Печат 

Венцислав Петков

Темата за промяна на формата и съдържанието на правното образование у нас не е от днес и вчера. Множеството реално и потенциално безработни или недотам подготвени юристи, които бълват родните университети, повдигнаха този дебат с нова сила. Въпросите защо преди няколко години правото беше една от най-желаните и реномирани специалности във висшите училища, а обучението по специалността беше еталон за качество, докато към днешна дата интересът към професията е минал своя пик и нивото на получените знания и квалификация е силно занижено, трябва да накарат мнозина отговорни фактори в сферата на образованието да се замислят.

Настоящата статия има за цел да разкрие слабостите на нашето юридическо образование в момента и да предложи варианти за тяхното преодоляване, с цел адаптиране на специалността “Право” към новите пазарни условия на труд.

Приемът

На първо място се откроява проблемът с прекалено големия прием на студенти в много на брой университети. В малка държава като България има десетина правни факултета, а в развити страни от Западна Европа те са доста по-малко. Очевиден е стремежът на висшите училища да привличат повече студенти заради обвързаността на техния брой с държавната субсидия. Невинаги, обаче, голямото количество е гаранция за качество. Другата тенденция е стремежът за стимулиране на платеното обучение, в което всъщност няма нищо лошо, стига то да произвежда качествени кадри и да не превърне парите в средство за легитимирането на знания. В същото време обучение по право се предлага в университети, в които е очевидно, че липсват условия за това, но въпреки този факт, Министерството на образованието им издава необходимата акредитация за извършването на такава дейност.

Принцип на фунията

Проблемът със завишения прием на студенти не би бил толкова осезаем, ако от студентската скамейка излизаха само най-добрите от тях, т.е. в процеса на обучението да отпадат по-слабите колеги, които нямат теоретичните и практическите знания в сферата на правните науки. Широкоизвестният принцип на фунията – да влизат повече студенти, но да излизат само най-подготвените от тях, е успешно прилагана практика в университетите, предлагащи техническо образование у нас – УАСГ, ТУ и др. Незнайно защо, във висшите училища, в които се предлага обучение по право, слабите студенти се пробутват напред, пишат им се тройки и в крайна сметка рано или късно те се дипломират. Дали това е плод на милост на преподавателите или нежелание от тяхна страна да спират по-слабите студенти, или има някакви други причини, не е ясно. Факт е, обаче, право в България може да завърши всеки, без значение има ли качествата за това, или не. Дипломите по право на знайни и незнайни манекенки, футболисти, публично известни личности (с уговорката, че не влагаме нищо лично към тези професии), някои от които не са стъпвали на лекции и упражнения, само могат да затвърдят нелицеприятната истина, че образованието по право във висшите ни училища лека полека губи своя авторитет и се превръща в търговия.

В родното ни правно образование не само няма сито, което да отсява само най-добрите, но се получава тъкмо обратното – вместо да намалява, броят на студентите непрекъснато нараства в процеса на обучението. По неведоми пътища при обявен прием от 200 души в специалност „Право” в някои университети, до дипломирането на съответния випуск техният брой нараства на 400 човека. Това дразни самите студенти, положили големи усилия по време на кандидат-студентската кампания да влязат в реномирани университети, когато виждат, че впоследствие идват техни колеги от различни вузове в страната, където критериите за прием са значително занижени. Освен това, този факт е пречка за осигуряване на нормална работна среда и за самите преподаватели, доколкото е изключително трудно да се работи ефективно с толкова големи групи от хора.

Ако преподавателите в юридическите факултети направят така, щото право да завършват не всички записали се студенти, а примерно две трети или половината от тях, качеството на обучението със сигурност ще бъде по-високо, а излизащите от скамейката кадри биха били далеч по-подготвени.

Изпитите

Реформата в юридическото образование трябва да продължи и с промяна на системата за изпитване. На първо място, там необосновано значителна роля играе чисто субективният фактор – много от преподавателите се влияят от това дали студентът е присъствал на техните лекции, което в много от случаите няма общо с неговата подготовка за изпита. По-нататък можем да отбележим съществуващото на някои места ограничение в източниците от които трябва да се подготвят студентите – често пъти те директно са задължени да четат от точно определен учебник на даден автор, и ако са се подготвяли по друг, това моментално влияе на оценката им. Да не говорим, че понякога се пуска в ход и порочната практика преподаватели да задължават студенти да се подготвят само от техните собствени учебници или лекции, респективно да ги купуват, а не да ползват материалите на техни колеги, които са своеобразно табу.

Не по-малка роля играе и начинът, по който протичат самите изпити. Едва в последните години се налагат изпитите с решаване на практически казуси, и то не във всички университети. Правната професия предполага баланс на уменията за писане и говорене, ето защо всеки един изпит трябва да съдържа в себе си писмена и устна част, като първата обхване оценяването на способностите за решаване на практически задания, а втората да има за цел да провери теоретичната подготовка на студента и уменията му да анализира материята по изтеглените въпроси. Дали оценката от двете части на изпита да бъде средноаритметична, или първата част да бъде под формата на “да” и “не”, е въпрос на преценка и оперативна самостоятелност на висшите училища. Така би се получило по-комплексно и обективно оценяване, като се елиминира субективният елемент.

Другото, което прави впечатление е, че ползването на нормативни актове на устните изпити подтиква студентите да бъдат пестеливи откъм проява на аналитично мислене. Ето защо то следва да се ограничи или въобще да се изключи, тъй като в такива случаи често пъти изпитът се превръща в механично преписване на закона. Добрите практики на изпитване, които за съжаление не се прилагат навсякъде, изискват контролни въпроси на студентите по целия материал, доколкото тежестта на различните въпроси от конспекта не е еднаква. По този начин и преподавателят, и студентът ще бъдат убедени, че оценката е комплексна и притежава голяма доза обективност.

На следващо място, във връзка с осигуряването на по-качествено образование  и отсяване само на най-подготвените кадри е необходимо да отпадне практически неограниченият брой явявания на един изпит. Ако един студент не успее да си вземе изпита на третия път, следва да се прекъсват студентските му права, стига оценката да отразява реално нивото на знанията му, а не да се дължи на други субективни причини.

Сгрешена концепция

Самата постройка на лекциите и упражненията също се нуждае от прецизиране. Добър вариант би бил да се въведат т.нар. отворени лекции, в които занятията да протичат с участието на студентите, вместо преподавателите да диктуват съдържанието на материала, а студентите да са ангажирани само с воденето на записки. В сегашния си вид на сухи и едностранно протичащия занимания, повечето лекции не привличат особено голям брой студенти, освен ако лекторът не притежава някакви особени умения да задържа вниманието на учащите. По време на упражненията биха могли да се поставят оценки, които да са балообразуващи заедно с оценката на крайния изпит, за да стимулират студентите да учат през целия семестър, а не само по време на сесия. Няма как, например, гражданския процес и търговското право да се научат за 5-6 дни и да се разчита на късмет, за да се паднат хубави въпроси или благосклонен изпитващ, а дори и да се случи, това не би било в полза за самите студенти, когато един ден станат практикуващи юристи. Освен това водещите упражненията могат да използват и някои психологически похвати като ролеви игри, за да поддържат нивото на интерес и концентрация на студентите високи.

Критерии за оценяване

Сгрешена в основата си е и базисната конструкция на юридическото образование у нас, която толерира и поставя високи оценки на наизустяването, вместо да провокира проявата на самостоятелно мислене. С аргумента, че правото е точна наука и законите се цитират дословно, преподавателският състав тушира всякакви прояви на аналитично мислене и открито стимулира зазубрянето. След това логично в практиката се получава така, че работодатели се чудят защо техни служители с отлични иначе дипломи не могат да разрешат елементарен практически правен казус. В тази връзка самото учебно съдържание по много от изучаваните дисциплини трябва да претърпи корекция по посока развитие на аналитичното мислене. Преподавателите трябва да толерират всяка проява на творчество, която дори и да не цитира в прав текст законите, изразява добре обоснована и логически свързана теза. Красотата на правната наука е в разнообразието и сблъсъка на гледни точки, защитата на аргументи и контрааргументи. Не ръководния и преподавателски диктат, а проявата на либерализъм и демократизъм трябва да залегнат като основен принцип на взаимоотношенията между университет и студенти.

Тъй като поставянето на оценки в различните университети не е с еднаква тежест, добре би било поне държавните изпитни комисии за всички юридически факултети в страната да бъдат едни и същи. Така показаните от студентите знания ще имат еднаква тежест и с пълно основание оценките от държавните изпити могат да бъдат балообразуващи при изпити за магистрати, например, тъй като учащите ще бъдат поставени при равни условия.

Учебен план

В този ред на мисли би било удачно да се помисли за преразглеждане на консервативния по своя характер учебния план по отношение на задължителните и избираемите дисциплини. Съществен недостатък на действащия учебен план в повечето вузове е липсата на чуждоезиково обучение. В съвременния глобализиращ се свят за студентите е много необходимо да владеят чужди езици, за да правят сравнителноправни анализи с други правни системи, да ползват практиката на европейските съдилища и т.н. Времената се менят, обществените отношения също търпят развитие и обуславят проявата на нови правни дисциплини и отиването на заден план на други такива. Така например, актуални правни сфери напоследък са полицейското, потребителското и дори спортното право, които биха могли да дадат поприще на много бъдещи юристи. В задължителния учебен план би било резонно да се включи и дисциплината реторика, защото едно от най-силните оръжия на един юрист е словото и начинът му на изразяване.

Слаба дисциплина

В много от университетите липсва добра дисциплина. И ако можем да приемем за логично и основателно обяснението, че на повечето от студентите им се налага да работят, за да се издържат и поради това отсъстват от лекции, то за упражненията нещата не би трябвало да стоят по този начин. Присъствието на семинарните занятия следва да е задължително и за него да се съблюдава строго от асистентите. Защото не е нормално един студент да се запознава за първи път с конспекта едва няколко дни преди изпита, да наизусти всички въпроси наведнъж, да вземе някак си изпита, и след няколко дни да няма никакъв спомен от материята. Това, за съжаление, е масовата практика. Пропуснатите знания в университетите, обаче, много трудно могат да се наваксат в практиката впоследствие.

Липса на средства

Сегашното положение не е само по вина на ръководния и преподавателския състав в юридическите факултети. Техните усилия, колкото и да са големи, са възпрепятствани от наличието на обективни пречки. Една от тях е липсата на средства. Ограничената субсидия води до невъзможност за осигуряване на интерактивни методи на обучение, на изнесени форми на преподаване и др. Едно разделяне на студентите на по-малки групи с оглед по-задълбочената работа с тях също изисква повече средства, доколкото са необходими допълнителен брой преподаватели и зали за провеждане на занятия.

Ниското заплащане в академичните среди отдръпва много ценни и подготвени кадри от системата и ги насочва към частния сектор. Или друг вариант – превръща ги в летящи холандци, които обикалят университети из цялата страна, за да си докарат някой лев отгоре към заплатата. Третият вариант пред тях е съчетаване на академична кариера и такава на практикуващи юристи, най-често адвокатска, което пък раздвоява тяхното внимание и концентрация. Такова разкъсване не е в полза нито на преподавателите, които не могат да дадат всичко от себе си, нито на студентите, защото често пъти се или се отлагат техни занятия или минават набързо под формата на отбиване на номера. Като прибавим и консерватизма на академичната система по отношение на трудното допускане на млади кадри в нея, картината добива съвсем нерозов вид. Тук самите висши учебни заведения с помощта на държавата трябва да предложат комфорт – финансов и организационно-технически, за да могат преподавателите да се концентрират в това, което правят, и ако не напълно, то поне в голяма част от времето си да се посветят на науката.

Изводите

Трябва да се намери законова рамка, която да регламентира юридическото обучение, тъй като е видно, че автономните висши училища на този етап не са в състояние да разрешат повечето от текущите си проблеми. Приемът на студенти в юридическите факултети и редът и условията за прехвърлянето им от едни висши училища в други, както и единните комисии на държавните изпити трябва задължително да намерят нормативна почва, на която да стъпят, ако искаме да върнем качеството и престижа на юридическото ни образование. От друга страна, критериите за оценяване във висшите училища у нас се нуждаят от коренна промяна и това е приоритет, който трябва да се превърне в осъзната необходимост от самите университети и преподаватели, а не да бъде мярка, наложена отгоре.

Ръководните фактори в държавата трябва да си отговорят на въпроса защо средната издръжка на един студент за една година намалява непрекъснато с течение на времето, вместо да се увеличава, и не би ли трябвало това да бъде един от приоритетите в сферата на образованието. При такава осезаема липса на средства чудеса от преподаватели и студенти не бива да се очакват. Държавата трябва да изгради ясна своя стратегия и политика за висшето юридическо образование, за да защити системата от нейното саморазрушаване. Ако механичният преразказ на закони не престане и образованието не бъде насочено към развиването на аналитични умения, гладът за квалифицирани юристи ще нараства с пълна сила. А дотогава няма да спираме да констатираме с тъга пороците на системата, когато виждаме дипломирани юристи да ни продават хляб в магазина или да ни зареждат гориво на бензиностанцията...