Асоциация на прокурорите в България

Детайли: Категория: Новини; Публикувана на 16 Декември 2022; Посещения: 150

Мирослав Овчаров е роден през 1978 г. в гр. В. Търново и работи като прокурор в Окръжна прокуратура – В. Търново. Член е на Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България. Успешно съчетава пряката си работа като магистрат със задълженията си на преподавател в Националния институт на правосъдието – гр. София. Той е практикуващ юрист с научни интереси в областта на наказателното право. Автор на повече от 15 научни публикации, между които е и първото у нас монографично изследване на престъпленията против спорта като популярен правен и обществен феномен. За защитата на дисертационен труд по същата тема му е присъдена образователната и научна степен “Доктор по наказателно право” в ЮФ на ВТУ “Св. Кирил и Методий”, чийто възпитаник е събеседникът ни. Наскоро СИЕЛА издаде последното му съчинение “Изключващи обществената опасност на деянието обстоятелства по българското наказателно право”, по която тема е и дисертационният му труд за присъждане на научна степен “Доктор на юридическите науки” – в процес на защита.

– Г-н Овчаров, защо избрахте да станете прокурор, а не съдия или адвокат?
– Избрал би било силно казано. Ако съм честен, когато учех в Юридическия факултет, никога не съм мислил, че ще стана прокурор. След като завърших университета съм работил последователно в НАП – Велико Търново, РПУ – Велико Търново, и едва след това спечелих конкурса през 2006 г. за младши прокурор. Така че предполагам, до професията на прокурора съм стигнал по пътя на себеоткриването, на това да разбереш какво умееш да правиш най-добре. И ето че вече 17 години в прокуратурата ме задържа усещането, че съм полезен на хората, които търсят справедливост и имат нужда от нея.
– Как тогава приемате обвиненията към прокуратурата, че не си върши добре работата?
– Като структура на обществена издръжка е нормално органите на съдебната власт и в частност, тези на прокуратурата да търпим обществена критика, разбира се, когато тя е основателна и конструктивна и ни помага да подобряваме своята правозащитна дейност. Не мога да приема обаче упреци и обвинения, които са политически мотивирани и не кореспондират с практическите резултати от нашата работа. За съжаление в последните две години подобна неоснователна критика от страна на политическите субекти зачести и дори ескалира в желания за реализирането на някаква съдебна псевдореформа, която е самоцелна и се заключава в смяната на едно лице, в случая Главния прокурор, което се представя като панацея за решаването на всички обществени проблеми. Зад такива “реформистки” идеи ясно прозира откровеното желание за овладяване на прокурорската институция за тяснопартийни цели, въпреки че в развихрилата се у нас вече не политическа, а конституционна криза прокуратурата е от малкото държавни органи, които продължават да работят ефективно и последователно в полза на гражданите.
– Как се отразява на правосъдието ни закриването на специализираните структури?
– Опитът на повечето европейски държави сочи, че разследването на определени категории престъпления с висока степен на обществена опасност трябва да бъдат изведени от обхвата на местните прокуратури, да се поверят на централизирана институция със специална компетентност. Да кажем, Велико Търново е не много голям град, в който голяма част от хората неизбежно се познават или са свързани по някакъв начин и прокурорите лесно биха били обвинени в някаква форма на пристрастност. Именно с цел избягване на такива обществени съмнения у нас преди повече от десет години бяха въведени специализираните съд и прокуратура. За нещастие, през настоящата година политическата класа у нас необосновано реши да закрие специализираните правозащитни органи и с това хвърли в хаос противодействието на тежката престъпност. Ликвидирането на специализираното правосъдие не само доведе до загуба на респект у криминалния контингент, но и съществено натовари количествено работата на местните съдебни органи, което неминуемо ще се отрази и на нейното качество. Затова е общо мнението, че закриването на специализираната прокуратура и съд определено беше губещ ход, който ерозира усилията ни за борба с престъпността и насърчава нейното развитие.
– Възможно ли е в град като Велико Търново, а и в областта като цяло, да няма “чадъри” над лица, извършващи противозаконни прояви?
– Както вече споменах, именно такава бе идеята на въвеждането на специализираните структури – да се избегне усещането в обикновения човек за “чадъри” или други форми на “уреждане” на делата в малките райони. Премахването на тези специализирани органи отново ни връща в изходна позиция в това отношение. Но все пак законът предвижда съответен механизъм и в случаите, в които между разследвани и разследващи съществуват определени отношения, пораждащи съмнения в обективността или безпристрастността на последните. В такива хипотези съответният прокурор е длъжен да си направи самоотвод, а и съществува възможност той да бъде отведен от преписката или делото по искане на трето лице.
– 2022 година беше белязана от няколко тежки катастрофи в региона. Какви промени са нужни в НК, за да се постигне превенция срещу шофьорите, които сядат зад волана след употреба на алкохол или наркотици?
– В това отношение българинът е смел човек, който си мисли, че може и да не го хванат. Голяма част от случаите на пияни или дрогирани шофьори зад волана са свързани точно с тази илюзорна надежда, която е на границата на усещането за безнаказаност. След последните законодателни промени обаче един такъв смелчага почти сигурно ще отиде в затвора. Но е важно да има видимост на налаганите наказания и това неизбежно би променило мисленето на потенциалните престъпници. Иначе от наказателноправна гледна точка полезни институти биха били криминализирането на допустителството друг да шофира след употреба на наркотици или алкохол, отнемането на управляваното в нетрезво или дрогирано състояние МПС, или присъждане в полза на държавата на неговата равностойност, въвеждането на задължителен психологически курс при възстановяване на правоспособността на осъдените за такива престъпления лица и др. Известно завишаване на предвидените наказания също би имало общо превантивен ефект върху потенциалните нарушители, в каквато посока висшето ръководство на прокуратурата в лицето на Главния прокурор отдавна е направило своите конкретни предложения.
– Част от шофьорите, причинили тези тежки катастрофи, са чужди граждани. Как трябва да се противодейства в такива случаи?
– Основният проблем тук е, че мярката за неотклонение, която може да бъде взета спрямо виновния водач, по закон не може да продължи повече от два месеца. За това време трудно може да бъде проведено едно пълноценно разследване. Съответно след изтичането на въпросните два месеца обвиняемото лице трябва да бъде освободено с друга мярка за неотклонение, която би била неефективна, ако то е гражданин от държава извън ЕС. Причината за това е фактът, че тези държави много трудно прилагат механизма за екстрадиция на обвиняеми, а понякога предаването им на чужда държава е забранено от вътрешното право. За да не сме притиснати от времето да приключваме тази категория дела, без да се “лишим” от своите обвиняеми, този двумесечен срок трябва бъде удължен с два месеца, което значително ще облекчи нашата работа в такива случаи.
– Къса ли се връзката между полицията и прокуратурата, когато се водят разследвания срещу пияни, дрогирани и неправоспособни шофьори?
– Не, дори напротив. Взаимодействието между нас и ОД на МВР е на необходимото ниво и затова можем да отчетем много добри резултати от съвместната работа между прокуратура и полиция в нашия регион, за разлика от други места в страната. Пълноценното и ефективно взаимодействие с органите на МВР се изразява в регулярно провеждане на тематични специализирани операции, но и в разследването по всяко едно конкретно дело. Положителен пример в тази насока са двете успешни операции за противодействие на наркоразпространението и на трафика на хора, които се провеждат на територията на цялата страна по лична инициатива на Главния прокурор, и отбелязаха пореден успех със задържането на 200 кг марихуана в производственото депо в с. Джулюница.
– Да обърнем внимание и на темата с мигрантите. Колко групи са заловени на територията на областта от началото на годината. Колко са делата при вас и на какъв етап са?
– Нашата област не е нито отправна, нито крайна точка в нелегалния мигрантски поток и се явява само транспортен коридор за мигрантите. По тази причина ние нямаме обема на натовареност като тази на граничните прокуратури, свързан с нелегалното преминаване на границата, трафика на хора с цел експлоатация и извършването на съпътстваща престъпна дейност. В нашия съдебен окръг най-често се образуват дела за нелегален превоз на мигранти и затова усилията на органите на МВР са насочени към препятстване и разкриване на тази престъпна дейност – чрез периодични проверки и изграждане на постоянни контролни пунктове на транспортните артерии, като този при гр. Килифарево. На база отчетените статистически резултати може да се твърди, че мигрантският натиск от последните месеци на наша територия поне до момента не е материализиран в повишен брой наказателни дела за съответните престъпления. Този положителен резултат, естествено, се дължи и до голяма степен на посоченото ефективно взаимодействие между прокуратурата и полицията в противодействието на тези престъпни посегателства.
– Можем ли да говорим за овладяване на проблема с телефонните измамници?
– В резултат на подетата от г-н Иван Гешев инициатива за приоритетна борба с битовата престъпност през последните 2-3 години организираните групи от измамници практически бяха неутрализирани. Една част от този контингент отиде в затвора, друга пренесе дейността си в чужбина, а трети смениха “стопанската” си дейност. За съжаление обаче, необмислените законодателни решения от това лято, свързани с мнимата съдебна реформа, доведоха до сериозен ръст и на телефонните измами. Причината е създадената обща обстановка на политическа нестабилност и безнаказаност, която постепенно се установи заедно с влошаване икономическото състояние на гражданите. Това са процеси, върху които прокуратурата не може да влияе и затова се налага прокурорите да се борят не с причините, а с резултатите на усложнената криминогенна обстановка. Въпреки това е създадена необходимата организация във всеки един случай на подобна измама да се реагира незабавно и нейните извършители да бъдат задържани и наказвани.
– Каква е натовареността на обвинителите?
– Това е чувствителна тема за цялата система на ПРБ. На практика утвърдените щатни разписания на местните прокуратури не са попълнени. Почти във всички нива на системата има по-малко от необходимото обвинители, което особено в първоинстанционните прокуратури се отразява негативно – количествено, а оттам и качествено. Отчасти и временно този проблем се преодолява чрез командироване на прокурори от долустоящите звена. Действително тази година нещата се промениха, но и след последните назначения отново остават незаети бройки. Така се стига до необходимост при нас да се командироват прокурори от районната прокуратура, което пък води до затрудняване на нейната дейност чрез значително по-високо натоварване на колегите там. Основна причина за това е твърде продължителният период на провеждане на конкурси, който продължава понякога с години и на свой ред е свързан с изключително сложната система за атестация на магистратите, която няма аналог в ЕС.
– Наскоро издадохте книгата “Изключващи обществената опасност на деянието обстоятелства по българското наказателно право”. Разкажете с какво ви провокира тази тема?
– Да, целта ѝ е да запълни липсата в нашата юриспруденция на изчерпателно и систематизирано разглеждане на всички обстоятелства, поради които едно формално престъпление не се разглежда от закона като такова. Всъщност съм направил опит да обобщя наказателноправната материя относно основанията, които дисквалифицират деянието като престъпно от обективна страна. И въз основа на този критичен прочит на актуалната нормативна уредба съм предложил теоретичен модел за усъвършенстване на относимото законодателство. Например темата за неизбежната отбрана, която е много дискутирана в нашето общество напоследък, особено след случаите на простреляни крадци в Пловдив и София. При единия – софийският художник Йордан Опиц беше осъден, тъй като действията му не бяха приети за проява на неизбежна отбрана. Докато при другия случай, пловдивският лекар Иван Димитров беше оправдан за убийство при неизбежна отбрана. Именно тънката граница между престъплението и непрестъпното поведение е предмет на научно изследване в моята книга. Този въпрос живо интересува съдебната практика и наказателноправната наука, но е от съществено значение и за обикновения гражданин, който да знае какво може или не може да стори при определени обстоятелства, без да бъде третиран като престъпник. Затова книгата би представлявала интерес за практикуващите юристи, за научните работници, за законодателя, както и за всеки гражданин, изкушен от магията на правото.
– Наскоро се включихте и в инициативата “Правосъдие в бъдещето – прокурори и ученици говорят за право”. Каква е нейната цел?
– Тази инициатива се организира от Асоциацията на прокурорите в България, която е независима професионална организация в системата на ПРБ. В края на миналия месец тържествено отбелязахме 25-годишнината от учредяването на АПБ през далечната 1998 г., което е категоричен атестат за ползата от нейното съществуване. Нашата Асоциация отстоява професионалните права и интереси на прокурорската общност и съдейства за цялостното издигане авторитета на съдебната власт. Дейността ѝ обаче надхвърля професионалните интереси на прокуратурата и е свързана с редица общественополезни инициативи като организиране на залесителни кампании из цялата страна, събиране на средства за даряване на медицинска апаратура, изграждане на паметници, провеждане на образователни кампании и ред други. Именно като част от нашата общественополезна дейност е и реализацията на споменатата образователна инициатива “Правосъдие в бъдещето”, която стартира през есента на тази година. Нейната цел е във формата на непринуден разговор с учащите да се представи мястото в българската съдебна система на прокуратурата, практическата работа на колегите прокурори и така да направим по-разбираема прокурорската професия за най-малките членове на обществото. В нашия град инициативата бе реализирана в началото на ноември с любезното съдействие на ръководството на ПМГ “Васил Друмев” и бе уважена с присъствие лично от главния прокурор г-н Иван Гешев.

Детайли: Категория: Новини; Публикувана на 15 Декември 2022; Посещения: 114

Веселина Николова, прокурор в Районна прокуратура – Пловдив, и Катя Кузманова, следовател в Окръжния следствен отдел към ОП-Пловдив, изнесоха вчера открит урок по право пред гимназисти от Ученическия съвет във Френската езикова гимназия „Антоан Дьо Сент Екзюпери“ в гр. Пловдив. Те гостуваха по програмата на Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите „ Правосъдие в бъдещето – прокурори и ученици говорят за право“.

Веселина Николова и Катя Кузманово първоначално запознаха учениците с правомощията на прокурора и следователя. Те обясниха на гимназистите кога, как и къде могат да подадат жалба, ако са пострадали или станали жертва на престъпления. „Прокурорът е представител на държавата и защитава правата на гражданите“, обясни Веселина Николова. Тя допълни, че ежедневно в държавното обвинение могат да се подават жалби и сигнали, включително и по електронен път, като всички те се обработват и постъпват при наблюдаващ прокурор, който се произнася конкретно за случая.

Катя Кузманова разказа, че следователят извършва разпити на обвиняеми лица, свидетели, жертви на престъпления. „Не се ли страхувате, когато разговаряте с престъпници“, попитаха учениците. „Не. Към всеки човек има път, който трябва да намериш“, отговори следовател Кузманова. Гимназистите се интересуваха дали, ако малолетен или непълнолетен извърши престъпление, то родителите му ще понесат наказание. „Наказателната отговорност е лична“, отговориха магистратите. Те разясниха и какви са наказанията за непълнолетни, ако извършан криминално деяния, както процедурите при малолетни.

Учениците питаха също дали, ако не са навършили 18 години, могат да посещават нощни заведения с придружител или само с родител. Отговорът беше, че това зависи от съответната общинска наредба.

Гимназистите изгледаха и филм за последствията от употребата на наркотични вещества.

Срещите на прокурорите и следователите по програмата на Асоциацията на прокурорите ще продължи и в други пловдивски училища.

Детайли: Категория: Новини; Публикувана на 15 Декември 2022; Посещения: 225

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Настоящата декларация на Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) е по повод направени на 11.12.2022 година публични изказвания от страна на действащ политик във връзка с актуалната ситуация с приемането на страната ни в Шенген. В национална медия представителят на законодателната власт заяви следното: „…имаме главен прокурор, който се е сраснал с организираната престъпност.“ Идентични недопустими нападки към Прокуратурата на Република България /ПРБ/ отправи отново пред националната медия същата политическа фигура повече от година по-рано – на 17.09.2021 г., с твърдението: „Когато мафията си има главен прокурор, не ви трябват нито министри, нито премиер“.

С подобни изказвания последователно и безпочвено се уронва авторитетът на ПРБ, с което се застрашава и върховенството на правото в Република България.

За пореден път сме изправени пред грубо погазване на принципите на разделение на властите и на независимост на съдебната власт, направено от представител на законодателната власт. Чрез цитираните изявления, макар отправени персонално към фигурата на главния прокурор, директно се правят внушения, че решенията в прокуратурата по преписки и дела не се взимат от прокурорите по тяхно вътрешно убеждение, а под давление на външни влияния. С това грубо и неоправдано се засяга авторитетът на всеки един български прокурор, с което сериозно се застрашават конституционните устои на правовата държава.

Твърдо и категорично се противопоставяме на всякакви внушения от подобно естество, които не само не допринасят за изграждане и съхраняване на авторитета на част от държавната власт, но и напротив– рушат го. Смятаме, че с това се накърнява и авторитетът на българската държава като цяло, както в представите на нейните граждани, така и пред европейките ни партньори. Защото българската прокуратура е част и винаги ще бъде част от българската държава. Тя работи и винаги ще работи в интерес на българските граждани. В нейната дейност са залегнали и ще продължат да бъдат водещи европейските ценности. Неоснователното уронване на престижа на българската прокуратура, а с това и на държавната власт, накърнява устоите на правовата държава, разколебава вътрешните регулаторни механизми на гражданите, което неминуемо ще доведе до увеличаване на проявите на погазване на закона. Българските граждани имат легитимни очаквания държавата, не само българската прокуратура, да защитава техните законни права и интереси и всяка една от държавните власти дължи да осъзнава властта си като отговорност и да удовлетворява тези легитимни очаквания на гражданите. Опитите за оказване на натиск върху прокуратурата, без значение как са замаскирани, са в остро противоречие с европейските ценности и агресивно рушат постигнатото до момента в резултат на дългогодишни усилия приобщаване на Република България към европейското семейство. Отново се налага да припомним Становище № 9 /2014/ год. на Консултативния съвет на европейските прокурори, озаглавено „Европейски норми и принципи, засягащи прокурорите /т.н.“Римска харта“/, съгласно което „Прокурорите трябва да бъдат самостоятелни в своите решения и да изпълняват задълженията си без външен натиск и вмешателство, като се спазват принципите на разделение на властите и отговорността“.

Със съжаление констатираме, че атаките срещу ПРБ в изказванията на отделни политически фигури, които изказвания са прикрити под една или друга форма, включително зад фасадата на конкретни нападки срещу определени прокурори, са вече трайна и изключително опасна тенденция за опорочаване и дискредитиране на прокурорската институция.

Апелираме към взаимодействие между властите, каквото е установено в Конституцията на Република България, и към преследване на лични цели само чрез легитимни средства.

Призоваваме и Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да упражни правомощията си за вземане на отношение по случая на основание приетия с Решение на ПК на ВСС от 20.03.2019 година „Механизъм за публична реакция на ПК на ВСС в случай на засягане на независимостта и доброто име на прокурори и следователи“.

С уважение:

УС на Асоциацията на прокурорите в България

Детайли: Категория: Новини; Публикувана на 14 Декември 2022; Посещения: 119

„Едно от основните неща, за да успеем, е да спазваме правилата. Докато не разберем, че трябва всички да спазваме правилата, няма как да стигнем до тази справедливост, която самите ние искаме.“ Това каза главният прокурор Иван Гешев по време на среща с ученици от 11-и и 12-и клас от Земеделската професионална гимназия в гр. Сандански. Срещата премина при висок интерес от бъдещите абитуриенти.

На срещата присъстваха Сийка Милева, говорител на главния прокурор, районният прокурор на Благоевград Борислав Ковачки и заместник районният прокурор Елица Калпачка.

„Тук съм по инициатива на Асоциацията на прокурорите и Камара на следователите в България. Тя се казва „Правосъдие в бъдещето: магистрати и ученици говорят за право“. Колегите в цялата страна провеждат такива срещи. Това е важно, защото вие сте бъдещето на страната и ако имате желание, можете да промените донякъде държавата, да живеете по-добре. Трябва да не губите вашата енергия и ентусиазъм и да имате идеали“, обърна се към младежите главният прокурор. Той обясни, че промяна към по-добро може да се постигне, когато „има общност и единение“.

На учениците бе прожектиран филм за професията на прокурорите, а след това Иван Гешев им разказа накратко какви са функциите и правомощията на прокуратурата.

„Голяма част от българите не знаят какво прави прокуратурата и си мислят, че се занимава с всичко – от раждаемостта до прираста на слънчогледа. Ние имаме доста по-ограничен кръг от правомощия“, обясни Гешев. Той разясни, че прокуратурата е само една част от съдебната власт, а наказателното правосъдие е 10 % от всички дела. В останалите 90 % прокурор не участва, добави главният прокурор.

Иван Гешев обясни, че законодателството изостава и трябва „да настигне“ обществените отношения, за да бъдат законите адекватни на съвременността.

Учениците активно задаваха въпроси и разговаряха свободно с главния прокурор. Иван Гешев посъветва младежите да събират информация и да правят своя избор на база на това, което са събрали от различни източници. „Не оттам, където ви хареса, а от два различни източника, които да сравните, да си направите изводите. В социалните мрежи има един термин „социални балони“. Хората стоят в едни групи, където всички говорят едно и също, споделят едно и също и се чувстват щастливи. Само че не е задължително тази група да говори истината. Тя може да е манипулирана за постигане на определени цели“, каза главният прокурор.

Той напомни на учениците, че трябва да познават правата и задълженията си, за да могат да се защитават и да успеят в живота.

Иван Гешев и Сийка Милева посетиха и столовата към Земеделска професионална гимназия в Сандански, за да опитат от храната, която се приготвя от собствена продукция на училището.

Детайли: Категория: Новини; Публикувана на 01 Декември 2022; Посещения: 187

На 25.11.2022 година, в Съдебната палата в София, в зала „Тържествена“ се проведе юбилейна конференция по повод 25-тата годишнина от основаването на Асоциацията на прокурорите в България /АПБ/. Присъстваха множество членове на АПБ, представители на партньорски институции и организации, както и официални гости.

Тържествената конференцията беше открита с премиерата на кратък филм, представящ развитието и достиженията на АПБ през годините.

филм - 25 години Асоциация на прокурорите в България

Приветствия към ръководството и членовете на АПБ отправиха Ашли Варгиз- регионален мениджър на Националната агенция за борба с престъпността на Великобритания, представляващият Висшия съдебен съвет (ВСС) Боян Магдалинчев, главният прокурор на Република България Иван Гешев, председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков, заместник главният прокурор и директор на Националната следствена служба Борислав Сарафов, директорът на Националния институт на правосъдието Миглена Тачева, председателят на Съюза на юристите в България Владислав Славов, председателят на Камарата на следователите в България г-н Петко Петков и председателят на Сдружението на администрацията в органите на съдебната власт г-н Александър Николов. Поздравителни адреси бяха изпратени от председателя на Конституционния съд г-жа Павлина Панова, председателя на Върховния касационен съд г-жа Галина Захарова и др.

Членовете на АПБ бяха поздравени със специално видео обръщение от г-н Хан Мораал- главен секретар на Международната асоциация на прокурорите /IAP/.

„За мен е чест да отпразнувам тази годишнина с вас. Благодаря за доброто сътрудничество и изключително ползотворното партньорство през последните 25 години. Заедно дадохме и ще дадем надежди и мечти за българските деца. Иска ми се да виждам повече млади хора в професиите на прокурори и съдии исъм уверен, че с работата си асоциацията ще спомогне за това“, обърна се Ашли Варгиз към присъстващите в зала „Тържествена“ в Съдебната палата.

Представляващият Висшия съдебен Боян Магдалинчев съвет поздрави членовете на асоциацията и отбеляза, че тя се е утвърдила като водещ фактор за защита на независимостта не само на магистратите, но и на цялата съдебна система. „Дейността на Асоциацията на прокурорите е насочена към правото и законността, към независимостта на съдебната власт. Тя е единна, сплотена, в нея членуват активни и целенасочени в отстояването на интересите на съдебната власт хора. През всички тези години асоциацията успешно изпълнява целите си за обединение на прокурорите в цялата страна, утвърди се като авторитетен пазител на прокурорската професия, повиши информираността на гражданите, а оттам и доверието в съдебната система“, каза Боян Магдалинчев.

Главният прокурор Иван Гешев отправи поздравления по повод 25-ата годишнина на съсловната организация в качеството си не само като главен прокурор, но и като член на АПБ. „За мен е чест и гордост да съм част от тази асоциация. Тя защитава и съм сигурен, че ще продължи да защитава достойнството и професионалната чест на българските прокурори. Тя ги подкрепя не само при политически и медийни атаки, но ги защитава и от административен натиск. Няма по- голяма сила от това да бъдеш подкрепен от своята съсловна организации, от колегите и от приятелите си. Това дава импулс, сила да продължиш да работиш в интерес на гражданите, върховенството на закона и правосъдието“, подчерта Иван Гешев.

Главният прокурор изтъкна ролята на АПБ в последните години не само заради предизвикателствата, произтичащи от пандемията от COVID-19, а и заради безпрецедентния политически натиск, на който прокуратурата и съдебната власт са подложени. Той посочи, че прокуратурата е изключително сплотена и благодарение на подкрепата съсловната организация. „Тя показа съпричастност, чувство, емпатия към проблемите на българските граждани, показа разбиране към проблемите на българското общество“, каза Иван Гешев.

Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков призова членовете на АПБ да продължават да работят със същия хъс и енергия за отстояване правата на прокурорите. „Асоциацията вече е в най-хубавата си възраст, в която се изграждат най-хубавите неща в една организация. Бъдете здрави! За постигането на по-голяма нормалност в нашия живот“, каза Георги Чолаков.

Заместник главният прокурор и директор на НСлС Борислав Сарафов приветства АПБ за благотворителните инициативи и обучителните програми, които активно организира. „В днешно време, когато обществото е все по-разделено, асоциацията а прокурорите е спойката, която обединява прокурорите. Това е важно, защото част от политическата класа отправя злостни, недвусмислени, некоректни нападки към прокуратурата. Когато се говори за съдебна реформа и реформа в правоприлагането, асоциацията трябва да поема активна роля, за да се чуе гласът на магистратите и да се защити независимостта на прокуратурата“, каза Борислав Сарафов.

Членът на Висшия съдебен съвет Евгени Иванов изрази удовлетвореност, че за четвърт век асоциацията е успяла да стигне освен до колегите си прокурори и до хората. „Животът на Асоциацията на прокурорите е много бурен, емоционален и много стойностен. Той далеч надхвърля рамките на обикновеното, далеч надхвърля клишетата. Според мен силата на асоциацията е в две основни неща- създаването на чувство за общност и възможността, която дава на колегите да се познават помежду си“, посочи Иванов.

„За да си член на Асоциацията на прокурорите в България трябва искрено да обичаш работата си и да обичаш своите колеги. Това не е задължение. Когато веднъж си бил член на асоциацията, ти я носиш завинаги в сърцето си. Независимо накъде те отведе вятърът на живота“, каза председателят на АПБ Владимир Николов.

С почетни плакети за заслуги към АПБ бяха отличени г-н Росен Димов /учредител и председател на АПБ през периода 2003-2007 год./, г-н Камен Михов /учредител и председател на АПБ през периода 2007-2013 год./, г-жа Кети Бозукова /учредител на АПБ/ и г-н Евгени Иванов /председател на АПБ през периода 2013-2020 год./, както и институции, с които Асоциацията на прокурорите в България работи в засилено партньорство.