въпреки политическите заявки за „обявяване война на пияните и дрогирани шофьори“ почти всеки ден виждаме убити на пътя. Ръководството на прокуратурата от 2 години говори за законодателни изменения. Какво е нужно на редовите магистрати, за да бъдат наказани виновните за такива провинения с достатъчно строги наказания, вместо с условни присъди и глоби?

- За спечелването на всяка война, включително и на тази по пътищата, трябва стратегия и то на национално ниво, каквато за съжаление не виждам. Трябва българските институции да се заемат сериозно с проблема с пътната безопасност, особено във връзка с катастрофите, предизвикани от шофьорите при драстични нарушения на правилата за движение, както и от тези, употребили наркотици и алкохол.

Трябват ежедневни усилия от всички отговорни институции, нужни са и по-строги закони. Както отбелязахте, прокуратурата от 2 години говори за законодателни изменения и нищо от тях не е прието или дори обсъдено. Има правна възможност за отнемане на МПС на пияни и дрогирани шофьори или да се присъжда равностойността на МПС-то. Нима не е обществено опасно шофирането с над 200 км/час?

Нима е трудно законодателно да се реши всеки шофьор да посочи електронен адрес, който да служи за връчване на актове?

Все пак сме в 21 век. Защо да не въведем и по-строги изисквания за връщане на шофьорските книжки на водачи, за които е установено, че  са шофирали след употреба на наркотици и алкохол? Това определено е проблем на психиката, поради което може да се предвиди задължителен курс с психиатър и/или психолог и едва след негово положително становище да се допуска връщане на книжката, а не автоматично, както е сега. След това да се предвиди да се допуска шофиране само с придружител, или само по определен маршрут - до работа и обратно. Подобни мерки има в САЩ, например.

Следва да е ясно, че прокурорите и съдът прилагат закона такъв какъвто е. Без неговата промяна няма да се случи спечелването на тази война. Поради това и на редовите прокурори на първо време са нужни измененията в НК и НПК в тази насока.

 

Полковник Елин Алексов, ръководител на Военно-апелативна прокуратура. За войната с престъпността ни трябват нови и модерни закони

Софийска военна прокуратура повдигна обвинения за смъртта на пилота майор Валентин Терзиев, който загина при учение край Шабла. За това какво е установено при разследването, дали ще има и други обвиняеми по този случай, нужни ли са нови Наказателен и Наказателно-процесуален кодекс и дали полицаите трябва да се разследват от военна прокуратура, разговаряме с полковник Елин Алексов, ръководител на Военно-апелативна прокуратура.

- Полк. Елин Алексов, Софийската военно-окръжна прокуратура повдигна обвинения на един от началниците в авиобаза Граф Игнатиево заради падналия самолет по време на ученията в гр. Шабла и смъртта на майор Валентин Терзиев? Как се стигна до привличането на обвиняем, какво е установено при разследването?
- Това разследване беше едно сериозно изпитание и предизвикателство за колегите магистрати, експертите и всички, ангажирани с делото. Когато се случи произшествие от този мащаб, наше задължение е да възстановим всичко, да съберем и най-незначителните детайли и да ги предоставим на специалистите в конкретната област. Ремонтът на черната кутия на изтребителя в завода производител, разчитането и анализът на записа, многобройните разпити, писмените доказателства и експертизите доведоха до решението на прокурорите и военните следователи от разследващия екип. Техният извод е, че към момента има събрани доказателства за виновно поведение, което е в пряка причинна връзка със смъртта на подп. Терзиев. Съгласен съм с казаното от президента, че се касае за високорискова дейност. Затова тя е детайлно регламентирана и никой няма право на компромис и пренебрегване на най-малкото правило. В постановлението за привличане на обвиняемия са описани подробно нарушените правила, какво точно не е направено и връзката му с непредотвратимостта на удара в морската повърхност. Аз лично съм преживявал еуфорията на войника и съсредоточаването, фиксацията в изпълнението на „бойната“ задача. Работата на командирите, на ръководителите на тези военни действия е да бъдат винаги с трезва преценка кога има реална опасност за хора и техника при учението и да спрат навреме. Ето какво е било регламентирано и не е било направено в тези къси мигове по „преследването“ на бързо пропадащата към морето мишена.

- Близки не Терзиев твърдят, че и други са отговорни за случилото се. Ще има ли още обвиняеми?
- Ако в тези твърдения се съдържа нещо конкретно, което го няма в делото, колегите ще направят допълнителен разпит. Дали ще има и други обвиняеми, зависи от всички събрани доказателства.

- Има ли и други дела от обществен интерес, по които да има развитие в досъдебната фаза или в съда?
- Делото за убийството на Станка Марангозова също е в много напреднал стадий и вероятно скоро ще влезе в съда. Там се проведе много сложно разследване, беше изпълнена Европейска заповед за арест и бе доведен от Германия последният от обвиняемите за това убийство. В напреднал стадий е и делото за групата, включваща и български офицери, събирали шпионски сведения за чужда държава. Върви разследване и по  злополуката с боен самолет на летище Чешнигирово, при която, за щастие, няма пострадали хора. Имаме и дела с военнослужещи, обвинени в трафик на хора.

- На срещата на ръководството на  прокуратурата с БСП в парламента, Явор Божанков каза, че постоянно се преследват някакви „чужди шпиони, но така или иначе няма разбити агентурни мрежи и повдигнати обвинения“. Според него няма фактически резултати. Какво ще отговорите?
- Не възнамерявам да влизам в задочен диспут през медиите. Нашата работа е старателно да събираме доказателства  и когато те са достатъчно, разследването да приключва с обвинителен акт. Когато престъплението е извършено от много добре подготвени разузнавачи, решили да предадат родината си, доказването на всяко от техните добре законспирирани действия е изключително трудно и бавно. Ще бъда много благодарен на законодателите, ако все пак решат да чуят и мнението на прилагащите наказателното право на предната линия и да ни снабдят със ефективни средства за още по-успешна борба с престъпността. Да получим в обозримо бъдеще нови Наказателен и Наказателно-процесуален кодекс, актуални, модерни и изчистени от всички остарели процедури или несъответствия с динамиката на днешния живот. Ето един пример: в една от големите европейски държави – Испания,  тежко престъпление по закон е това, което се наказва с лишаване от свобода над 3 години. При нас тези години са пет и това буквално ни връзва ръцете по редица случаи да приложим СРС или да получим данни от информационния трафик. А все повече престъпления се извършват или подготвят по електронен път.

- За миналата 2021 г. военните прокуратури в страната отчетоха увеличение както на новообразуваните, така и на наблюдаваните дела. Има ли такава тенденция и тази година, по какви дела работите най-много?
- Динамиката на криминалния живот е интензивна, противоправните посегателства нямат почивен ден и не признават граници и правила. С организираната или битовата престъпност не може да се сключи примирие за „коледно спиране на огъня“. Това обуславя и интензифицирането на нашата работа. Кадрови военнослужещи намират второ препитание в тези трудни времена като лихвари или участници в организирани престъпни групи за различни престъпления, включително трафик на мигранти или наркотици. Военният конфликт наблизо предизвика интензивни дейности по укрепването на източния фланг на НАТО, което е свързано с предислокация на хора и техника и различни учения, а това също е фактор за нарушения или произшествия. Горяха пожари, предизвикани от взривове или стрелби, и защо се е случило това също е обект на разследване. Като военна прокуратура ние инициирахме преди години и продължаваме да прилагаме проактивен превантивен подход, извършват се постоянно проверки за неправомерно документиране на нормативно осигурени плащания по редица наредби на МО - за преместване, за свободен наем, за командировки. Освободените войскови райони също бяха проверени в национален мащаб за условията на охраната им, наличие на опасни сгради или условия за нерегламентирано укриване на отпадъци. Съвместната ни работа с Военна полиция почива върху ясен регламент, защото, освен с НПК, ние разполагаме с актуална инструкция за съвместна дейност между прокуратурата и Военната полиция. Това значително елиминира избуялото напоследък, и то не по вина на прокуратурата, институционално противопоставяне.

- В последните месеци все повече се говори за полицейски чадър над хора, които престъпват закона. След вътрешна проверка в МВР дори бяха сменени шефове на полицейски управления и служби в София. Като магистрат, работил преди 2009 г. по дела срещу служители на МВР,  смятате ли, че чувството за недосегаемост у хората с власт расте?
- Питате ме за чувството на недосегаемост на хората с власт. Хората с политическо влияние и законодателна власт тогава премахнаха една сериозна бариера срещу личния си комфорт. Още по-голяма бариера беше премахната от тях тази пролет със закриването на Специализираната прокуратура. За да мога да бъда разбран от възможно най-голям кръг хора, като военен прокурор ще си позволя една аналогия. Приставете си: многочислени и добре въоръжени варварски орди са обсадили голям средновековен град, гъсто населен с невинни и невъоръжени хора. Обсадата е ужасна и точно тогава градоначалникът сваля от стените всички войни стрелци, изпраща там младежи, и нещо повече - заповядва да се изгорят всички лъкове и други метателни машини. За войната с все по-организираната, финансово и технологично обезпечена престъпност, всички прокурори и следователи имат материален закон от средата на миналия век и процесуален закон от началото на този век, работят по  редица напълно остарели процедури. Освен това прокурорите, изграждали десетилетие опитност точно срещу организираната престъпност, са пръснати по регионалните прокуратури.  

- Военната прокуратура разследваше служителите на МВР до края на 2008 г, но с промяна в закона (от декември 2008 г.) подсъдността бе сменена и делата бяха прехвърлени в цивилните прокуратури. Още преди 2 г. обаче  експертна група от ВКП изготви предложения за цялостни промени в НК и НПК, обоснова необходимостта от разширяване на кръга на делата, по които да работят военните прокурори. Какви дела може да поемат те? Бихте ли разследвали отново полицаите, служителите на ДАНС, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“?
- Стои въпросът защо напоследък се случиха и станаха обществено достояние толкова инциденти и престъпления с полицейско участие. Моето обяснение е, че в период на политическо междувластие неясни професионални перспективи и влошаващо се финансово състояние доведоха много от полицейските служители до прекрачване на границата. Това отслабване на общата отговорност и дисциплинираност обаче не е от вчера - просто сега балонът на мъглявата обществена информираност за това какво се случва в полицията се спука. А този балон на латентната униформена  престъпност започна да се надува още от 1 януари 2009 г. Обикновеният човек, живеещ в  малкото градче, където всички се познават, разбра с цената на тежко разочарование или на още по-неприятни изживявания, че вече не може да се оплаче от полицейско безобразие в съответната териториална военно-окръжна прокуратура, защото законът отне тази възможност. Обикновеният човек разбра, че няма смисъл да се оплаква, защото няма да се случи нищо. Това е житейската реалност: много сложно е, дори е почти  невъзможно е да си прокурор от териториалната прокуратура, да си работил много добре довчера с един полицай, а днес да образуващ досъдебно производство срещу него. Затова вече 13 години хората мълчат и стискат зъби, а според официалната статистика делата срещу полицейските служители сочат трайна тенденция към намаляване. Имам много приятели в полицията, огромното мнозинство от тези хора са почтени и добросъвестни, но както е казал мъдрия ни народ: „На една каца мед една лъжица катран стига“. По времето, когато полицията беше подсъдна на военните прокуратури, освен високата конкретна разкриваемост имаше и много висока генерална превенция. Колегите на „гнилите ябълки“ ни бяха дори благодарни, че в резултат на нашата своевременна и ефективна намеса те няма да се срамуват и по-спокойно ще си вършат работата. (По отношение на кадрите и мотивацията: С последните значими дела, за които говорих преди малко, военните прокуратури за пореден път доказаха, че когато се наложи, могат взривообразно да разгърнат огромен потенциал. Много пъти ми се е случвало при тежък казус с много действия за кратко време никой не си тръгва от работа, прокурори, военни следователи и съдебни служители. Всеки пита какво още да направи. Когато се взриви Челопечене, всички без изключение отидохме на работа още преди 7 часа, а дежурният прокурор и военен следовател бяха от първите, отзовали се на мястото на взрива. Много подобни примери мога да ви дам.)

- Постоянно се говори за съдебна реформа, при сформирането на всеки нов парламент политиците веднага започват да говорят за промени в прокуратурата, в ЗСВ и т.н. Вие как гледате на това, както и на исканията за смяна на главния прокурор?
- Взаимодействието между трите власти в държавата е в интерес на цялото общество. Много е лесно да се говори от политическата трибуна вместо да се положат задълбочени усилия за промяна на остарялото законодателство. Ако съвременният живот налага необходимост от съдебна реформа, то тя задължително трябва да е с активното участие на правоприлагащите органи, на тези, които са на първата линия. Много по-лесно е да не чуваш гласа на професионалистите, да не променяш остарелите закони, да „разселваш“ из страната подготвени юристи и  после да обвиняваш за поражението тези, които си изпратил на фронта с еднозарядни пушки срещу враг, въоръжен с ракети и автоматично оръжие. Това ми напомня една сцена от филма „Враг пред портата“ - първият от новобранците получаваше за предстоящия бой винтовка, а вторият само патрони.  

По исканията за смяна на главния прокурор няма какво да коментирам - как става такава смяна пише много ясно в Конституцията. Всички знаем как и от кого се поддържат постоянните крясъци „Картаген трябва да бъде унищожен“. Както тогава, така и сега, това е резултат на тежко накърнени лични амбиции на богопомазани „патриции“ и няма нищо общо с добруването на народа. 

- Има ли нужда от допълнителен съдебен контрол на отказите на прокуратурата за образуване на досъдебни производства. До какво ще доведе това, притеснявате ли се? 
- Да, притеснявам се много какво ги чака колегите първоинстанционни съдии, ако се пръкне това законодателно умотворение! Притеснявам  си какъв порой от преписки ще се изсипва ежедневно на бюрото на всеки съдия, натоварен да се произнася по отказите. А от него ще се очаква да води съдебни заседания, да чете дела, да пише мотиви, да се произнася по различни искания на прокурора и какво ли още не. Откази има не защото прокурорите не искат да работят, ние и сега имаме добър процесуален механизъм за обжалване и контрол. Задължени сме по закон да се произнасяме в едномесечен срок по всяко нещо, получило входящ номер в деловодството, не можем да го пъхнем в най-долното чекмедже и да го забравим. От което следва и другото - много хора ни пишат за какво ли не, включително всяка прокуратура си има постоянни „абонати“, които по едни или други причини поддържат непрекъсната кореспонденция с нас. И за всяко, и най-странно изглеждащото писание, трябва да има произнасяне.  

- Асоциацията на прокурорите в България ще чества 25 години от създаването си на прокурорите в България. Вие сте член на Управителния съвет. Какво постигна тя за четвърт век, успява ли АПБ да бъде независима в работата си?
- Това е една постоянно растяща професионална организация, с нарастващ национален и международен авторитет, и което е най-радостно – преобладават младите колеги. Всеки казус, поставен на разглеждане пред Конституционния съд, когато е свързан с наказателното  право, неминуемо води до искане за становище от Асоциацията. И ние разполагаме с потенциал да предложим на конституционните съдии становища на много високо правно ниво. Нашият зам.-председател прокурор Даниела Ангелова е съпредседател в Съвета за партньорство към ВСС. Постоянно участваме в работни срещи и обсъждания по наболели проблеми на наказателното правораздаване и ефективността на съдебната власт. Изправяме се в защита на всеки засегнат по какъвто и да е начин колега, независимо дали членува при нас или не, стига той да е съгласен. Традиционните ни ежегодни пролетни и есенни академии допринасят за постоянното повишаване на правната квалификация на колегите. В различни краища на страната ни растат повече от десет хиляди различни горски дървета, посадени с доброволен труд от нашите членове и техните семейства. Те вече са получили гражданственост като „прокурорски гори“. За най- хуманното наше усилие обаче считам кампанията ни, съвместно с Камарата на следователите, когато в разгара на пандемията събрахме средства, закупихме и подарихме апарати за плазмафереза на „Майчин дом“ и Националния център по трансфузионна хематология в София, на болниците „Света Ана“ и „Лозенец“ в София, „Бургасмед“- Бургас, „Света Марина“ във Варна, „Проф. Стоян Киркович“ в Стара Загора и „Д-р Георги Странски“ в Плевен. Отново заедно с колегите следователи инициирахме построяването на паметник на американския президент Удроу Уилсън в София - приятел и застъпник за целостта на България по време на  Парижката мирна конференция след Първата световна война. В момента се развива нова инициатива за паметник на юристите, участвали в спасяването на българските евреи. Участваме и то с все по-голям успех в  ред международни проекти и инициативи и още много дейности и събития.

Полк. Елин Алексов е на 17 февруари 1960 г. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” през 1989 г. Първоначално работи като юрисконсулт и адвокат. От 4 март 1998 г. е военен следовател във Военно-окръжна прокуратура-София, а от 2008 г. - прокурор в същата прокуратура. Работил е по много дела за тежки престъпления, представляващи голям обществен интерес. От 6 август 2020 г. е шеф на Военно-апелативна прокуратура в София. Член на Управителния съвет на АПБ. Владее руски и испански език. Семеен е и има две деца.