- Детайли
- Категория: Документи
- Публикувана на 28 Април 2016
- Посещения: 3535
Дейността на Асоциация на прокурорите в България през отчетния период беше многопластова и по всички направления, които касаят прокурорите, съдебната система и правосъдието, като цяло, както и в защита на социалните права на магистратите. Най-важната тема през последните две години е „Съдебната реформа“ и по-голямата част капацитета на АПБ беше фокусиран в нея.
Реформа на съдебната система
През месец август 2014 година Асоциацията на прокурорите в България, съвместно с Българска съдийска асоциация и Камарата на следователите изразихме в общо становище своята позиция за предложената от Министерството на правосъдието Актуализация на стратегията на съдебната реформа. Асоциацията на прокурорите в България за пореден път изказа своето несъгласие с набелязаното преструктуриране на ВСС на две отделни колегии „на прокурорите” и „на съдиите”. Отново изтъкнахме довода, че тази мярка противоречи на разпоредбите на действащата към оня момент Конституция. Изразихме нашата тревога, че прилагането на мярката ще постави началото на изолиране на Прокуратурата и това би улеснило нейното извеждане от съдебна власт и преминаването й в подчинение на изпълнителната власт. Основание за това изявление ни дадоха публичните дебати за необходимостта прокуратурата да премине към изпълнителната власт. Трябва да се отбележи, че освен несъгласието на трите съсловни организации по конкретни реформени мерки направихме и предложения относно формиране на бюджета; укрепването на институциите на съдебната власт, повишаване на качеството на правосъдието, осъществяване на диалога между съдебната власт и гражданите, като гаранция за доверие, както и за процедурните правила, свързани с обновяване на Стратегията.
Дейността на Асоциацията на прокурорите в България във връзка с обсъждането на актуализацията на стратегията на съдебната реформа не се изчерпа с позицията по това становище.
През месец септември 2014 година Министерството на правосъдието от служебния кабинет обяви своето намерение да сформира Обществен съвет, който да подпомага дейността на министерството при провеждането на съдебната реформа. На професионалните организации беше предоставен Проект за правилата за работа на Обществения съвет към Министерството на правосъдието за обсъждане на правилата регламентиращи създаването и дейността на Съвета. АПБ внесе предложения по проекта и изрази желание да участва в работата на бъдещия Обществен съвет. Този съвет не беше конституиран и не е извършвал дейност.
В края на месец ноември 2014 година АПБ участва в организираната от ВСС дискусия по проекта на МП за Актуализация на съдебната реформа. В рамките на обсъжданията Асоциацията отново защити своята теза за противоконституционност на мярката за преструктуриране на ВСС и предупреди за опасността от разединение между прокурорите и другите магистрати при приложението на тази мярка. Асоциацията призова да се създадат гаранции за по-широко и активно участие на прокурорите и Прокуратурата в провеждането на реформата, така че да не се допускат бъдещето на прокуратурата да зависи единствено от едностранни политически решения. Акцентирахме на усещането сред колегите, че прокуратурата е „обект“ , а не субект на реформата.
До този момент Асоциацията на прокурорите в България беше упреквана в ретроградност, закостенялост и нежелание реформата да продължи. Тези изявления се мултиплицираха многократно в медийното пространство. По повод нашите твърдения за необходимостта от конституционни промени бяхме критикувани, че такива промени не са нужни, тъй като предлаганите изменения на Закона за съдебната власт съответстват на основния закон. След провеждането на организираната в края на месец ноември 2014 година от ВСС дискусия, медиите отразиха разискванията, като поставиха акцент върху становището на АПБ, че разделянето на ВСС на две камари противоречи на конституцията и няма да реши всички проблеми, генерирани в съдебната система.
Категоричната позиция, която Асоциацията поддържаше през годините намери отзвук и провокира към широк професионален дебат. Видни конституционалисти подкрепиха нашето становище и изказаха несъгласие с проекта за нова структура на ВСС, като противоречащ на действащата КРБ. С гордост може да заявим, че съдебната реформа започна с промяна на Конституцията и това нямаше да бъде факт, ако АПБ беше изоставила своята позиция.
В средата на месец декември 2014 година, АПБ участва и в организираната от сдружение „Програма за развитие на съдебната система” дискусия на тема „Конституционно - правен дебат за състава и структурата на ВСС през призмата на актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа“. В дискусията отново бяха изложени основните пунктове от становището на Асоциацията.
В края на месец декември 2014 година АПБ представи в министерството на правосъдието и в Правната комисия на Народното събрание второ становище по повод на Актуализацията на стратегията за съдебната реформа. Това се наложи по повод предложение от министъра на правосъдието, адресирано до професионалните организации, да изкажат своето мнение на приетата след обществения дебат и представена на Министерски съвет Актуализация на „Стратегията за продължаване на реформата в съдебната система“. Становището изпратихме и до председателя на Правната комисия в Народното събрание по повод на предстоящите дебати в Парламента по приемане на внесената от Министерски съвет Актуализирана стратегия.
На 15.01.2015 г. Председателят на АПБ участва в заседанието на правната комисия към НС по повод на обсъжданията на стратегията на съдебната реформа. В рамките на обсъжданията АПБ отново изложи своята теза за предимствата и недостатъците на предстоящата реформа, като акцентира на факта, че дискусията по реформата е трябвало да предхождат набелязването на стратегическите цели и мерките за тяхното постигане, като гаранция за създаване на работещ план на предстоящите промени в съдебната власт.
През март месец 2015 година АПБ излъчи представител в сформираната работната група към Министерството на правосъдието за изработване на промени в Закона за съдебната власт.
В началото на месец юни 2015 година АПБ участва в организираната от СЮБ кръгла маса на тема „Конституционният модел на Висшия съдебен съвет и предложенията за промени“, където отново изложи позицията си.
След публикуване на окончателния вариант на проекта за изменение на КРБ и за изменение на ЗСВ през април 2015 година, АПБ стартира обсъждане на двата законопроекта. Обобщихме получените мнения и представихме становище на Асоциацията на организираната от нас Национална конференция „Прокурорите и съдебната реформа”. Събитието се състоя на 24.06.2015 г., в гр. София. Застъпихме позицията, че предложеният проект не отговаря на обществените очаквания за реформиране на съдебната власт, тъй като е сгрешен фокусът на реформата. Посочихме, че приоритет следва да бъде промяна на Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс, така че процесът да се освободи от своята тромавост, а прокурорите да бъдат разтоварени от нетипични за функцията на наказателното преследване задачи. Възразихме, че философията на набелязаните промени създават впечатление в обществото, че магистратите са корумпирани и зависими от органите на своето управление. Отзвукът от конференцията и ясното, професионално и прагматично становище на Асоциацията беше еднозначен и много показателен. Непосредствено след това събитие, на най-високо ниво в изпълнителната власт се заговори за необходимостта от спешни промени в наказателните закони, като основен акцент се постави на Наказателно-процесуалния кодекс и модернизирането на Наказателния кодекс. Необходимо е да отчетем съществения принос на Асоциация на прокурорите в България за промяната на държавната политика в тази правилна посока.
Имахме удоволствието да посрещнем представители на Международната асоциация на прокурорите, в която членува АПБ. На конференцията присъстваха г-жа Яне Холст Хюбнер – Изпълнителен директор на Международната асоциация на прокурорите (МАП), г-н Дерк Куиперс - Главен секретар на МАП и националният представител за Швеция в Евроджъст - г-н Лейф Горц, както и други гости от страната и чужбина.
През месец юли 2015 година представител на АПБ участва в заседанията на Временната комисия, сформирана от Народното събрание за обсъждане на промените в КРБ.
Същия месец Асоциацията участва в проведената кръгла маса, организирана от ИВСС на тема „Инспекторатът на ВСС – субект или обект на съдебната реформа в България”, където акцентирахме върху опасността, чрез новите си правомощия инспекторатът да се превърне в репресивен орган по отношение на магистратите, а също така и опасността, поради липса на административен капацитет, да изпадне в невъзможност да извършва възложените му функции
Промените в Конституцията бяха обнародвани в „Държавен вестник” брой 100/ 18.12.2015 година, с което бе дадено началото на обсъждане на промените в Закона за съдебната власт. Позицията ни отново бе ясна и категорична.
Асоциацията на прокурорите в България е член на Съвета по прилагане на актуализираната стратегия за съдебната реформа, създаден с Постановление № 3/13.01.2016 г. на Министерски съвет. Представители на Асоциацията вземат активно участие в дейността на работните групи към Съвета по изменения на Закона за съдебната власт.
Асоциацията на прокурорите в България участва и в дейността на Гражданския съвет на ВСС. В рамките на заседанията представителите на АПБ поставяха на вниманието на съвета злободневни и актуални теми за обсъждане – актуализацията на съдебната реформа, проблемите при застраховане на магистратите и служителите от съдебната система, прекрояването на съдебната карта и т.н. През месец март 2015 година членовете на Гражданския съвет избраха единодушно за съпредседател на Гражданския съвет г-жа Гергана Мутафова- зам. председател на УС на АПБ. Кандидатурата на г-жа Мутафова беше излъчена от квотата на професионалните и неправителствените организации. Г-жа Мутафова е първият член на професионална организация на магистратите, избран за съпредседател на гражданския съвет, което е признание не само за нейните лични качества, но и за утвърдения авторитет на АПБ.
През месец октомври 2014 г. представители на Асоциацията на прокурорите в България проведоха среща с представители на ГРЕКО – Група държави срещу корупцията към Съвета на Европа, които имаха за задача да направят оценка на превенцията на корупцията по отношение на народните представители, съдиите и прокурорите. В рамките на срещата бяха обсъждани практически проблеми, свързани с разследването и доказването на корупционни престъпления, приложението на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и неговата ефикасност, правилата за преодоляване на конфликт на интереси и др.
Почти една година по-късно, в средата на месец септември 2015 година представители на АПБ проведоха среща с представители на Венецианската комисия - г-н Хари Гищол (член на ВК, Лихтенщайн), г-н Гуидо Непи Модона (член на ВК, Италия) и г-жа Артемиса-Татяна Чиска, Директор на дирекция „Демократични институции и основни права“ в Секретариата на ВК. Срещата се състоя по покана на представителите на Венецианската комисия във връзка с изготвяне на становище по проекта за поправки в Конституцията на Република България. В рамките на срещата имахме възможност да споделим виждането на АПБ за предимствата и недостатъците на предложения ЗИДКРБ.
Няколко дни след тази среща, в края на месец септември представители на АПБ проведоха среща и с представители на експертната комисия по механизма за сътрудничество и контрол. Ms Susette SCHUSTER, Ms Catherine RUMEAU, Мr Jure SKRBEC (SI), Mr Emilio SANCHEZ (SP): Mr Renzo CONSOLE, в рамките на която се дискутира становището на Асоциацията на прокурорите в България за съдебната реформа и средствата за повишаване ефективността на наказателно - правните процедури.
Застраховки
В периода 2014 - 2015 година Асоциацията на прокурорите в България участва вдейността на работната група, сформирана от ВСС през пролетта на 2014 година за подготовка на заданието по предстоящата обществена поръчка за застраховане на магистратите. Решението на ВСС да ангажира и представители на съсловните организации на магистратите е резултат от предприетата активна кампания на АПБ. Инициативата имаше за цел при сключването на последващия договор за застраховка на магистрати и служители да бъдат договорени застрахователни обезщетения при настъпване на временна загуба на работоспособност поради злополука или заболяване, които по своя размер да могат да компенсират съществено разликата между трудовите възнаграждения и осигурителните плащания при ползване на отпуск поради временна нетрудоспособност. В дейността на работната група АПБ активно си партнира с представителя на Българска съдийска асоциация. Съвместната дейност в работната група, обаче, не постигна желания ефект.Откритата процедура беше прекратена, поради отказ на кандидата, класиран за изпълнител. Съсловните организации на магистратите не бяха уведомени за откриването на втората процедура по ЗОП и не участваха в обсъждането на спецификациите по следващата обществена поръчка. Поради това Асоциацията на прокурорите в България категорично се разграничи от дейността и решенията на работната група, ангажирана с подготовката на втората обществена поръчка и приключила с избор на изпълнител. Сключеният договор драстично засегна интересите на застрахованите лица, поради неизгодната методология за изчисляване на обезщетението на основните и допълнителни рискове при настъпване на временна загуба на трудоспособността от злополука и заболяване. В оповестеното становище на АПБ „Застраховани ли сме“ определихме клаузите на договора като рестриктивни, още повече че в договора ВСС е изразил съгласие размерът на застрахователната премия, която следва да изплати на изпълнителя да бъде увеличен почти 4,5 пъти в сравнения с размера на застрахователната премия, обявен в предходната обществена поръчка.
Други становища
Провокирани от реплика на бившия министър на вътрешните работи – Цветан Цветанов след обявяване на неговата осъдителна присъда по делото за т.н. „ Шестте Не-та”, внушаваща че съдебният състав е действал под натиск, членовете на УС на АПБ излязоха със становище, в което изразиха своята подкрепа на българските съдии в тяхното усилието да отстояват независимостта на съда по възложените им дела. Позицията на Управителния съвет предизвика оживен медиен отзвук и одобрението на съдии, прокурори и следователи.
Друга реплика на министъра на финансите Владислав Горанов пред ВСС през месец февруари 2015 „Не мога да приема за нормално просто да има увеличения на заплатите, защото това го изисква законът” по повод на искането на ВСС за индексиране на заплатите на магистратите и служителите, предизвика силното недоволство и неодобрение на магистратите. Асоциацията на прокурорите реагира и се противопостави на това изказване в свое становище от 01.03.2015 г. Подчертахме, че ако в една държава министър не приема за нормално да спази закона (чл. 218 от ЗСВ), то този министър не живее в правова държава. Това изявление намери широк обществен отзвук. В негова подкрепа се изказаха много магистрати.
През месец октомври 2015 година в проекта за Закона за държавния бюджет за 2016 година, внесен от министерството на финансите за гласуване в Народното събрание, беше предвидена разпоредба, въвеждаща нов метод за определяне на заплатите на магистратите. С направеното предложение се предвиждаше основното месечно възнаграждение за най-ниските съдийски, прокурорски и следователски длъжности да се определя ежегодно от Народното събрание с годишния Закон за държавния бюджет. Това предложение на Министерството на финансите предизвика безпрецедентна реакция от страна на юристите и професионалните организации на магистратите. В общо отворено писмо съсловните организации заявиха, че предложената промяна относно реда за определяне на минималните възнаграждения поставя магистратите в икономическа зависимост от ежегодно вземане на политическо решение от мнозинството в Народното събрание и грубо засяга автономността на съдебната власт. Такова общо становище от всички съсловни организации се случи за пръв път и беше окачествено от медиите, като „безпрецедентно“.
След публикуване на отвореното писмо Висшият съдебен съвет свика извънредно заседание, на което реши да поиска от Комитета на министрите на Съвета на Европа, Европейската мрежа на съдебните съвети, Консултативния съвет на европейските съдии, Консултативния съвет на европейските прокурори, Венецианската комисия и до Европейската комисия чрез представителството на Европейската комисия в България становище, нарушават ли се установени международни принципи за независимостта на съдебната власт с проекта на Закона за държавния бюджет за 2016 г., в частта относно финансирането на съдебната власт.
В резултат от този категоричен отпор министърът на финансите оттегли от Народното събрание внесеното предложение.
Екопроект: „Повишаване на контрола и спазване на правилата, установени в законодателството за опазване на околната среда и управление на рисковете”.
Проектът стартира през 2012 година и ще приключи през 2016 година. Той е реализиран от АПБ с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария, чрез тематичен фонд „Сигурност” и има за цел повишаване на професионалните умения на прокурорите при разследването и наказателното преследване на престъпленията срещу околната среда. В рамките на проекта се проведе обучение на 60 прокурора от цялата страна. За лектори в семинарните занятия бяха привлечени хабилитирани преподаватели, прокурори, представители на държавни органи и неправителствени организации от България и Обединеното кралство, в това число г-н Гай Шърок – старши експерт в Кралското дружество за защита на птиците и г-н Джонатан Мур – прокурор от Прокуратурата на Нейно Величество. От печат излезе „Ръководство за разследване на престъпления срещу околната среда”, което Асоциацията на прокурорите в България разпространи безвъзмездно в Прокуратурата на Република България. Създадена е интернет-платформа на проекта, в която се публикува актуална информация и се обменят мнения по конкретни казуси. С издаването на учебното помагало приключи вторият етап от проекта. По този повод проведохме Заключителна конференция, на която представихме резултатите от проекта. Гости на конференцията бяха г-жа Ивелина Василева – министър на околната среда и водите, представителите на българските партньори по проекта, както и Посланика на Конфедерация Швейцария Н.П. Денис Кнобел, Г-н Джонатан Мур – прокурор от Прокуратурата на Нейно Височество, Националният представител за Швеция в Евроджъст - г-н Лейф Горц , г-жа Яне Холст Хюбнер – изпълнителен директор на МАП и г-н Дерк Куиперс - Главен секретар на МАП.
Проектът ще бъде финализиран през 2016 година. В последния етап на проекта събрахме предложения от участниците в прокурорската мрежа за усъвършенстване на нормативната уредба, регламентираща наказателното преследване на посегателства срещу околната среда. Предстои тяхното обобщаване с цел изпращането на консолидирано предложение до МП и НС за промяна в законодателството, свързано с престъпленията против околната среда. Със засаждане на смърчови дръвчета в природен парк „Витоша” ще отбележим финала на проекта, а за провеждането на това мероприятие са уведомени всички членове на АПБ.
Академия:От 12.11.2014 до 14.11.2014 г. в гр. Созопол се проведе традиционната есенна Академия на АПБ на тема „Повишаване на контрола и спазването на правилата, установени в законодателството за опазване на околната среда и управление на рисковете”. Участие в Академията взеха прокурори от цялата страна.
Съдебен инспектор: След две неуспешно приключили процедури Парламентът избра през 2015 година Главен инспектор на Инспектората към ВСС. АПБ не излъчи предложение в последния избор и се отказа да участва в номинациите, поради изключително краткия период за издигане на кандидатури, определен от Народното събрание. Липсата на време възпрепятства АПБ да проведе задълбочено проучване сред своите членове, а г-н Гебрев ( предложен от АПБ в предходния избор ) по лични причини оттегли своето съгласие за участие в избора.
През месец септември 2015 година депутатите приеха процедурни правила за избор на инспектори в Инспектората на ВСС. В правилата бе предвидена възможност за юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност (каквато е и АПБ) да внесат в Народното събрание своите номинации. След проведено проучване между членовете на АПБ, се издигна кандидатурата на г-н Милчо Генжов – прокурор в ОП – Габрово.
През месец ноември 2014 година, по покана на МОН, АПБ излъчи свой представител в работната група, сформирана съвместно от Министерството на образованието и науката и Министерството на правосъдието. В рамките на проведените съвещания бяха обсъдени предложения за изменения и допълнения на Наредбата за единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „право“.
През месец юни 2015 година АПБ прие поканата на МП да участва в работната среща за обсъждане на изготвения вече проект за изменение на същата наредба. Представихме нашите предложения за промени в наредбата, които отразяваха нашето разбиране, че всяка промяна трябва адекватно за отразява съвременните обществени условия и потребности със запазване на постигнатите достижения в обучението по специалността „Право”.
По покана на Съюза на юристите в България през ноември 2015 година Асоциацията участва активно и в проведената експертна кръгла маса по проблемите на юридическото образование, на която присъстваха и Председателят на националната агенция по оценяване и акредитация и декани на действащите юридически факултети в страната. В рамките на инициативата бяха синтезирани съществуващите проблеми в юридическото образование и бяха предложени конкретни решения за тяхното преодоляване. Централно място в проведените дискусии зае необходимостта от адекватна промяна на обучителния процес на студентите от специалността „Право“.
През месец юли 2015 година, АПБ участва в организираната от МП работна среща с декан на Юридическия факултет на Университета в Лион по повод ефективното управление на юридическото образование. Срещата е продължение на инициативата за реформа на юридическото образование в България.
През месец февруари 2015 година, по покана на Председателя на комисията по предложенията и атестациите към ВСС, Асоциацията на прокурорите в България излъчи свой представител в комисията към ВСС, чиято дейност има за цел да бъдат изготвени предложения за подобряване промяната на начина на атестиране.
Асоциацията на прокурорите в България, по покана на Националния институт на правосъдието, излъчи свой представител в Програмния съвет на института. Програмният съвет е консултативен орган на НИП, който оказва съдействие при планирането на учебната дейност, разработване на учебните програми и подбора на лектори. Персоналният състав на Програмният съвете определен с решение на Управителния съвет на НИП и включва представители на теорията и практиката от всички области на правото. Ежегодно АПБ участва в кампанията, провеждана от НИП за набиране на временни преподаватели за обученията в Института. Чрез Асоциацията са били подадени 7 заявления, които са разгледани от НИП и са одобрени.
През 2015 г. АПБ и Фондация за развитие на правосъдието стартираха съвместен проект ,,Съдебната власт между правото и фактите: прокуратурата отвътре“. Целта на проекта е да се проведе професионално изследване на отношението на прокурорите, за да бъдат откроени както установените добри практики, така и възникналите трудности при администрирането на отделните звена на прокуратурата. Междинните резултати от проекта бяха представени от г-жа Ива Пушкарова на проведената от АПБ национална конференция „Прокурорите и реформата на съдебната власт”. Подробности за проекта и неговото развитие могат да бъдат открити в официалния сайт на АПБ.
През 2015 година Фондация развитие на правосъдието проведе съвместно с АПБ обучение на ” Изработване на проектни предложения”. Обучението обхвана три модула „Разработване на фондове”, „Логическа рамка на проекта. Симулация на проектно кандидатстване”” Проектиране на управлението”.
През 2015 година Фондация развитие на правосъдието, със съдействието на АПБ, проведе в гр. Стара Загора и гр. Благоевград семинар на тема „Най - тежките наказания в българската съдебна практика”, участници в които бяха и членове на АПБ.
През 2015 година Асоциацията на прокурорите в България излъчи двама от своите членове да участват като обучители в проект на „Асоциация на парковете в България” на тема „Да свържем опазването на природата и устойчивото развитие на селските райони”. Председателят на Асоциацията на парковете в България изказа благодарност за приноса на нашите колеги – г-жа Ружена Кондева – Елчинова – районен прокурор на РП – Разлог и г-н Николай Пончев – прокурор в РП – Тетевен, за успешното реализиране на проекта.
Асоциацията на прокурорите в България участвав пълния цикъл обучителни мероприятия, организиран от Центъра за изследване на демокрацията в рамките на инициатива „Подобряване на защитата на правата на пострадалите: достъп до правна помощ“. Проектът се провежда от ЦИД с подкрепата на Европейската комисия и в партньорство с четири държави. Представители на АПБ участваха в проведените семинари, бяха изготвени предложения до ЦИД относно правния анализ на уязвимите групи. Представители на Асоциацията участваха през месец октомври 2015 в организираната от ЦИД дискусия на тема „Уязвимите групи между гражданското общество и държавата” В началото на настоящата година в офиса на АПБ се проведе среща между членове на АПБ и ЦИД, на която беше обсъдена концепцията за по-ефективно участие на НПО в системата за подпомагане на уязвимите групи.
В края на 2014 година ЦИД, съвместно с министерството на правосъдието в Румъния и други четири румънски организации стартира инициатива за противодействие на престъпността в сферата на обществените поръчки. По повод на получена от ЦИД покана за участие АПБ излъчи свой представител, който със своя опит и експертиза да участва в обмяната на опит между България и Румъния за подобряване на междуинституционалното партньорство в сферата на обществените поръчки. Представената от АПБ кандидатура беше одобрена от ЦИД.
АПБ участва през месец декември 2014 година в обществено-политически форум за противодействие на корупцията, организиран от ЦИД.
С активното съдействие на АПБ през 2014 година, Български институт за правни инициативи /БИПИ/ проведе анкета „Нагласата на прокурорите за реформата в прокуратурата и наказателното производство”. Резултатите са публикувани в сайта на БИПИ, а представител на Асоциацията участва и в конференцията за тяхното представяне. По покана на БИПИ, АПБ участва и в дискусията „Съдебните заседатели –активни граждани за реално участие в правосъдието”.
През месец декември 2014 година Институтът за държавата и правото при Българска академия на науките организира кръгла маса на тема „Доказването в наказателния процес – необходимост от реформа в НПК”. Събитието беше част от инициативите, организирани по повод на честванията на 145 години от създаването на БАН. На това мероприятие АПБ участва с лектор.
По покана на Български хелзинкски комитет, АПБ участва в Националната експертна група, чиято задача е да проведе проучване и да представи анализ на възможностите за въвеждане в законодателството на алтернативни начини на задържане на граждани от трети страни. Необходимостта от това проучване възниква от утежнената имиграционна обстановка в Европа и необходимостта да се намери оптималния баланс между националния и личния интерес.
АПБ е представлявана и в проекта „Сътрудничество в създаването на иновативен подход за изпреварваща превенция на детската наркоупотреба”, изпълняван от Сдружение на разследващите магистрати в България.
По покана на Българска съдийска асоциация членове на АПБ участваха в семинар по проект на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” в партньорство с испанската Асоциация на съдиите и магистратите „Франсиско де Витория”. В рамките на двата семинарни дни бяха коментирани проблемите при признаването и изпълнение на чуждестранни решения - в европейски и международен план.
По покана на НИП, представител на АПБ присъства на лекцията на съдия Жубран от Върховния съд на Израел на тема „Ролята на съдебната система на демократичната държава”, организирана със съдействието на НИП.
По покана на министъра на правосъдието АПБ участва в публичните събеседвания, организирани от Министерството на правосъдието през месец октомври 2014 г. с кандидатите за съдия в Европейския съд за правата на човека /ЕСПЧ/, а в последствие – през месец март 2015 г., и в събеседванията в процедурата за избор на генерален адвокат на Съда на ЕС.
По изрична молба на председателят на комисия „Публична квалификация“ към ВСС, АПБ разпространи между нейните членове анкети за мнението на магистратите за дейността на ВСС през 2014 година.
Асоциацията оказа съдействие на „Български адвокати за правата на човека“ във връзка с провеждано изследване, което цели да установи каква е преценката на прокурорите за обема и качеството на обучението в сферата на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, и практиката на Европейския съд по правата на човека по нейното прилагане.
Мероприятия и инициативи, организирани от други сдружения, съсловни организации и неправителствени организации, в които Асоциацията на прокурорите в България е участвала по покана на организаторите:
- в национален семинар на тема „ Актуални въпроси по правната уредба за разследването, наказването на данъчни, банкови и други престъпления и нарушения против стопанството”, организиран от Камарата на следователите в България, СЮБ, фондация „Институт за изследването на законодателството и правоприлагането” и „Апис”;
- в провеждането на в кръгла маса за представяне на мрежа за обмен на информация относно функционирането на европейския съд за правата на човека, организирана от ВСС;
- в кръгла на маса на тема ”Противодействие и бездействие на престъпността с културни ценности в България. Нови тенденции в типа културни престъпления и организация на престъпни групи”, проведена от фондация „Форум”;
- във втория форум за правосъдие и права на човека, организиран от НИП, относно закрилата на човешките права в наказателно – правен и гражданско правен характер;
- в международно - правен семинар на тема „Дееспособността като универсален стандарт за пълноценност на човека. Международните перспективи и българската правна реформа.“, организиран от Български център за нестопанско право и Министерство на правосъдието, в партньорство с Института за държавата и правото към Българската академия на науките.
- в конференция на тема „Укрепване на капацитета на ВСС за по-добро управление на комуникационните процеси и повече прозрачност в дейността на съдебната система;
- в заключителна конференция на тема „Гражданско наблюдение върху ефективността на прокуратурата да разследва корупционни престъпления”, организирана от Сдружение „Програма за развитие на съдебната система” с подкрепата на ПРБ. Конференцията е заключителен етап от проект „Гражданско наблюдение върху ефективността на прокуратурата да разследва корупционни престъпления” ;
- в семинар „Проблемът с домашното насилие и насилието, основано на полов признак”, организиран от фондация „Партньори за България ”;
- в кръглата маса, организирана от СЮБ на тема „Въвеждането на европейски идентификатор за съдебната практика в България. Предизвикателства и перспективи”;
- в семинар по режима на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, организиран от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и взаимодействие с инспектората на ВСС;
- в провеждането на кръгла маса, организирана от БИПИ, със съдействието на фондация „Америка за България”, посветена на натовареността на органите на съдебната власт;
- в конституционно-правен дебат за състава и структурата на ВСС през призмата на актуализираната стратегия за продължаване на съдебна реформа, организиран от сдружение „Програма за развитие на съдебната система”;
- във втория форум за правосъдието и правата на човека, организиран от НИП;
- в кръгла маса по въпросите на европейския идентификатор за съдебна практика, организирана от СЮБ.
- в двумодулните обучения на тема:”Професионалният стрес: най-голямото предизвикателство за достойните условия на труд, организирани от Синдикалната федерация на служителите в МВР
- в семинари по проект „Повишаване капацитета на служителите в ГД ”Охрана” в съответствие с международните стандарти с цел постигане на по-ефективна съдебна система“ на Главна дирекция „Охрана”.
Представители на АПБ участваха по специална покана на Министерството на правосъдието за представяне на програмата „Правосъдие” и „Права и равенство на гражданите”. Участниците бяха запознати от представители на Европейската комисия за програмите, целите, очакваните резултати от прилагането им, както и допустимостта на кандидатите и целевите групи.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ДУМИ:
„За да победи злото е необходимо само добрите хора да не правят нищо!“.