Венцислав Петков

Идеята на правителството, свързана с отпадането на нотариалната заверка върху договорите за покупко-продажба на автомобили разбуни духовете в родното общество. Браншови организации, заети в бизнеса с возила, предложиха да не се минава през нотариус при прехвърляне на МПС и то да се извършва с обикновен писмен договор между страните.

Това предложение се възприе от изпълнителната власт, като мотивите за подкрепата бяха отпадането на административната тежест за гражданите. Това предложение срещна яростен отпор в средите на нотариусите, чийто оборот в последно време в условията на криза на пазара на недвижимите имоти се формира основно от такъв тип сделки. В настоящата статия ще разгледаме какви са предимствата на въвеждането на една такава мярка у нас, както и какви рискове крие в себе си една такава правна постановка.

Аргументите „за”

На първо място, привържениците на идеята за отпадане на заверката изтъкват аргумента, че нотариусите и без това не гарантират в достатъчна степен наличието на собствеността върху колата на лицето – продавач и възможността за измами е потенциално съществуваща. Ако продавачът не е собственик на вещта, продаде запорирана вещ или такава принадлежаща на трето лице, то купувачът така или иначе ще трябва да води съдебен иск срещу него, за да  развали договора за покупко-продажба и да си върне платената цена. Нотариусите понастоящем нямат законово задължение да проверяват дали автомобилът е запориран, има ли учреден върху него особен залог, а и нямат достъп до съответните регистри, където може да се направят подобни справки. Всичко това е оставено на избора на купувача дали да рискува да купи вещта без да направи тези проверки, или пък да направи известни разходи, но да бъде сигурен в избора си. Освен това нотариусите изискват продавачите на МПС да попълнят декларации за липса на данъчни задължения и за семейно положение. Отговорност за попълнените данни в тях, обаче, носят самите продавачи. И ако те са попълнили документ с невярно съдържание, трябва да бъде сезирана прокуратурата за извършено документно престъпление и евентуално в съдебно производство след това ощетеният купувач да се конституира като граждански ищец, за да претендира стойността на претърпените от него вреди от сделката. През това време трето лице с права над колата може да я е взело и ако делото се води с години, човек може да се окаже и без кола, и без пари, мотивират се привърженици на либерализирането на режима, които поставят под съмнение тежестта на нотариалния контрол върху сделката.

По този начин минаването през нотариус се оказва една безсмислена и скъпо струваща процедура, твърдят поддръжниците на идеята за отпадане на нотариалната заверка, голяма част от които са търговци от автомобилния бранш, които притежават свои автокъщи.

Застрахователни оценки

Втората теза, която се изтъква в подкрепа на промяна на действащото правно положение, е укриването на данъци и респективно ощетяването на държавната хазна чрез многократно занижените застрахователни оценки, които се изискват при нотариалното прехвърляне на автомобилите. Всъщност тук трябва ясно да изтъкнем, че вината в такива случаи не е в нотариусите, а в застрахователите. Те пишат застрахователни оценки на автомобилите на стойности, каквито клиентите им заявяват, че желаят, като има само неснижаем минимум, да речем, примерно от 500 лв. за кола на възраст около десет години. Нотариусът просто обработва документално сделката на базата на вече издаденото удостоверение за застрахователна стойност. В същото време никой не държи сметка на застрахователите да издават реални оценки за стойността на автомобилите, твърдят запознати. Тук е мястото да се отбележим, че държавата трябва да предприеме спешни мерки, за да затегне режима и контрола върху издаването на застрахователни оценки за автомобили.

КАТ вместо нотариус

Не на последно място, купувачът на колата така или иначе ще я прехвърли на свое име в КАТ и вместо нотариусите, органите на „Пътна полиция” могат да станат гаранти дали всичко около собствеността на автомобила и данъците му е изрядно, и в случай, че не е, да откажат да прехвърлят колата на името на новия й собственик.  Въпрос на административна преценка за целесъобразност и наличие на добра организация е да се направи така, че в КАТ на едно гише срещу съответната такса да се провери за запор на колата, за неплатени данъци, за фишове и др., и ако всичко е наред, да се прехвърли колата на новия собственик. По този начин би се елиминирал недостатъкът на сега действащия режим, съгласно който колата първо се прехвърля пред нотариус и едва след това се отива за регистрация в КАТ. Така на практика би могло да се окаже, че купувачът е бил ощетен и да разбере едва на гишето на „Пътна полиция”, че върху колата има запор или друг вид тежест, след като вече е платил цената по сделката на продавача.

Друг от мотивите за либерализирането на режима е правното положение в други държави от ЕС, например Великобритания, в които не се изисква прехвърляне на кола чрез нотариус. Там въпросът има и друга страна – самосъзнанието и респектът към законите, съответно страха от наказателна отговорност. Там имаме налице действащ механизъм на генерална превенция спрямо потенциалните извършители на измами с автомобили. За съжаление тези понятия в родната действителност имат друго измерение. Освен това практиката у нас е показала, че невинаги сляпото копиране на чужди закони у нас постига целения ефект на родна почва, тъй като в много от случаите не се отчитат местните нагласи и традиции.

Аргументите „против”

Привържениците на идеята за запазване на настоящото правно положение контрират, че измамите с автомобили ще скочат лавинообразно, ако автомобилите се прехвърлят с обикновен писмен договор без да се минава през нотариус. Те дават пример, в който недобросъвестен човек придобие по някакъв начин талона на вашия автомобил и си направи собственоръчно фалшификат на договор за покупко-продажба, същият би се оказал в положението на собственик на колата ви, като дори може да я прехвърли на трето лице. След това могат да се осъществят безпрепятствено още няколко продажби без ваше знание, а както е известно в правото, добросъвестният приобретател на движима вещ запазва собствеността върху нея. Така в един момент съдебен изпълнител може да се окаже пред дома ви, за да ви вземе автомобила и да го предаде на фиктивния му, но реален по документи собственик. Подобно на схемите с недвижими имоти, и тук биха се използвали хора със затруднено материално положение, които да изиграят ролята на т.нар. бушони, т.е. подставени лица по сделката. В допълнение противниците на промяната на действащото положение изтъкват, че ако автомобилът е съпружеска имуществена общност, прехвърлянето без нотариус би означавало в много от случаите възможност да бъде ощетен единият от съпрузите, ако сделката се извърши без негово знание, респективно съгласие. Както е известно, продавачите на МПС в момента попълват декларации за семейно положение и носят съответната наказателна отговорност за фиксиране на неверни данни в тях, което все пак е някакъв тип защита на интересите на двамата съпрузи.

В допълнение противниците на идеята за промяна на действащото положение считат, че отпадането на нотариалната заверка автоматично би означавало затрупване на органите на полицията и прокуратурата със сигнали и жалби за измами с моторни превозни средства. Както е известно, тяхната работа и в момента расте с бързи темпове, а едно увеличаване на работата в тази сфера би погълнало огромен кадрови и времеви ресурс на разследващите органи.

Събираемост на дънъците

Един от силните аргументи на защитниците на сегашното положение е тезата, че ако отпадне нотариалната заверка върху договорите за прехвърляне на коли, то ще спадне драстично събираемостта на общините на данък МПС. Една от негативните черти на родния манталитет е андрешковското мислене – да не се плащат данъците доброволно и колкото се може повече налози да се укрият от държавата. Можем да си представим какъв процент нашенци ще платят доброволно своите данъчни задължения върху автомобилите, ако отпадне нотариалният контрол върху налозите. Съгласно действащото правно положение нотариусите съблюдават за наличието на неплатени данъци на автомобила и отказват прехвърлянето му, ако продавачът не представи квитанция за платен местен данък. Това, обаче, е масовият случай, тъй като за съжаление все още се намират недобросъвестни нотариуси, които изповядват сделки за покупко-продажба на автомобили и без документ за платен данък, което опорочава и обезсмисля както цялата законова процедура. По този начин се ощетяват както държавната хазна, така и купувачите на автомобили, тъй като без документ за платен данък те не могат да регистрират колата си в КАТ на свое име, не могат да минат технически преглед и др. Данъчни експерти са на мнение, че след въвеждането на нотариален контрол върху платените данъци за МПС събираемостта на налозите се е вдигнала драстично. В случай, че сделките за в бъдеще минават без намесата на нотариус, страните по договорите ще ги прехвърлят на доста по-ниски цени от реалните, близки до символичните, твърдят запознати. В такъв случай ощетяването на хазната особено при прехвърлянето на луксозни автомобили и джипове ще бъде в огромен размер, смятат още те.

Не на последно място, държавата има и друг интерес да не отпада нотариалната заверка при сделките с МПС. Ако режимът бъде улеснен и заверката отпадне, в хазната би влизал доста по-малко налог върху ДДС от дейността на нотариусите, тъй като, както вече беше отбелязано, голяма част от приходите от дейността им в момента идват точно от сделките с автомобили.

В заключение можем да кажем, че законодателят трябва добре да обмисли всички положителни и отрицателни страни на отпадането на нотариалната заверка върху договорите за покупко-продажба на МПС. На този етап като че ли аргументите в подкрепа на запазването на действащото положение надделяват, не само защото преобладаващите нагласи сред обществеността са такива, но и защото угрозата от увеличаване на измамите с коли надвисва като сериозна опасност при либерализирането на режима за прехвърляне на собствеността върху автомобилите. Ако изпълнителната власт убеди обществото, че органите на КАТ чрез синхронизирането на тяхната информационна система с тези на другите институции биха могли да дадат гаранция на гражданите, че от документална гледна точка всичко около купените от тях автомобили е изрядно, липсата на нотариална заверка ще се възприеме по-лесно от хората. В такъв случай, обаче, е редно да се вземе и мнението на самите органи на „Пътна полиция” с оглед наличието на кадрови и технически капацитет за извършването на такава дейност, тъй като и към настоящия момент обема на работата, която те извършват, никак не е малък. При всички случаи, обаче, мярката се нуждае от широко обществено обсъждане с участието на всички заинтересовани страни, тъй като никой няма интерес тя да се приеме прибързано, без да се съобрази с родната действителност.