През м. март 2023 г. се навършват 80 години от спасяването на българските евреи от Холокоста. Този забележителен акт представлява европейско изключение в мрачните времена на Втората световна война, когато евреите в Европа стават жертва на нацистката расова теория и нейните последователи. По същото време в България, макар и съюзничка на Третия Райх, се надига мощна вълна на негодувание срещу антиеврейското законодателство и планираната депортация на българските евреи. Тя обхваща представители на целия политически спектър – от крайно ляво до крайно дясно. В този уникален за българската история случай, наблюдаваме пример за обединение на иначе несъвместими идеологически личности, в името на общочовешките ценности и морал. Различни части от българското общество застават в защита на своите сънародници евреи -  Българската православна църква, професионални организации, интелектуалци и общественици, обикновени граждани. Особено важна роля сред тях заемат българските юристи. Съюзът на българските адвокати излиза със специално писмо до министър-председателя Богдан Филов, в което обявява Закона за защита на нацията за противоправен и унизителен. Много съдии, прокурори и други магистрати в своето лично и професионално качество, често рискувайки позициите, които заемат, също застават в защита на еврейското население. Спазвайки професионалния си дълг за справедливост и законност, както ѝ високия си личен морал, те се обявяват против антиеврейското законодателство и подготвяната депортация. Правят изказвания от парламентарната трибуна, пишат писма и петиции до монарха и правителството, организират подписки и делегации до властите. Сред многото имена изпъква това на заместник-председателя на 25 ОНС Димитър Пешев, който губи поста си, поради подписката, която организира в защита на евреите и под която слагат името си 43 народни представители. С достойното си и смело поведение се открояват още юристите-политици проф. Петко Стайнов и Никола Мушанов, депутатите Димитър Икономов, Георги Кендеров, Стойчо Мошанов, Марин Тютюнюджиев, Григор Чешмеджиев; прокурорът и адвокат Недко Каблешков, Димо Казасов, съдията Иван Ковачев, дипломатите Никола Ванчев, Любен Златаров, Никола Пецев и Петър-Асен Смядовски, тогавашният кмет на Бургас Дянко Пръвчев Лазаров и много други. Сред двадесетте българи, обявени от Яд Вашем за праведници на света намират място петима юристи - самият Димитър Пешев, политикът и журналист Димо Казасов, кюстендилските адвокати Иван Момчилов и Петър Михалев, както и юристът Анна Сърчаджиева.

За 80 години в столицата на България не е поставен знак или символ, който да напомня за огромните заслуги, които българските прависти имат за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Вярваме, че навечерието на тази годишнина е подходящ момент за нас като юристи да почетем професионалното и достойното поведение на нашите предшественици, както и на целия български народ в трудните времена на война и несправедливости. Нека покажем, че урокът по човеколюбие, толерантност, професионализъм и хуманизъм не е забравен и стремежът да бъдем достойни техни наследници не е изоставен!

Затова ние от Асоциацията на прокурорите в България /АПБ/ и Камарата на следователите в България /КСБ/ предприемаме инициатива за поставяне в София на паметник на юристите-спасители на българските евреи, чрез който да бъде изразена признателността на българския народ към техните заслуги за защита на принципите на хуманизма, толерантността и справедливостта, а по този начин и на националното ни достойнство.

За целта вече сме направили необходимите административни постъпки пред Столична община и вярваме, че идеята ни ще бъде осъществена!

Презентацията на инициативата ще се състои на 16 септември /петък/ в 13.30 ч. в залата на Национална следствена служба, гр. София, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 42.

До момента инициативата е подкрепена от историците доц. д-р Румяна Маринова - Христиди /ръководител на специалност „Хебраистика“ в ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“/ и д-р Тодор Чобанов /бивш зам.-министър на културата и зам.-кмет на Столична община/; от президентите Георги Първанов и Росен Плевнелиев; от юристите проф. Огнян Герджиков /бивш министър-председател и председател на Народното събрание/, проф. Борис Велчев /ректор на ВУЗФ, бивш главен прокурор и председател на Конституционния съд/, проф. Лазар Груев /бивш председател на ВКС/, проф. Даниел Вълчев /декан на ЮФ на СУ, бивш заместник министър-председател и министър на образованието и науката/, проф. Пламен Киров /член на КЗК, бивш конституционен съдия/; доц. д-р Анета Антонова /зам.-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“/; Владислав Славов /председател на Съюза на юристите в България /СЮБ/, бивш конституционен съдия, председател на ВАС и зам.-главен прокурор/; от конституционните съдии Павлина Панова  /бивш зам.-председател на ВКС/, Красимир Влахов /бивш зам.-председател на ВКС/ и Константин Пенчев /бивш председател на ВАС/; от членовете на ВСС Боян Магдалинчев /бивш зам.-председател на ВАС/ и Евгени Иванов /съпредседател на Гражданския съвет към ВСС и бивш председател на АПБ/; от председателя на ВКС Галина Захарова, от председателя на ВАС Георги Чолаков, от главния прокурор Иван Гешев, от настоящия и от бившия председател на Нотариалната камара Димитър Танев и Красимир Анадолиев, от адвокатите Антон Станков /бивш зам.-председател на СГС и министър на правосъдието/, Явор Нотев /бивш зам.-председател на Народното събрание/ и Явор Хайтов /бивш зам.-председател на Народното събрание и зам.-министър на вътрешните работи; от зам.-министъра на правосъдието Мария Павлова; от Бранимир Ботев /председател на Европейския институт за стратегии и анализи и член на УС на Европейската лига за икономическо сътрудничество; от Мария Карагьозова /представляващ „Асоциация Форум“ и съпредседател на Гражданския съвет към ВСС/; от Съюза на юристите в България; от Асоциацията на българските административни съдии; от Българската съдийска асоциация;  от проф. Ирена Петева /ректор на УниБИТ/ и проф. Стоян Денчев /председател на ОС на УниБИТ/; от Борислав Юруков /ректор на ЮЗУ „Неофит Рилски“/ и доц. д-р Николай Марин /декан на правно-историческия факултет в ЮЗУ „Неофит Рилски“/.

                                                                     

13.09.2022 г.                                     УС на АПБ и

София                                                УС на КСБ