Интервюто е публикувано в „Правен свят”

Госпожо Ангелова, миналата седмица съсловните организации на прокурори и следователи имахте среща с членове на Прокурорската колегия, на която основна тема бе стартиращата на 15 юли процедура по издигането на номинации за главен прокурор. Сякаш за първи път магистратите сте така убедени, че това трябва да е "вътрешен човек" от системата – обвинител или разследващ. Разчитате ли, че ще бъдете чути?

 

Съобразно важната функция, която заема фигурата на главния прокурор в демократичните държави, считаме, че той следва да бъде прокурор, да произхожда от системата на държавното обвинение, да е отдаден на прокурорската професия. Особено значимо е да отстоява интересите на прокуратурата и да прояви социална ангажираност към проблемите на работещите прокурори и служители за подпомагането им в социален и здравен аспект. Една от основните политики на новия главен прокурор е да се ангажира за промяна на условията на труд - материална обезпеченост, работна натовареност, медицински прегледи, застраховки на прокурори и служители, оптимизация на определянето на класове при заплащане на служителите. При посочване на такива качества, няма пречка да се погледне положително на предложенията ни, т.к. решаващите институции са съставени също от магистрати.

Има ли сред прокурорите "кристално чист човек с харизма", който не просто ще бъде номиниран, но и ще събере подкрепата на цели 17 от членовете на Висшия съдебен съвет, а и на президента?

Главният прокурор е необходимо да има безукорен авторитет сред магистратските среди, да е с неоспорими морални и етични качества, да не е близък до лобита, политически и икономически кръгове. Следва да цени мнението на колегите си и имайки административен опит и лидерски качества ще успее да мотивира останалите с личния си опит и познания на добър юрист. Добрата комуникация и диалог с професионалните сдружения на прокурорите биха осигурили възможност за постигане на усет за проблемните точки в прокуратурата, с цел същите да бъдат преодолени. Именно посочените достойнства на кандидата ще се оценяват от органите, които ще поставят на преценка бъдещия главен прокурор.

Освен необходимите лични и професионални качества, всеки съгласил се да бъде номиниран, обаче ще трябва да изтърпи нещо, което изключително рядко се случва – виждате каква е обстановката – месеци преди изобщо процедурата да е стартирала, имената на всеки потенциален кандидат биват буквално "отстрелвани". Това да не откаже някой от потенциалните кандидати?

Това е въпрос на преценка на самия кандидат. Считам, че е уместно да заявя, че АПБ не е предлагала досега нито едно име за кандидат за главен прокурор. Като съсловна организация нямаме такова право. В закона ясно е посочено кой  може да номинира кандидати.

Какво Ви казаха кадровиците – доколкото те имат ключова роля – трима от тях могат да издигат номинации, а после и поне 17 от членовете да гласуват за най-достойния, те готови ли са да устоят на този натиск, който тепърва ще ескалира?

АПБ като съсловна организация на прокурорите в България изрази пред Прокурорската колегия на ВСС становището си за качествата, които следва да притежава бъдещият главен прокурор. Тази позиция, смятам е от полза за подбора на кандидати и като резултат в надпреварата да бъде избран най-достойният. Не намирам място за натиск, а за достойно състезание.

Дошло ли е време главен прокурор да бъде жена? Доста упорито се коментира и такава възможност, вероятно заради това, че има няколко подходящи кандидатури?

Не е прието магистратите да се разделят на мъже и жени. Всеки изпълнява професионалните си задължения, така както са разписани по закон и вътрешно убеждение. Ако кандидатът притежава необходимите качества, няма пречка да бъде жена.

Сигурно Ви прави впечатление, че процедурата и изборът на нов главен прокурор преминават в контекста на една тема, която сякаш под нечия диктовка – ту се появява, ту изчезва – за мястото на прокуратурата – като ключова част от съдебната власт или извън нея, като част от изпълнителната власт?

Становището на АПБ е твърдо, че прокуратурата е част от съдебната власт и главният прокурор несъмнено трябва да е привърженик на тази идея и смело да я отстоява.

Това да разбираме е и сред основните очаквания на Асоциацията, бъдещият главен прокурор да отстоява независимостта на държавното обвинение като част от съдебната система. В този смисъл – от Асоциацията се обявихте по-скоро в подкрепа на предложенията на правосъдния министър за търсенето на отговорност от "тримата големи" в правосъдието.

Членовете на УС на АПБ, след като отчетохме решението на ЕС за правата на човека по делото "Колеви срещу България" от 2009 г., както и препоръките на ЕК във връзка с Механизма за сътрудничество и проверка, заявяваме нашата подкрепа за инициативата да бъде създаден механизъм за провеждане на разследване срещу председателя на ВКС, на ВАС и срещу главния прокурор на РБ. Принципното ни становище е, че тези правила следва да важат и за тримата ръководители, без изключение. В тази насока бихме желали да подчертаем, че регламентираният в глава шеста - "Съдебна власт" - на Конституцията правен режим за прекратяване на правомощията на главен прокурор е идентичен с този на Председателя на ВКС и ВАС. Поради това разширяване на обхвата на основанията за прекратяване на правомощията на някое от посочените три лица чрез изменение на закон ще обуслови противоречие на съответната законова норма с разпоредбите на чл. 129 от КРБ, което ни дава допълнителен аргумент да възразим срещу въвеждането на такъв специален режим.

Опонентите на държавното обвинение обаче са категорични, че трябват специални и единствени правила за разследване на главния прокурор, не и за председателите на ВКС и на ВАС.

Освен отговора на предишния въпрос, бих добавила, че въвеждане на специални правила за разследване на главния прокурор би довело до противоконституционност на приложения подход.

Има едно мнение, че прокуратурата в България е от Сталински тип, че над всички е главният прокурор, а над него няма никой. Как обвинителите приемате това упорито налагано внушение?

Прокуратурата има йерархична структура, но подобни твърдения (за Сталински тип-бел.ред.) не намират почва в нашето законодателство. Правомощията на прокурорите от отделните нива са законово уредени, налице е служебен и инстанционен контрол на актовете им. С едно от последните изменения на Закона за съдебната власт (ЗСВ) са ограничени правата на вишестоящата инстанция, съблюдавайки принципа за вземане на решение по закон и вътрешно убеждение от страна на наблюдаващите магистрати. По същата логика може да се твърди и, че съдиите са в служебна зависимост от председателя на ВКС и биха се съобразявали с неговото качество в хода на един евентуален съдебен процес срещу него. Ако трябва да бъдем максимално обективни, може би трябва, след като се обсъждат гаранции за обективно провеждане на досъдебно производство срещу "тримата големи",  да се постави въпросът и за гаранции за съдебната фаза на един евентуален такъв процес. Но това е само мое лично мнение.

Вие сте прокурор в органите на Специализираното правосъдие, според главния прокурор 2018-та година беше "вашата", заради акциите, арестите и обвиненията срещу известни имена от бизнеса, от подземния свят, а и от политиката. Как, според Вас, обществото приема този тип акции, като показни, като медийни или напротив – като опит за възмездие, за въздаване на справедливост?

В исторически план до момента не са извършвани подобни операции, засягащи хора от "елита". Именно по тази причина бяхме критикувани за липса на ефективни мерки за борба с корупцията по високите етажи на властта. Не е случаен фактът, че след провеждането на тези разследвания и последвали арести на известни лица, дейността на Специализираните структури беше високо оценена от Европейската комисия, от главния прокурор и от най-верния показател – обществото, което мисля, че намира, че се  въздава справедливост.

Ефективните присъди обаче, особено на последна инстанция, продължават да отсъстват, защо и докога – дали Вие обвинителите не изпипвате обвинителните актове или съдиите ни са прекалено хуманни?

Ефективни присъди се налагат при наличие на многобройни изисквания на закона. По-важното за защита на обществения интерес е да има осъдителни присъди, т.е да не се насажда чувство за безнаказаност. И такива присъди има – голяма част от делата са минали съдебен контрол на касационно ниво, като са потвърдени осъдителните присъди. Има много дела, по които въззивният съд осъжда оправдан подсъдим на първа инстанция. Проблем за българското наказателно правосъдие е тромавият процес, както и действащият Наказателен кодекс, в които отсъстват дефинирани като престъпления деяния, характерни за условията, в които живеем, а парадоксално - запазени са такива, които са остарели и нямат приложение като регулатор на настоящите обществени отношения.

Има много случаи, в които прокурори стават обект на атаки, било през медии, било през различни лобита, но не сме чули да сте така бранени, както примерно колегите Ви съдии, които най-често са критикувани, ако издадат оправдателна присъда или пуснат на свобода извършител на тежко престъпление. Защо се получава този дисбаланс?

Особената функция, която изпълнява прокурорът - да е защитник на държавата, да опазва нейните изконни интереси, да е блюстител на закона, го поставя често в ролята на лошия. Може би ако е обичан и добър за всички, ще има съмнение, че си е свършил добре работата.

Свидетели сме, че специализирани прокурори са обект на лична охрана – толкова ли е страшно да си прокурор?

Прокурорите от Специализираната прокуратура обвиняват лица – членове на организирани престъпни групи, за тежки умишлени престъпления. С подвеждането под отговорност тези лица, които са повече от трима, са засегнати интереси – предмет на престъпната дейност, като в много от случаите тя излиза извън пределите на РБ. В някои случаи реакцията на обвиняемите лица се свежда до опити да навредят на личната неприкосновеност на прокурори или разследващи (и на семействата им). Лична охрана се предоставя само в определени, предвидени от закона случаи.

В края на мандата на Сотир Цацаров сме, наскоро проф. Огнян Герджиков, едно от известните имена на българската правна наука, не скри високата си оценка към него. Цацаров дойде в прокуратурата от съда. Каква е Вашата оценка?

Оценката за г-н Цацаров е безспорно най-високата. Това личи от всичко, което направи в полза на прокуратурата на РБ, даде зелена светлина на окрупняването на териториалните структури, подпомогна Специализираното правосъдие както от материално – техническо естество, така и с кадрова обезпеченост. Не е случаен фактът, че авторитети като проф. Герджиков дават висока оценка на работата и ерудицията му. Затова АПБ апелира, че следващият главен прокурор трябва да е личност, която да надгради постигнатото и да продължи да отстоява независимостта на държавното обвинение като част от съдебната система.

Даниела Ангелова е зам.-председател на Асоциацията на прокурорите в България и прокурор в Апелативната специализирана прокуратура.