Детайли

Категория: Новини

Публикувана на 29 Ноември 2022

Посещения: 185

На 28.11.2022 г. в рамките на инициативата „Правосъдие в бъдещето - прокурори и ученици говорят за правото“ районният прокурор на Районна прокуратура-Кюстендил Албена Разсолкова и заместник районните прокурори Галина Димитрова и Крум Крумов разговаряха с ученици от Професионалната гимназия по икономика и мениджмънт „Йордан Захариев“ в града.

На срещата, организирана от Асоциация на прокурорите и Камарата на следователите в България,  присъстваха около 40 момчета и момичета от 12-и клас. Албена Разсолкова им говори за разделението на властите и функциите на прокурора, а прокурор Крумов за структурата на държавното обвинение. Обсъдено бе в какви случаи учениците могат да търсят съдействие от прокуратурата.

„Ако някой пострада от кражба или при сбиване, трябва да подаде жалба в прокуратурата, за да може неговите права и интереси да бъдат защитени“,  обясни прокурор Разсолкова. Тя и колегите й разговаряха с учениците за това какво трябва да правят младите хора, за да не се „озоват в бездната на престъпността, а след това в бездната на страданието“.

Друг акцент на срещата бе проблемът с домашното насилие. Прокурор Галина Димитрова разясни на учениците спецификите на това престъпление, което включва не само физическо, но и психическо насилие, както и какво може да направят пострадалите и институциите в подобни случаи. Прокурор Димитрова разказа на учениците за професионалната си  кариера и ги насърчи да се насочат към правото.

Проведена бе дискусия за последиците от употребата на наркотици и алкохол.  На учениците бе показан филм за съдбата на наркозависимите.

Кампанията на АПБ и КСБ продължава със срещи с ученици в различни градове в цялата страна.

 

Детайли

Категория: Новини

Публикувана на 24 Ноември 2022

Посещения: 268

Прокурор Христо Колев е завършил Юридическия факултет при Бургаски свободен университет, специалност „Право“ .

От  октомври 2017 г. до момента заема длъжността прокурор в Окръжна прокуратура-Бургас и е говорител на Окръжна прокуратура-Бургас. Член на Асоциацията на прокурорите в България от 2015 г., а в момента и член на Управителния съвет на организацията.

- Прокурор Колев, да се говори за съдебна реформа стана модерно и фокусът пак е върху прокуратурата. Има ли изобщо нужда от реформа и каква?

- Прокуратурата е най-реформираният орган в съдебната система, опитите за нейното овладяване не са спирали още от времето, когато главен прокурор бе г-н Иван Татарчев. През годините ясно се вижда, че под съдебна реформа определени политически и олигархични кръгове разбират ограничаване на правомощията и смяна на главния прокурор, независимо кой е бил той. Всеки от тях по някакъв начин е бил неудобен за властта. ,Говоренето за съдебна реформа и фокусирането й само върху една от институциите в съдебната власт, а именно прокуратурата, е погрешно. 

Нужна е реформа в цялата система от правозащитни органи. Трябва ни повече бързина при провеждане на разследването. Затова приоритет следва да бъде промяна на Наказателно-процесуалния кодекс, като наказателният процес трябва да се освободи от тромавост, а прокурорите да бъдат разтоварени от нетипични за наказателното преследване задачи и функции. Няма да посочвам големия брой предложения за изменение в различни текстове на НК, които и сега са изложени от страна на прокуратурата, но лично смятам, че е нужен изцяло нов НК, тъй като сегашният е от 1968 г.  Обществените отношения в момента са коренно променени и ние не можем адекватно да отговорим на обществените очаквания.

- Вие сте член на ръководството на Асоциацията на прокурорите в България, която отбелязва своята 25-а годишнина. Как се отрази дейността на съсловната организация на работата на магистратите, а и на диалога с гражданите за това време? Успяхте ли сами да реформирате системата отвътре?

- Дейността ни е насочена основно към обединяването на магистратите от прокуратурата от цялата страна и защита на професионалните им интереси, като винаги сме се стремели да бъдем полезни освен на колегите си и на обществото. АПБ организира годишни академии, които подпомагат обучението и квалификацията на прокурорите. Поради пандемията през последните 2 г. по обективни причини преминахме на онлайн обучения и конференции. За да компенсираме през настоящата 2022 г. за радост успяхме да организираме две академии. 

Учредили сме и годишна награда „Прокурор на годината“, като всеки колега може да бъде номиниран за нея, дори да не е член на организацията. Една от инициативите на АПБ, която не само ни обединява като магистрати, но и като хора, е „Засади дърво“. До момента сме провели общо 7 залесявания на различни места в цяла България, в които са взели участие членовете на АПБ и техните семейства. До момента сме засадили около 11 0000 дървета.

Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите в България (КСБ) направиха и дарение на  9 апарата за извличане на кръвна плазма за лечение на тежки случаи на инфектирани с коронавирус и необходимите консумативи за тяхното функциониране.

Средствата бяха събрани от дарения на прокурори, следователи и съдебни служители. Инициативата ни за паметник на американския президент Удроу Уилсън, който помогна за запазването на българския суверенитет след края на Първата световна война, бе подкрепена на практика от цялото гражданско общество. 

Асоциацията нееднократно е изразявала и становища до КС, до ВСС, до Министерство на правосъдието, както и такива във връзка с медийни публикации. Една от последните ни инициативи, отново заедно с КСБ, е насочена към децата, които са нашето бъдеще.

Така нарекохме и нея: „Правосъдие в бъдещето – прокурори и ученици говорят за право“. До този момент прокурори и следователи са участвали в срещи с ученици в над 15 училища в страната, инициативата продължава и среща голям интерес сред децата.

- Една от основните задачи на съсловните организации е да отстояват правата и интересите на професионалните общности, които представляват. Как АПБ защитава прокурорите?

- АПБ винаги се е борила за отстояване на правата и интересите на всички магистрати и съдебни служители чрез изразяване на принципни становища във връзка със статута, заплащането, социалните придобивки и други въпроси при срещите ни с представители на ВСС, главния прокурор, министъра на правосъдието и представители на другите две власти.

Защитавали сме чрез становища уронването на честта и достойнството на конкретни прокурори, както и на съдии. Членовете на УС на АПБ, например, излязоха със становище, в което изразиха своята подкрепа за българските съдии в тяхното усилие да отстояват независимостта  на съда във връзка с атаки по делото за т.н. „шестте не-та”, внушаващи, че съдебният състав е действал под натиск.

В много други случаи на оказван неправомерен натиск към колеги сме отправяли искания за реакция от страна на ВСС. Отправяли сме предложения до Висшия адвокатски съвет за образуване на дисциплинарни производства и налагане на наказания, за конкретни изявления на адвокати, несъвместими с работата им.

Асоциацията на прокурорите в България участва и в дейността на Гражданския съвет на ВСС. В рамките на заседанията наши представители поставят на вниманието  на  съвета актуални теми за обсъждане, като актуализацията на съдебната реформа, прекрояването на съдебната карта и т.н. Може би много малко се знае за проблемите при застраховане на магистратите, именно поради усилията на АПБ в момента има едно по-нормално покритие на рисковете.

В международен план членове от УС на АПБ проведоха срещи с представители на Венецианската комисия, на експертната комисия по Механизма за сътрудничество и проверка, за да се изрази пред тях мнението и на хора от самата съдебна система. Изразявахме своите принципни позиции и в становища, изпратени до Комитета на министрите на Съвета на Европа, Европейската мрежа на съдебните съвети, Консултативния съвет на европейските съдии, Консултативния съвет на европейските прокурори, Европейската комисия. В работата си сме подкрепяни и от Международната Асоциация на прокурорите, на която сме член.

- След закриването на специализираните прокуратури имаше казус с прехвърлянето на магистрати в други прокуратури, в който се намеси дори Конституционният съд. Как виждате ефектите от тази реформа върху прокурорите и върху правосъдието изобщо?

- Ефектът от тази „реформа“ тепърва ще дава своите негативни плодове. Закриването на специализираното правосъдие за мен е една огромна грешка, като държавата сама се лиши от един ефективно работещ орган за борба с престъпността. Това не е в интерес на българските граждани. Очевидно не бе мислено и за това, че прокурорите и служителите са хора със семейства и деца, а не предмети, които могат да бъдат местени в пространството.

В своето решение №7 от 14 юли 2022 г. по конституционно дело №9/2022 г. КС обяви тези разпоредби за противоконституционни. Цената от закриването на специализираните органи ще я платят магистратите от една страна, а от друга - гражданите. Политиците не си дадоха сметка за това. Изводите всеки може да си ги направи и сам.

- Наблюдаваме ръст на престъпността в цялата страна и хората остават с усещането, че съдебната власт не си говори с изпълнителната и законодателната власт или пък, че взаимодействието е отслабено. Така ли е?

- Не е възможно само с действия от страна на прокуратурата, да се постигне намаляване на ръста на престъпността. Вече посочих, че следва да има реформа в цялата система на правозащитни органи. Като се започне от превенцията срещу престъпността, през системата на МВР, която следва да разкрие престъплението, и се стигне до органите, работещи за ресоциализация на лицата, изтърпели наказания. Допълнително върху престъпността влияят и редица икономически фактори, които са извън съдебната система.

Ние не сме спирали да говорим и предлагаме изменения в законите, които смятаме, че ще подобрят работата ни, но за съжаление не сме чути. Трябва да има по-добро взаимодействие, но за това трябват усилия и от страна на законодателя, а не само обещания при поредната политическа кампания преди избори. 

- Въпреки политическите заявки за „обявяване война на пияните и дрогирани шофьори“ почти всеки ден виждаме убити на пътя. Ръководството на прокуратурата от 2 години говори за законодателни изменения. Какво е нужно на редовите магистрати, за да бъдат наказани виновните за такива провинения с достатъчно строги наказания, вместо с условни присъди и глоби?

- За спечелването на всяка война, включително и на тази по пътищата, трябва стратегия и то на национално ниво, каквато за съжаление не виждам. Трябва българските институции да се заемат сериозно с проблема с пътната безопасност, особено във връзка с катастрофите, предизвикани от шофьорите при драстични нарушения на правилата за движение, както и от тези, употребили наркотици и алкохол.

Трябват ежедневни усилия от всички отговорни институции, нужни са и по-строги закони. Както отбелязахте, прокуратурата от 2 години говори за законодателни изменения и нищо от тях не е прието или дори обсъдено. Има правна възможност за отнемане на МПС на пияни и дрогирани шофьори или да се присъжда равностойността на МПС-то. Нима не е обществено опасно шофирането с над 200 км/час?

Нима е трудно законодателно да се реши всеки шофьор да посочи електронен адрес, който да служи за връчване на актове?

Все пак сме в 21 век. Защо да не въведем и по-строги изисквания за връщане на шофьорските книжки на водачи, за които е установено, че  са шофирали след употреба на наркотици и алкохол? Това определено е проблем на психиката, поради което може да се предвиди задължителен курс с психиатър и/или психолог и едва след негово положително становище да се допуска връщане на книжката, а не автоматично, както е сега. След това да се предвиди да се допуска шофиране само с придружител, или само по определен маршрут - до работа и обратно. Подобни мерки има в САЩ, например.

Следва да е ясно, че прокурорите и съдът прилагат закона такъв какъвто е. Без неговата промяна няма да се случи спечелването на тази война. Поради това и на редовите прокурори на първо време са нужни измененията в НК и НПК в тази насока.

 

Детайли

Категория: Новини

Публикувана на 24 Ноември 2022

Посещения: 134

Софийска военна прокуратура повдигна обвинения за смъртта на пилота майор Валентин Терзиев, който загина при учение край Шабла. За това какво е установено при разследването, дали ще има и други обвиняеми по този случай, нужни ли са нови Наказателен и Наказателно-процесуален кодекс и дали полицаите трябва да се разследват от военна прокуратура, разговаряме с полковник Елин Алексов, ръководител на Военно-апелативна прокуратура.

- Полк. Елин Алексов, Софийската военно-окръжна прокуратура повдигна обвинения на един от началниците в авиобаза Граф Игнатиево заради падналия самолет по време на ученията в гр. Шабла и смъртта на майор Валентин Терзиев? Как се стигна до привличането на обвиняем, какво е установено при разследването?
- Това разследване беше едно сериозно изпитание и предизвикателство за колегите магистрати, експертите и всички, ангажирани с делото. Когато се случи произшествие от този мащаб, наше задължение е да възстановим всичко, да съберем и най-незначителните детайли и да ги предоставим на специалистите в конкретната област. Ремонтът на черната кутия на изтребителя в завода производител, разчитането и анализът на записа, многобройните разпити, писмените доказателства и експертизите доведоха до решението на прокурорите и военните следователи от разследващия екип. Техният извод е, че към момента има събрани доказателства за виновно поведение, което е в пряка причинна връзка със смъртта на подп. Терзиев. Съгласен съм с казаното от президента, че се касае за високорискова дейност. Затова тя е детайлно регламентирана и никой няма право на компромис и пренебрегване на най-малкото правило. В постановлението за привличане на обвиняемия са описани подробно нарушените правила, какво точно не е направено и връзката му с непредотвратимостта на удара в морската повърхност. Аз лично съм преживявал еуфорията на войника и съсредоточаването, фиксацията в изпълнението на „бойната“ задача. Работата на командирите, на ръководителите на тези военни действия е да бъдат винаги с трезва преценка кога има реална опасност за хора и техника при учението и да спрат навреме. Ето какво е било регламентирано и не е било направено в тези къси мигове по „преследването“ на бързо пропадащата към морето мишена.

- Близки не Терзиев твърдят, че и други са отговорни за случилото се. Ще има ли още обвиняеми?
- Ако в тези твърдения се съдържа нещо конкретно, което го няма в делото, колегите ще направят допълнителен разпит. Дали ще има и други обвиняеми, зависи от всички събрани доказателства.

- Има ли и други дела от обществен интерес, по които да има развитие в досъдебната фаза или в съда?
- Делото за убийството на Станка Марангозова също е в много напреднал стадий и вероятно скоро ще влезе в съда. Там се проведе много сложно разследване, беше изпълнена Европейска заповед за арест и бе доведен от Германия последният от обвиняемите за това убийство. В напреднал стадий е и делото за групата, включваща и български офицери, събирали шпионски сведения за чужда държава. Върви разследване и по  злополуката с боен самолет на летище Чешнигирово, при която, за щастие, няма пострадали хора. Имаме и дела с военнослужещи, обвинени в трафик на хора.

- На срещата на ръководството на  прокуратурата с БСП в парламента, Явор Божанков каза, че постоянно се преследват някакви „чужди шпиони, но така или иначе няма разбити агентурни мрежи и повдигнати обвинения“. Според него няма фактически резултати. Какво ще отговорите?
- Не възнамерявам да влизам в задочен диспут през медиите. Нашата работа е старателно да събираме доказателства  и когато те са достатъчно, разследването да приключва с обвинителен акт. Когато престъплението е извършено от много добре подготвени разузнавачи, решили да предадат родината си, доказването на всяко от техните добре законспирирани действия е изключително трудно и бавно. Ще бъда много благодарен на законодателите, ако все пак решат да чуят и мнението на прилагащите наказателното право на предната линия и да ни снабдят със ефективни средства за още по-успешна борба с престъпността. Да получим в обозримо бъдеще нови Наказателен и Наказателно-процесуален кодекс, актуални, модерни и изчистени от всички остарели процедури или несъответствия с динамиката на днешния живот. Ето един пример: в една от големите европейски държави – Испания,  тежко престъпление по закон е това, което се наказва с лишаване от свобода над 3 години. При нас тези години са пет и това буквално ни връзва ръцете по редица случаи да приложим СРС или да получим данни от информационния трафик. А все повече престъпления се извършват или подготвят по електронен път.

- За миналата 2021 г. военните прокуратури в страната отчетоха увеличение както на новообразуваните, така и на наблюдаваните дела. Има ли такава тенденция и тази година, по какви дела работите най-много?
- Динамиката на криминалния живот е интензивна, противоправните посегателства нямат почивен ден и не признават граници и правила. С организираната или битовата престъпност не може да се сключи примирие за „коледно спиране на огъня“. Това обуславя и интензифицирането на нашата работа. Кадрови военнослужещи намират второ препитание в тези трудни времена като лихвари или участници в организирани престъпни групи за различни престъпления, включително трафик на мигранти или наркотици. Военният конфликт наблизо предизвика интензивни дейности по укрепването на източния фланг на НАТО, което е свързано с предислокация на хора и техника и различни учения, а това също е фактор за нарушения или произшествия. Горяха пожари, предизвикани от взривове или стрелби, и защо се е случило това също е обект на разследване. Като военна прокуратура ние инициирахме преди години и продължаваме да прилагаме проактивен превантивен подход, извършват се постоянно проверки за неправомерно документиране на нормативно осигурени плащания по редица наредби на МО - за преместване, за свободен наем, за командировки. Освободените войскови райони също бяха проверени в национален мащаб за условията на охраната им, наличие на опасни сгради или условия за нерегламентирано укриване на отпадъци. Съвместната ни работа с Военна полиция почива върху ясен регламент, защото, освен с НПК, ние разполагаме с актуална инструкция за съвместна дейност между прокуратурата и Военната полиция. Това значително елиминира избуялото напоследък, и то не по вина на прокуратурата, институционално противопоставяне.

- В последните месеци все повече се говори за полицейски чадър над хора, които престъпват закона. След вътрешна проверка в МВР дори бяха сменени шефове на полицейски управления и служби в София. Като магистрат, работил преди 2009 г. по дела срещу служители на МВР,  смятате ли, че чувството за недосегаемост у хората с власт расте?
- Питате ме за чувството на недосегаемост на хората с власт. Хората с политическо влияние и законодателна власт тогава премахнаха една сериозна бариера срещу личния си комфорт. Още по-голяма бариера беше премахната от тях тази пролет със закриването на Специализираната прокуратура. За да мога да бъда разбран от възможно най-голям кръг хора, като военен прокурор ще си позволя една аналогия. Приставете си: многочислени и добре въоръжени варварски орди са обсадили голям средновековен град, гъсто населен с невинни и невъоръжени хора. Обсадата е ужасна и точно тогава градоначалникът сваля от стените всички войни стрелци, изпраща там младежи, и нещо повече - заповядва да се изгорят всички лъкове и други метателни машини. За войната с все по-организираната, финансово и технологично обезпечена престъпност, всички прокурори и следователи имат материален закон от средата на миналия век и процесуален закон от началото на този век, работят по  редица напълно остарели процедури. Освен това прокурорите, изграждали десетилетие опитност точно срещу организираната престъпност, са пръснати по регионалните прокуратури.  

- Военната прокуратура разследваше служителите на МВР до края на 2008 г, но с промяна в закона (от декември 2008 г.) подсъдността бе сменена и делата бяха прехвърлени в цивилните прокуратури. Още преди 2 г. обаче  експертна група от ВКП изготви предложения за цялостни промени в НК и НПК, обоснова необходимостта от разширяване на кръга на делата, по които да работят военните прокурори. Какви дела може да поемат те? Бихте ли разследвали отново полицаите, служителите на ДАНС, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“?
- Стои въпросът защо напоследък се случиха и станаха обществено достояние толкова инциденти и престъпления с полицейско участие. Моето обяснение е, че в период на политическо междувластие неясни професионални перспективи и влошаващо се финансово състояние доведоха много от полицейските служители до прекрачване на границата. Това отслабване на общата отговорност и дисциплинираност обаче не е от вчера - просто сега балонът на мъглявата обществена информираност за това какво се случва в полицията се спука. А този балон на латентната униформена  престъпност започна да се надува още от 1 януари 2009 г. Обикновеният човек, живеещ в  малкото градче, където всички се познават, разбра с цената на тежко разочарование или на още по-неприятни изживявания, че вече не може да се оплаче от полицейско безобразие в съответната териториална военно-окръжна прокуратура, защото законът отне тази възможност. Обикновеният човек разбра, че няма смисъл да се оплаква, защото няма да се случи нищо. Това е житейската реалност: много сложно е, дори е почти  невъзможно е да си прокурор от териториалната прокуратура, да си работил много добре довчера с един полицай, а днес да образуващ досъдебно производство срещу него. Затова вече 13 години хората мълчат и стискат зъби, а според официалната статистика делата срещу полицейските служители сочат трайна тенденция към намаляване. Имам много приятели в полицията, огромното мнозинство от тези хора са почтени и добросъвестни, но както е казал мъдрия ни народ: „На една каца мед една лъжица катран стига“. По времето, когато полицията беше подсъдна на военните прокуратури, освен високата конкретна разкриваемост имаше и много висока генерална превенция. Колегите на „гнилите ябълки“ ни бяха дори благодарни, че в резултат на нашата своевременна и ефективна намеса те няма да се срамуват и по-спокойно ще си вършат работата. (По отношение на кадрите и мотивацията: С последните значими дела, за които говорих преди малко, военните прокуратури за пореден път доказаха, че когато се наложи, могат взривообразно да разгърнат огромен потенциал. Много пъти ми се е случвало при тежък казус с много действия за кратко време никой не си тръгва от работа, прокурори, военни следователи и съдебни служители. Всеки пита какво още да направи. Когато се взриви Челопечене, всички без изключение отидохме на работа още преди 7 часа, а дежурният прокурор и военен следовател бяха от първите, отзовали се на мястото на взрива. Много подобни примери мога да ви дам.)

- Постоянно се говори за съдебна реформа, при сформирането на всеки нов парламент политиците веднага започват да говорят за промени в прокуратурата, в ЗСВ и т.н. Вие как гледате на това, както и на исканията за смяна на главния прокурор?
- Взаимодействието между трите власти в държавата е в интерес на цялото общество. Много е лесно да се говори от политическата трибуна вместо да се положат задълбочени усилия за промяна на остарялото законодателство. Ако съвременният живот налага необходимост от съдебна реформа, то тя задължително трябва да е с активното участие на правоприлагащите органи, на тези, които са на първата линия. Много по-лесно е да не чуваш гласа на професионалистите, да не променяш остарелите закони, да „разселваш“ из страната подготвени юристи и  после да обвиняваш за поражението тези, които си изпратил на фронта с еднозарядни пушки срещу враг, въоръжен с ракети и автоматично оръжие. Това ми напомня една сцена от филма „Враг пред портата“ - първият от новобранците получаваше за предстоящия бой винтовка, а вторият само патрони.  

По исканията за смяна на главния прокурор няма какво да коментирам - как става такава смяна пише много ясно в Конституцията. Всички знаем как и от кого се поддържат постоянните крясъци „Картаген трябва да бъде унищожен“. Както тогава, така и сега, това е резултат на тежко накърнени лични амбиции на богопомазани „патриции“ и няма нищо общо с добруването на народа. 

- Има ли нужда от допълнителен съдебен контрол на отказите на прокуратурата за образуване на досъдебни производства. До какво ще доведе това, притеснявате ли се? 
- Да, притеснявам се много какво ги чака колегите първоинстанционни съдии, ако се пръкне това законодателно умотворение! Притеснявам  си какъв порой от преписки ще се изсипва ежедневно на бюрото на всеки съдия, натоварен да се произнася по отказите. А от него ще се очаква да води съдебни заседания, да чете дела, да пише мотиви, да се произнася по различни искания на прокурора и какво ли още не. Откази има не защото прокурорите не искат да работят, ние и сега имаме добър процесуален механизъм за обжалване и контрол. Задължени сме по закон да се произнасяме в едномесечен срок по всяко нещо, получило входящ номер в деловодството, не можем да го пъхнем в най-долното чекмедже и да го забравим. От което следва и другото - много хора ни пишат за какво ли не, включително всяка прокуратура си има постоянни „абонати“, които по едни или други причини поддържат непрекъсната кореспонденция с нас. И за всяко, и най-странно изглеждащото писание, трябва да има произнасяне.  

- Асоциацията на прокурорите в България ще чества 25 години от създаването си на прокурорите в България. Вие сте член на Управителния съвет. Какво постигна тя за четвърт век, успява ли АПБ да бъде независима в работата си?
- Това е една постоянно растяща професионална организация, с нарастващ национален и международен авторитет, и което е най-радостно – преобладават младите колеги. Всеки казус, поставен на разглеждане пред Конституционния съд, когато е свързан с наказателното  право, неминуемо води до искане за становище от Асоциацията. И ние разполагаме с потенциал да предложим на конституционните съдии становища на много високо правно ниво. Нашият зам.-председател прокурор Даниела Ангелова е съпредседател в Съвета за партньорство към ВСС. Постоянно участваме в работни срещи и обсъждания по наболели проблеми на наказателното правораздаване и ефективността на съдебната власт. Изправяме се в защита на всеки засегнат по какъвто и да е начин колега, независимо дали членува при нас или не, стига той да е съгласен. Традиционните ни ежегодни пролетни и есенни академии допринасят за постоянното повишаване на правната квалификация на колегите. В различни краища на страната ни растат повече от десет хиляди различни горски дървета, посадени с доброволен труд от нашите членове и техните семейства. Те вече са получили гражданственост като „прокурорски гори“. За най- хуманното наше усилие обаче считам кампанията ни, съвместно с Камарата на следователите, когато в разгара на пандемията събрахме средства, закупихме и подарихме апарати за плазмафереза на „Майчин дом“ и Националния център по трансфузионна хематология в София, на болниците „Света Ана“ и „Лозенец“ в София, „Бургасмед“- Бургас, „Света Марина“ във Варна, „Проф. Стоян Киркович“ в Стара Загора и „Д-р Георги Странски“ в Плевен. Отново заедно с колегите следователи инициирахме построяването на паметник на американския президент Удроу Уилсън в София - приятел и застъпник за целостта на България по време на  Парижката мирна конференция след Първата световна война. В момента се развива нова инициатива за паметник на юристите, участвали в спасяването на българските евреи. Участваме и то с все по-голям успех в  ред международни проекти и инициативи и още много дейности и събития.

Полк. Елин Алексов е на 17 февруари 1960 г. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” през 1989 г. Първоначално работи като юрисконсулт и адвокат. От 4 март 1998 г. е военен следовател във Военно-окръжна прокуратура-София, а от 2008 г. - прокурор в същата прокуратура. Работил е по много дела за тежки престъпления, представляващи голям обществен интерес. От 6 август 2020 г. е шеф на Военно-апелативна прокуратура в София. Член на Управителния съвет на АПБ. Владее руски и испански език. Семеен е и има две деца.

Детайли

Категория: Новини

Публикувана на 24 Ноември 2022

Посещения: 186

Никой от радетелите за „съдебна реформа“ не посочва сериозно и изчерпателно нейните параметри, коментира зам.-окръжния прокурор на Кюстендил

Г-н Байрактарски, навършват се 25 години от създаването на Асоциацията на прокурорите в България (АПБ). Кои са основните проблеми в ежедневната дейност на магистратите, които съсловната организация на прокурорите смята като най-належащи за преодоляване?

Проблемите в ежедневната дейност на магистратите не са един или два и Асоциацията на прокурорите полага сериозни усилия за преодоляване им.  Като дългогодишен член на асоциацията съм свидетел както на периоди на завоюван висок престиж и наличие на голяма членска маса, така и на застой във функционирането й по различни обективни и субективни причини. Независимо от кривата в развитието на нашата съсловна организация, винаги съм смятал, че съществуването й е безусловно необходимо. Именно на плоскостта на помощта, която тя е призвана да оказва на прокурорите  - от полезни обучителни мероприятия и снабдяване с източници на добри прокурорски практики до осъществяване на своеобразна синдикална защита от неоправдани институционални или медийни посегателства по отношение на статуса и доброто име на магистратите от системата на прокуратурата.

Има един принципен проблем, изразяващ се в необходимостта от изменения в нормативната уредба – както на материалноправната, така и на процесуалноправната. През пролетта чрез наш представител в сформираната работна група към Министерството на правосъдието бе внесен проект за изменение в наказателните закони, който съдържа 40 предложения за усъвършенстване на нормативните актове, които ежедневно прилагаме. Стремежът ни беше да се подобри инструментариумът, с който сме призвани да работим, за да можем да бъдем още по-ефективни. За съжаление се оказа, че засега нито едно от тези предложения не влиза в дневния ред на правосъдното министерство. А потребността от чуваемост и дълбоко вникване в проблематиката на работата на магистратите от всички нива на властта е огромна. Предприемането на каквато и да  промяна в нормативната уредба, с която магистратурата оперира, е немислимо без нейното участие и професионален принос. Имам усещането обаче, че това не се осъзнава достатъчно добре, че в рамките на общественото обсъждане на законопроектите опитът и знанията на практикуващите юристи, в частност на прокурорите, не се използват в нужната степен.

Виждаме напоследък, че асоциацията е много активна в своите инициативи. Правите обиколки по училищата в страната, магистрати се срещат с ученици. Ръководството на прокуратурата явно ви подкрепя, защото видяхме и главният прокурор Иван Гешев да се среща с деца. При едно от тези посещения той каза, че целта на срещите е да се повиши правосъзнанието на младите, да бъдат подготвени за живота. Чия е основната грижа гражданите да имат висока правна култура?

Наистина в последно време Асоциацията проявява засилена активност. Може би поради сегашното присъствие в ръководството й на инициативни млади хора, които се стремят да издигнат нейната роля и да допринесат съществено за удовлетворяване на обществените нужди. В тази посока са и  срещите с ученици от страната. Младежите имат възможността по най-добрия начин да „почерпят вода от извора“, да повишат нивото на своето правосъзнание, да разберат рисковете от извършване на противообществени прояви. Ръководството на прокуратурата припозна инициативата на АПБ и се включи. Все пак децата са нашето бъдеще.

Не би било съвсем правилно да се каже, че точно на магистратите принадлежи основната отговорност за повишаване на правната култура на гражданите, макар и в немалка степен това да се случва ежедневно чрез актовете им. Ние като съсловна организация винаги сме били готови да бъдем полезни на обществото, когато има нужда. А нуждата я има. Перманентно се сблъскваме в работата си със значителни дефицити дори в елементарните правни познания на голяма част от обществото, което  обременява дейността на съдебната власт с несъстоятелни и неоправдани очаквания. По този начин индиректно се понижава ефективността ѝ.

Общество с недостатъчна правна грамотност, с липса на респект, на уважение към съдебната система, не е в състояние да осъзнава и отстоява по най-добрия начин своите права, съответно да посреща гражданските си задължения. Именно това ни мотивира да се срещаме с децата, и то в тази възраст, когато се изгражда тяхното самосъзнание, когато започват да добиват по-реална представа относно устройството на държавата и нейното функциониране. За да им предоставим по достъпен и интригуващ начин информация, която да им бъде от полза в началото на житейския им път и да подпомогне пълноценното им вграждане в обществото.

Почти всеки ден ставаме свидетели на стряскащи битови престъпления, включително извършени от деца. Грабят и бият беззащитни възрастни хора. Защо държавата и институциите не успяват да овладеят престъпността?  Къде се къса нишката?

Не може да не будят сериозно безпокойство случаите на тежка битова престъпност. Още по-тревожни са тези прояви, когато са извършвани от лица в младежка възраст. Не би било вярно твърдението, че усилия за овладяване на престъпността не се полагат. Очевидно е обаче, че те се оказват недостатъчни. Абсолютно необходимо е да се засили ролята на съответните държавни институции, най-вече на органите на МВР, при упражняването на контрол върху посещаването на питейни заведения от малолетни и непълнолетни и употребата на алкохол от тях. Да не говорим, че в редица обекти почти безпроблемно се разпространяват и наркотици.  Нужни са превантивни и наказателни мерки, които следва да се прилагат в пълна мяра и с най-голяма бдителност и строгост. Много населени места, предимно отдалечени от областни и общински центрове, практически остават без необходимото присъствие на служители на  полицията.

Маргинализирането на цели слоеве от населението, недоимъкът и мизерията също допринасят за увеличаване на престъпността. Образованието и социализирането на тези хора чрез програми за подходящо стимулиране и предоставянето на по-сериозни възможности за реализация в обществено-икономическия живот със сигурност биха довели до намаляване на противообществените прояви.

Приоритетен фактор за нормализация на обществото е домашното възпитание. Когато вкъщи се неглижира формирането на истинска ценностна система още от ранна детска възраст, последиците са тежки и необратими. Трябва да отбележа и ролята на медиите. „Четвъртата власт“ е изключително силна и би било много добре да се приеме, че сериозна новина е не само лошата новина. Усещането за държавност е това, което липсва, и общата задача на представителите на всички власти е да го върнем и утвърдим с личния си пример. Много ми се иска в битката с престъпността прокуратурата и органите на МВР да гледат в една посока и да си сътрудничат ползотворно и успешно без изкуствено и излишно напрежение помежду им, каквото от известно време се наблюдава.

Сред най-актуалните обществени проблеми в последната година е пътната безопасност. Пияни и дрогирани шофьори са превзели улиците. Какво може да направи прокуратурата, за да намалеят катастрофите?

Да си върши работата по възможно най-добрия начин и в съответствие със закона. Да ангажира наказателната отговорност на виновните лица и да претендира налагане на наказания, които в пълна степен да отговарят на целите на наказателната репресия. Неотдавна бяха утвърдени навременни и доста ценни методически указания на главния прокурор, имащи за цел подобряване на организацията и качеството на работата по делата за най-тежките същински транспортни престъпления. Те дават обоснована и ясна трактовка на формите на умисъл на деянията, извършени след употреба на алкохол и наркотици, и биха могли да преобърнат в друга насока, отговаряща на обществените потребности, наложилата се константна съдебна практика. Законодателна промяна, предвиждаща отнемане на МПС, послужило като средство за извършване на всяко едно от умишлените транспортни престъпления, би имала сериозен превантивен ефект.

Често чуваме да се говори за „съдебна реформа“. Имали нужда от реформа и каква?

Стигнахме и до т. нар. „съдебна реформа“, за необходимостта от която като панацея за решаването на едва ли не всички проблеми в държавата се използват какви ли не определения: „дълбока“, „радикална“, „всеобхватна“… А почти никой от радетелите за „реформата“ не посочва сериозно и изчерпателно нейните параметри. Това, което преимуществено чуваме, се свежда до намиране на конституционносъобразен способ за евентуално ефективно наказателно преследване на главния прокурор и до реализиране на възможността за съдебен контрол върху отказите от образуване на наказателни производства. Съществените проблеми на функционирането на съдебната система далеч не се изразяват в тези два аспекта. Ще се опитам да бъда максимално кратък. От какво се нуждаем? От качествена законодателна дейност, имаща като резултат добри материални и процесуални нормативни актове, освободени от излишен формализъм и тромавост на процедурите. От магистрати, притежаващи нужните професионални и нравствени качества. От ясно очертан хоризонт на предвидимост при правораздаването. Всичко това е съпроводено и с нуждата от адекватно, бързо кадрово обезпечаване на съответните звена и структури. Ако съсредоточим всичките си усилия в тези посоки, без да употребяваме ненужно помпозни фрази, ще имаме успех. Изцяло в полза на обществото.