Асоциация на прокурорите в България

Детайли: Категория: Новини; Публикувана на 18 Януари 2023; Посещения: 109

„Животът е пред вас, вие сте хората, които може да промените България, ако искате да живеете по-добре. За да стане това, трябва да има усещане за общност, за държавност, уважение към институциите, за работа в екип“, заяви главният прокурор Иван Гешев пред над 250 ученици от Професионална гимназия по транспорт и енергетика „Хенри Форд” в гр. София.

Запис на срещата

Иван Гешев се срещна с тях в рамките на инициативата „Правосъдие в бъдещето - прокурори и ученици говорят за право“, организирана от Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) и Камарата на следователите (КСБ), която продължава и през 2023 г. Гост на срещата бе и говорителят на главния прокурор Сийка Милева.

С младежите разговаряха още прокурорите Адалберт Живков, административен ръководител на Военно-окръжна прокуратура- София, който е възпитаник на гимназията, Петър Белчев, зам.-ръководител на Военно-окръжна прокуратура-София, Теодора Тодорова от Софийска районна прокуратура и следовател Тихомир Николов от Следствения отдел към Окръжна прокуратура-София.

Пред препълнената зала, в която се събраха ученици от 10-и, 11-и и 12-и клас, главният прокурор обясни, че целта на срещите с тях е да разберат как могат да защитят правата си. Гешев сподели още как функционира прокуратурата, както и как се става следовател и прокурор.

Военно-окръжният прокурор на София Адалберт Живков разказа как самият той е станал прокурор и припомни, че възпитаници на училището са много други публични личности, включително и магистрати. „Момчета, имате прекрасно обучение. Това се дължи на вашите преподаватели, те са елитни“, обърна се към учениците прокурор Живков, а те посрещнаха думите му с ръкопляскания.

За ролята на прокурора в системата на държавните органи говори и прокурор Белчев. „Бъдете внимателни, уважавайте се, бъдете толерантни към хората, по този начин обществото ни ще бъде по-добро“, каза той.

Младежите се вълнуваха и от теми, свързани с обществено значими дела. Те попитаха главния прокурор на какъв етап се намира делото срещу Георги Семерджиев, който причини катастрофа, при която загинаха две момичета, след употреба на алкохол и наркотици. „Делото е в съда. Той трябва да каже дали ще бъде осъден или не. Проблемът тук е, че прокуратурата още преди две години предложи промяна в законодателството, с която ако пиян или дрогиран шофьор причини смърт на пътя, на първо място да има по-високи наказания, както и да се конфискува колата. Тогава казаха, че прокуратурата нарушавала правото на собственост. А правото на живот, то къде остава?“, попита Иван Гешев и посочи, че има добри европейски примери по отношение на наказанията за този тип престъпления, които България може да последва.

На въпрос на учениците за вредата от наркотиците и кога тяхната употреба е незаконна, главният прокурор отговори: „Проблем с наркотиците има в цял свят. Употребата на наркотици е най-сигурният път да приключи живота ти в кратък срок. Нещата започват с лека дрога, след това се минава към по-тежка и по-тежка.“

Прокурор Теодора Тодорова от Софийска районна прокуратура разясни на младежите, че някои действия, които може да им се струват на пръв поглед безобидни като „сбиването със съученик“ или „изпушването на цигара марихуана“, всъщност представляват престъпление. „В мига, в който станете на 18 години, започвате да носите пълна наказателна отговорност. За съжаление, напоследък е налице негативна тенденция за доста агресия в училищата. Това не е шега, това е престъпление“, каза прокурор Теодора Тодорова.

Главният прокурор насърчи учениците да бъдат упорити. „Когато смятате, че сте прави, не се отказвайте, а се борете и си защитавайте правата. Това е начинът да успеете в живота“, завърши Иван Гешев открития урок пред учениците от професионална гимназия „Хенри Форд“.

Детайли: Категория: Новини; Публикувана на 16 Януари 2023; Посещения: 128

За втора поредна година ще се проведе програмата “Прокурор за един ден” по повод Международния ден на толерантността. Това е една инициатива на Кралската прокурорска служба и Британското посолство в София, в партньорство с Асоциацията на прокурорите в България, Центъра за етнически диалог и толерантност “Амалипе” и Младежка Фондация „Арете“.

Програмата е насочена към момичета и момчета от ромски произход на възраст между 16 –18 години и цели да бъдат насърчени ромски младежи от цяла България да обмислят бъдеща роля или професионална кариера в системата на наказателното правосъдие, като им се даде възможност да разберат какво е да бъдеш прокурор; да се постави акцент върху важността на върховенството на закона сред младите хора и да се даде възможност на ромските младежи да изразят своята гледна точка по въпроси, които засягат всички нас.

Инициативата ще бъде представена в 5 различни града в България, в които има ромски общества и които обикновено нямат достъп до други подобни възможности.

Участниците ще могат да се запознаят с работата на прокурор от техния регион, да посетят местните съд и прокуратура и да видят как работи съдебната система в техния град. Ще имат възможност и да се запознаят с ромски студенти, които изучават право, прокурори и други експерти от съдебната система. Програмата ще завърши с посещение в София и обиколка на ключови съдебни институции, среща с върховни прокурори и участие в дискусия за върховенството на правото и живота на един прокурор.

След оценка на представените есета, победители тази година са:

Дочка Атанасова- Ямбол;

Юри Стоянов- Ямбол;

Жасмина Цветанова- Видин;

Яна Маринова- София;

Аксения Ракова- Шумен;

Красимира Михайлова- Пазарджик.

Очакваме ви!

Детайли: Категория: Новини; Публикувана на 12 Януари 2023; Посещения: 127

Статутът на главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС не са най-големият проблем нито на правосъдието, нито на обществото. Това заяви в интервю Владимир Николов, председател на Асоциацията на прокурорите в България.

Интервю на Владимир Николов

Г-н Николов, в сряда Правната комисия на Народното събрание обсъжда три законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), част от които предвиждат въвеждането на т.нар. „механизъм за контрол над главния прокурор“ - на служебния кабинет, на „Демократична България“ и на „Възраждане“. Как четете тези проекти като магистрат?

Като български магистрат, а и като български гражданин, за мен най- важно е процесът на законотворчество да е максимално прозрачен, да е базиран на принципи и в крайна сметка да отговаря на интересите на българското общество. Изключително важно е законопроектите да бъдат изготвени от професионалисти в съответната сфера и да отговарят на най- високите възможни юридически стандарти. За съжаление сме свидетели как законодателният процес през последните години е хаотичен, непоследователен, приемат се на „парче“ множество изменения в даден закон, които не са съгласувани, нито с разпоредбите на въпросния закон, нито с останалите нормативни актове в съответната сфера на правна регулация. Законотворчеството е специфична дейност, която изисква висока експертиза, стратегическо мислене и задълбочено познаване на материята, предмет на уреждане.

Що се касае до конкретните законопроекти за изменение на НПК и Закона за съдебната власт, които обсъжда Комисията по правни въпроси в 48-ото Народното събрание, те очевидно са резултат на дискусиите в цялото ни общество относно прословутата „съдебна реформа“. Аз по никакъв начин не мога да коментирам политическите аспекти на тази проблематика, тъй като уважавам принципа на разделението на властите и отчитам ролята на изпълнителната и законодателната власти в процеса по законотворчество. Прокуратурата на Република България не притежава законодателна инициатива. Но е жизненоважно гласът на професионалистите - прокурорите и представителите на останалите юридически професии, да бъде чут и отчетен.

В проекта на служебното правителство е заложена идеята съдия да разследва главния прокурор и заместниците му, за която ваши колеги изразиха съмнения, че е противоконституционна. Ако е така, кой би могъл да разпише подобно предложение в екипа на служебния кабинет, след като противоречи на основния закон?

Въпросите за отговорността и отчетността на главния прокурор, разбира се, са важни. Това в пълна сила важи обаче и за останалите двама от т.н. “трима големи“ в съдебната власт - председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. В българската демократична правна система традиционно статутът на висшите ръководители на отделните системи на съдебната власт е уреден по сходен начин. И това съвсем не е случайно. Не са случайни и мястото на прокуратурата в съдебната власт и магистратският статут на българските прокурори. Конституционният ни модел има своя дълбока логика, изграден е именно по този начин, за да предпази съдебната власт от нерегламентирани външни вмешателства, в това число политически и икономически. И това не е някаква привилегия. Това е своеобразна гаранция за гражданите и обществото, че магистратите, включително главният прокурор и председателите на ВКС и ВАС, ще осъществяват своите правомощия единствено въз основа на закона и на база на тяхното вътрешно убеждение. Не отговаря на истината, че към момента главният прокурор не може да бъде разследван при извършено престъпление - Конституционният съд на Република България се е произнесъл недвусмислено, че това може да направи всеки български прокурор.

По отношение на предложения от Министерството на правосъдието модел и по-специално визирания механизъм, предвиждащ разследването при евентуално извършено от главния прокурор или негов заместник престъпление да бъде ръководено от наказателен съдия от ВКС, апелативен съд или окръжен съд, който да бъде „назначаван“ във Върховна касационна прокуратура, могат да бъдат изложени ред възражения. Поставя се въпросът за евентуално противоречие с Конституцията, тъй като основният ни закон вменява единствено на прокуратурата правомощието да ръководи разследването и да привлича към наказателна отговорност извършителите на престъпления от общ характер. Това предложение е в колизия и с препоръките на Венецианската комисия, включително и с изложените в последното й становище №1095/2022 г. от 24.10.2022г., прието на 132-рата пленарна сесия /CDL-AD(2022)032/.

При така формулираното предложение за промяна възниква въпросът - съдията, „назначен“ временно за „квазипрокурор“, само дела и сигнали срещу главния прокурор и неговите заместници ли ще разследва, тъй като след като бъде назначен във ВКП, той ще бъде част от структурата на тази административна единица, която е под пряко подчинение на главния прокурор. Това от друга страна ще представлява нарушение не само на принципа на случайното разпределение, възприет в Прокуратурата на Република България, но и на принципа за еднаква натовареност на прокурорите. Определяне на такава фигура и назначаването й без конкурсна процедура, нарушава принципите за състезателност и прозрачност, като навежда изначално съмнения относно причините конкретен съдия да бъде „повишен“ или „преместен“ на тази специфична длъжност.

Горепосочените аргументи в пълна сила важат и за предвидената в законопроекта фигура на „заместник главен прокурор, който осъществява контрол върху действията на прокурора за разследването на престъпления, извършени от главния прокурор“. В проекта е предвидено органите, които да извършват разследване срещу главния прокурор, да бъдат разследващите полицаи от структурата на Министерството на вътрешните работи, с аргумента, че същите не са подчинени на главния прокурор. Разследващите полицаи обаче се намират в структурата на изпълнителната власт, в орган, който е оглавяван от политическа фигура - министъра на вътрешните работи. Този инструмент би могъл да се използва като намеса на изпълнителната власт в работата на независимата съдебна власт и в частност на прокуратурата. Това е изначално нарушение на принципа за разделение на властите, залегнал в основния закон на страната.

Категорично възразяваме и срещу предложеното изменение в чл. 16, ал.3 от Закона за съдебната власт, с което се предвижда съдии, прокурори и следователи да не могат да бъдат избирани от Народното събрание за членове на съответната колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) от парламентарната квота. Поставянето под съмнение на интегритета и способността на магистратите да изпълняват функции във ВСС в съответствие със закона и морала е обидно за всички магистратски гилдии, като самата разпоредба би била дискриминационна. Това са само част от проблемните моменти, които следва да бъдат подложени на много внимателен и задълбочен анализ и на широка професионална и обществена дискусия.

Разбира се, обективно следва да бъде отчетено, че в предложените за обсъждане законопроекти се съдържат и положителни идеи и предложения, които следва да бъдат подкрепени, като например тези, свързани с правата на пострадалите и ощетените юридически лица. Какъв е генезисът на конкретните предложения в законопроекта и кой точно е авторът на отделните текстове, не бих могъл да гадая. Бих препоръчал, при работата с такава отговорна материя, която засяга не само наказателноправната сфера, но и навлиза в полето на конституционализма, да бъдат ангажирани като експерти както представители на професионалните магистратски среди, така и изтъкнати представители на българската правна наука.

Предложенията за промени в НПК обаче засягат и съда. Отраженията от евентуалното им приемане ще паднат и върху председателите на ВКС и ВАС. Защо според Вас политиците ни така настоятелно са се фокусирали върху съдебната система и дори я поставят като залог за сформирането на управление?

Естествено, измененията в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт засягат не само прокуратурата, те засягат и съда. Сърцевината на всяка подобна промяна е, че тя в крайна сметка всъщност пряко засяга и българските граждани. И затова е жизненоважно „реформата“ да води до положително развитие и надграждане, а не да преследва конюнктурни политически цели.

Защо е този фокус върху съдебната система? Очевидно е, че именно съдебната система е призвана да бъде стожер на законността и да брани справедливостта и върховенството на правото. И мога да ви уверя, че българските магистрати - съдии, прокурори и следователи в огромната си част са съвестни, отговорни и отдадени на каузата професионалисти. Но съдебната система няма как да бъде изолирана от процесите в изпълнителната и законодателната власт. Ако искаме да вървим напред и да се развиваме като европейска държава и модерно общество, усъвършенстването на всички сегменти на сложния механизъм на държавното управление трябва да върви в синхрон, в обща посока и със стратегически поглед в бъдещето.

Много може да бъде направено в сферата на правосъдието, но това в пълна степен важи и за практически всички други сфери на държавния и обществен живот. Да се представя съдебната система като някакъв виновник е първо невярно, второ изключително недалновидно и трето контрапродуктивно. Като общество се нуждаем от взаимодействие и уважение между властите, които да действат в рамките на своята законова компетентност и да се контролират една друга. Необходимо ни е да изграждаме и възпитаваме доверие у гражданите. Доверие, което трябва да завоюваме с принципна и всеотдайна работа в защита на обществения интерес.

По никакъв начин не бих искал да коментирам политическите процеси относно сформиране на парламентарно мнозинство и редовен кабинет. Като представители на съдебната власт, при осъществяване на своята професионална дейност, българските прокурори нямат право да се намесват в политическия живот. Единственото, което бих казал, е, че е цинично българските магистрати да бъдат несправедливо обвинявани за неща, които не са в полето на тяхната компетентност.

Абсолютно недопустимо е дадена власт да игнорира своите задължения и да избира дали да спази определени свои конституционни и законови задължения-нещо което виждаме при демонстрирания отказ на законодателната власт да избере членове на ВСС от парламентарната квота или инспектори от Инспектората към ВСС.

Бързането те да се приемат също прави впечатление. Функциите и правомощията на „тримата големи“ в съдебната власт ли са най-големият проблем в държавата? В системата на правосъдието?

Отново подчертавам, че статутът на главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС са важни. Те обаче категорично не са най- големият проблем нито на правосъдието в частност, нито на обществото като цяло. Ние имаме необходимост от осъвременяване на формалистичното ни наказателно-процесуално законодателство и от модернизирането на остарелия ни в някои аспекти материален наказателен закон. Това би довело до „развързване“ на ръцете на правоохранителния сектор, до разширяването на възможностите за използване на модерни и приети в целия европейски демократичен свят „оръжия“ в борбата с развиващата се престъпност. Имаме нужда от „дигитализация“ на правосъдието, от усъвършенстване на редица положения не само в наказателното, но и в гражданското и административното правораздаване. Имаме нужда от истински реформи, които да са в интерес на хората, които да гарантират сигурност и справедливост, да осигурят разширен достъп до правосъдие, да защитават правата и интересите на гражданите и обществото. Вместо това години наред се въртим в омагьосан кръг, „изтощаваме“ енергията за реформа и я свеждаме до няколко практически второстепенни въпроса, за съжаление често мотивирани от необясними персонални и политически измерения.

Вие сте председател на Асоциацията на прокурорите в България – допитаха ли се политиците до Вас и колегите ви за становище по внесените предложения за промени? Всъщност кой беше последният път, в който изобщо бяхте питани за мнение по предложени законодателни промени в сферата на наказателния процес?

Асоциацията на прокурорите в България трайно и последователно отстоява позицията, че българските прокурори трябва да бъдат не обект, а активен субект на правосъдната реформа. Защото никой не е запознат толкова добре с проблемите и никой не желае повече от самите прокурори да имаме възможно най-модерната и ефективна прокуратура. Впрочем никоя друга система не е толкова реформирана през годините като прокуратурата в България. Направено е много и прокуратурата е коренно различна от това, което е била преди 30, 20 или 10 години. За съжаление опитът ни от последните десетилетия е, че рядко на гласа на разума и професионализма се дава трибуна и още по-рядко той бива чут и взет предвид. Винаги сме призовавали и няма да се уморим да призоваваме да бъде използван капацитетът на работещите в системата на Прокуратурата на Република България експерти.

Ние, прокурори обичаме професията си, за нас тя е призвание и мисия - за защита на законността и справедливостта. Имаме необходимите знания и опит за това което е най-важно, имаме волята да отстояваме каузите в които вярваме.

Прокурор Владимир Николов е завършил висше образование във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“ в град Велико Търново, специалност „Право“. От 2007 г. работи в системата на Прокуратурата на Република България, като заема последователно длъжностите младши прокурор, прокурор и зам.-районен прокурор на Районна прокуратура-Плевен. През юни 2021 година е избран за окръжен прокурор на Плевен, а през юли 2022 година е избран за член на Висшия съдебен съвет от професионалната квота. Председател е на Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България.

Детайли: Категория: Новини; Публикувана на 09 Януари 2023; Посещения: 78

Трима прокурори от Районна прокуратура – Перник и председателят на Камарата на следователите в България Петко Петков проведоха открит урок пред 50 ученици от 10, 11 и 12 клас на Гимназията с преподаване на чужди езици „Симеон Радев“ в гр. Перник. Инициативата е част от кампанията на двете съсловни организации на Асоциация на прокурорите и Камара на следователите „Правосъдие в бъдещето – прокурори и ученици говорят за право“. Гости на открития урок бяха главният прокурор Иван Гешев и говорителят Сийка Милева.

Прокурорите Александър Манов, Гергана Савова и Цветелина Евтимова разясниха на учениците разликата между наказателния процес и делата от частен характер, както и каква е ролята на прокурора в процеса. Учениците научиха, че когато едно лице е навършило 14 години, макар и все още да не е навършило пълнолетие, то то може да носи наказателна отговорност, ако в момента на извършването на деянието е разбирало свойствата и значението му, както и е могло да ръководи постъпките си.

Председателят на Камарата на следователите и следовател в Национална следствена служба Петко Петков запозна учениците с конкретната работа на следователите – методологията, по които се разследват престъпления с фактическа и правна сложност. Презентирани бяха мобилните лаборатории на НСлС, както и другите технически приспособления, които следователите ползват в своята работа.

„Трябва да имаме нетърпимост към престъпността и тогава когато се сблъскаме с нея – лично или чрез наш близък, то трябва да си потърсим правата“, сподели мнението си и главният прокурор. Иван Гешев призова учениците да научат основните си права и задължения, за да знаят как да се защитават, в случай, че станат жертва на престъпление.

Главният прокурор даде за пример случая с Георги Тимов, ученик от Петрич, който след като е бил станал жертва на измама, подал сигнал в прокуратурата, което довело до образуване на досъдебно производство. Извършителите били установени, а парите на детето върнати. „Трябва сами да правите преценка кое е правилно и кое е неправилно в обема от информация, която е около вас. Трябва да си защитавате интересите, трябва да се борите за тях, защото никой няма да ви ги даде. Трябва да защитавате не само вашите интереси, а да се обедините и да работите и за интересите на страната си. Бъдещето е във вашите ръце, ако осъзнаете, че трябва да сте заедно с всичките си различия. Имате интерес да живеете заедно в по-добра държава“, каза още главният прокурор.

Иван Гешев отговори на множество въпроси на учениците, сред които и този какви са първите стъпки на прокурорите и следователите. По думите на главния прокурор, след завършването на юридическото образование, важно е встъпителното обучение, което се получава в Националния институт на правосъдието. „Това обучение е мост от правната теория към реалната работа на магистратите. Защото как се прави разследване на теория е едно, но доста по-сложно е да се приложи в реалната практика“, посочи главният прокурор.

Иван Гешев бе попитан и какви качества трябва да притежават прокурорите и следователите. „Качеството, което трябва да притежават прокурорите и следователите е основно устойчивост. Нужно е и непрекъснато учене. Следователската е по „неприятната“, но по интересната професия. Неприятна, защото непосредствено се сблъскваш с престъплението и това често ти показва най-лошите черти на хората. Интересна, защото ти дава непосредствения контакт както с пострадалите, така и с извършителите. Обаче виждаш престъплението и неговите жертви, което понякога е доста тежко и не можеш да останеш безчувствен“, каза още главният прокурор, чието професионално развитие в съдебната система стартира именно като следовател.

Иван Гешев обясни и как от следовател е станал прокурор: „при една от поредните реформи - следствието от МВР беше преместено в прокуратурата, съответно и следователите. Така попаднах в прокуратурата и на един по-късен етап станах прокурор, след което и главен прокурор“.

Главният прокурор акцентира върху необходимостта от взаимодействието между правоохранителните органи, част от които е и МВР, за да бъдат опазени правата и интересите на гражданите, като подчерта пред учениците, че за да имаме силна държава - всички институции трябва да работят заедно.

Главният прокурор подари икона на директора на гимназията Теменужка Крумова с пожелания за силни вяра и дух по пътя на знанието и образоването на бъдещото поколение.

Детайли: Категория: Новини; Публикувана на 20 Декември 2022; Посещения: 153

На 20.12.2022г, под егидата на Асоциацията на прокурорите в България, като част от инициативата „ Правосъдие в бъдещето – прокурори и ученици говорят за право“, магистрати от Апелативна прокуратура – Варна се срещнаха с ученици от СУ „Свети Климент Охридски“ във Варна.

Прокурорите Стефка Якимова и Станислав Андонов разговаряха с младежите от 11 клас по актуални и важни теми от тяхната компетенция, разказаха интересни случаи от своята практика, коментираха въпроси, свързани с конкретни ситуации, привлекли интереса на учениците. Всеки от тях представи своята лична история за избора си да бъде прокурор, за отговорностите на професията и за предизвикателствата, пред които се изправят ежедневно. Отговориха открито на въпросите на единадесетокласниците за трудностите в работата и за удовлетворението от резултатите след това.

По време на срещата с учениците бяха обсъдени рисковете, на които са изложени днес подрастващите български граждани, а именно: улеснения достъп до забранени от закона субстанции, алкохол и тютюневи изделия, употребата на такива, както и управлението на превозни средства след употреба на алкохол и/или наркотици. Младежите получиха ясна представа за това какви могат да бъдат последиците от избора им да седнал зад волана на автомобил преди да имат това право или след като са употребявали някое от гореспоменатите. Получиха категоричен отрицателен отговор на въпроса има ли допустимо количество алкохол или наркотик, които могат да употребят без това да им повлияе, и отбелязаха непреклонната позиция на варненските прокурори по тези въпроси.

„Този проблем може да бъде изкоренен или поне сведен до нищожен минимум, само ако ние като общество и държавата като събирателен образ на всички институции покажем непримиримост и липса на всякаква толерантност към него“ заключи заместник-апелативният прокурор на Варна Станислав Андонов. А прокурор Стефка Якимова – говорител на структурата, обобщи, че „чрез възпитаване на чувство на отговорност у децата и запознаването им навреме с факта, че противообществените прояви водят до наказания, се поставят основите за развитието на едно отговорно и активно общество“.