Възникването на специализираните съд и прокуратура е предхождано от  широка публична дискусия за необходимостта от предприемане на мащабни и решителни мерки за борба срещу организираната престъпност и корупцията в страната. Наред с това приемането на България за  член на Европейския съюз насочи  вниманието на европейските институции към проблемните зони при противодействието на организираната престъпност и корупцията в нашата държава.

Още в първия доклад на Европейската комисия (ЕК) до Европейския

 парламент и съвета относно напредъка на България по съпътстващите мерки след присъединяването към ЕС е акцентирано върху  очакванията на Европейския съюз  в България да бъдат създадени устойчиви структури на „ниво следствие и правоприлагане, които да дадат възпиращи сигнали“[1]. През следващите години  ЕК, в своите доклади за напредъка по механизма за сътрудничество и проверка, периодично констатира  липса  на трайни и убедителни резултати в борбата срещу организираната престъпност и корупцията, въпреки положените усилия от страна на българските власти. През 2010 в доклада на Европейската комисия е записано изрично „Съдебният процес в България страда от липсата на инициатива и професионален капацитет. При сложните разследвания липсват посока и цел, а процедурите са прекалено формални и прекалено дълги и често се провалят в съда“[2] През 2011 година ЕК е акцентирала върху нуждата да се въведе по-специализирано обучение, което да бъде съсредоточено по-конкретно върху повишаване на капацитета за разследване, необходим за воденето на ефективна борба с корупцията и организираната престъпност, по-специално когато става въпрос за сложни икономически и финансови разследвания, както и  да се обезпечи ефективността и независимостта на специализираната структура.

Специализираните юрисдикции (в т.ч. и Специализирана прокуратура) са учредени със Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, обнародван в „Държавен вестник“  брой 1-ви от 2011 година. Тяхната местна и родова подсъдност е регламентирана Закона за изменение и допълнение на НПК, обнародван в  брой 13-ти от 2011 година на „Държавен вестник“.

Учредяването на специализираните юрисдикции е било поставено на вниманието на Конституционния съд на Република България. В свое Решение № 10 от 15.11.2011 г. на КС по к. д. № 6/2011   конституционните съдии единодушно и категорично изразяват становището, че СпНС не е извънреден съд : „Специализираните съдилища поначало са допустими от чл. 119, ал. 2 от Конституцията и те притежават тези общи характеристики. Конституционният съд вече се е произнесъл с Решение № 5 от 1994 г. по к. д. № 3 от 1994 г., че чл. 119, ал. 2 от Конституцията изрично предвижда създаването в бъдеще и на други специализирани съдилища, непосочени в първата алинея, а в Решение № 22 от 1998 г. по к. д. № 18 от 1998 г. е приел, че "по смисъла на Конституцията специализираните съдилища са част от целокупната съдебна система. Те не са съдилища само от функционално гледище, т.е. защото са им възложени правораздавателни функции, а съдилища и от организационно гледище, защото за съдиите в тях важат същите изисквания и статут, които важат и за съдиите от общите съдилища".

 Създаването на Специализирания наказателен съд е корелативно свързано с учредяване и на Специализирана прокуратура (СпП) – компетентна да разследва престъпленията, подсъдни на Специализирания наказателен съд. Специализирана прокуратура притежава национална компетентност – разследва престъпления, независимо от местоизвършване на деянието.  Това позволява от една страна да се проследи, анализира и докаже  престъпната дейност, без да се разкъсват взаимовръзките в поведението на извършителите, а от друга страна да се игнорира и прекъсне  влиянието, което престъпната структура оказва на местно ниво. Предоставената от законодателя национална компетентност на Специализирана прокуратура   обезпечава еднаквото и точно прилагане на закона  при разследването на корупцията и организираната престъпност, което е гаранция за спазването на Върховенството на закона.

Независимо от трудностите и предизвикателствата, поставени в началото пред СпП – липса на добра кадрова и материална обезпеченост, остаряло законодателство, липсата на адекватни правни инструменти за противодействие на организираната престъпност през годините Специализирана прокуратура постига постепенен и траен напредък, отразен в докладите на ЕК за България: през 2012 г. е отбелязано, че тези нови структури ясно демонстрират ангажимента на България в борбата срещу организираната престъпност. През 2014 година ЕК посочва   липсата на експертен технически опит, като оперативен проблем, който препятства ефективната работа на Специализирана прокуратура. През 2015-та година ЕК комисия идентифицира тромавото законодателство и „общото разпределение на функциите” като пречките, които обективно  затормозяват работата на специализираните съд и прокуратура. През 2016 г. ЕК констатира, че България е изменила НПК в „търсене на решения на проблемите”, посочени в предишни доклад. ЕК отчита положително законодателни изменения, чрез които се преустановява „затрупването” на СпП от маловажни случаи. [3]

В доклада на ЕК от 25.01. 2017 година[4]  комисията оценява като „трайни”, резултатите на специализираните юрисдикции в борбата с организираната престъпност. За първи път в доклада е отразено намерението  на българските власти да бъде разширена компетентността на Специализирания наказателен съд , „така че тя да включва делата за корупция по високите етажи на властта.” Комисията е констатирала следното: „Цялостната институционална структура за борба срещу корупцията в България продължава да е разпокъсана и поради тази причина — до голяма степен неефективна.”[5]

С измененията чл. 411а ал.1 от НПК, , обнародвани в в бр. 63/ 2017 г. на „Държавен вестник“   е разширена компетентността на Специализирана прокуратура, като е предоставено  правомощието да разследва корупция по висшите етажи на властта. Тази законодателна инициатива е предприета  шест години след стартирането на дейността на СпП и в изпълнение на ангажименти, поети пред международните институции. Възлагането на делата за корупционни престъпления, извършени от лица, заемащи висши държавни длъжности било оспорено пред Конституционния съд  от Висшия адвокатски съвет и от Пленума на ВКС. С Решение № 6 от 27 март 2018г. по к. д, №10/2017г. Конституционният съд е отхвърлил искането за обявяване на противоконституционност и за втори път в своята практика е отхвърлил тезата за трансформиране на специализираните юрисдикции в извънредни такива.  Конституционният съд е изтъкнал следното в своите мотиви: „Критерият за специализация е предоставен изцяло в дискрецията на законодателя, без последният да се счита предварително ограничен в избора си за един или друг подход. Приложеният от законодателя в чл. 411а, ал. 1 т. 4 НПК смесен (предметно – субективен) критерий при изменената компетентност на специализирания наказателен съд съставлява надлежно упражняване по целесъобразност на конституционно установено правомощие, поради което не превръща специализирания наказателен съд в извънреден, какъвто е недопустим по смисъла на чл. 119, ал. 3 от Конституцията, а функционирането му не е в противоречие с чл. 6, ал. 2 и принципите на правовата държава – чл. 4, ал. 1 от Основния закон.

 Ретроспекцията на събитията, съпровождащи създаването и развитието на Специализирана прокуратура ясно показва, че началото на нейната дейност в ресор „Корупция“ е поставено преди около три години и половина, преди предложението за нейното закриване да бъде включено в дневния ред на Парламента. Предложение, внесено без  дори да бъдат проведени консултации с органите на съдебната власт. За този изключително кратък период от време дейността на СпП бележи постъпателен и траен прогрес. Към момента по дела в ресор „Корупция“, наблюдавани от СпП, е запорирано имущество над 3  милиарда лева. В края на 2020 година е отчетено двойно увеличение на делата за корупционни престъпления, водени от СпП.  За първи път в най - новата ни история, отново по досъдебни производства на Специализираната прокуратура, като обвиняеми са привлечени действащи министри и заместник министри за престъпления по служба, народни представители, длъжностни лица на високи позиции в системата на органите на централна власт и редица лица, заемащи висши публични длъжности. Значимостта на този резултат се подсилва и от обстоятелството, че той е относим само към едно от направленията на дейността на СпП. В него не са отчетени постиженията на СпП в борбата срещу организираната престъпност и престъпленията против Републиката. Не на последно място следва да се изтъкне, че работата на прокурорите от СпП не е била преустановена, въпреки тежката година, белязана от рестриктивните мерки  срещу Covid - пандемията. По предадените на съд дела за извършени корупционни престъпления няма поставена нито една оправдателна присъда през 2020 – м. юни 2021 г. Детайлни анализи на резултатите от работата на прокурорите от  СпП може да бъдат открити в публичните доклади на ПРБ, до които всеки гражданин има свободен достъп.  Изнесените данни опровергават опитите  на външни за прокуратурата субекти да омаловажат постиженията на СпП в борбата с организираната престъпност и корупцията.

На Специализирана прокуратура са изразявани изрични благодарности за създадената организация и проявения професионализъм при съвместната работа в екип  за  разследване на  международни организирани престъпни групи за телефонни измами, за кражби на промишлена техника, за незаконно разпространение на телевизионни програми, за измами и компютърни престъпления, за инвестиционни измами в големи мащаби.  Доказателство за това е и обстоятелството, че в отчетния Доклад на Евроджъст за 2020 г   са представени два изключително успешни случая с активното и професионално участие на прокурори от Специализираната прокуратура. Единият от тези казуси е даден като пример за изключително добра практика на срещата на Съвета на Министрите на правосъдието на ЕС по въпросите за предизвикателствата, които пандемията е наложила в сферата на международното сътрудничество по наказателни дела през 2020г.  

В обстановка на съзнателно подклаждане на недоверие към  труда на прокурорите тревога предизвиква умишленото манипулиране на обществените представи за  целите и стратегията на дейността на Специализирана прокуратура, както и неглижирането на нейните резултати. На вниманието на обществеността се представят превратно тълкувани факти, а други се премълчават. В такава напрегната обстановка отново ще повторим призива на административния ръководител на Специализирана прокуратура  към медиите и гражданите: „…Присъствайте на тези съдебни заседания. Те са открити.Там се раздава правото.Там Вие може да формирате своето лично вътрешно убеждение по фактите и правото и да изградите своя позиция..“.

 

 



[1] Стр. 5  от Доклад на комисията до Европейския парламент и съвета от 27.06.2007г.

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:52007DC0377

[2] https://ec.europa.eu/transparency/documents-register/detail?ref=COM(2010)400

[3] https://ec.europa.eu/transparency/documents-register/detail?ref=COM(2016)40&lang=bg

[4] https://ec.europa.eu/info/files/progress-report-bulgaria-2017-com-2017-43_bg

[5] Стр. 8 от Доклада на ЕК, https://ec.europa.eu/info/files/progress-report-bulgaria-2017-com-2017-43_bg