Печат 

Венцислав Петков

 

Цигареният дим предизвика небивало разделение сред обществото. Привърженици и противници на папиросите влязоха в пререкания в обществото, парламента и медиите. В настоящата статия ще разгледаме и анализираме съображенията на двете страни, които доведоха до този все още тлеещ конфликт, като предложим решения за изход от проблема.

Здравословен аспект

От едната страна на барикадата стои мисълта за общественото здраве, а в срещуположния ъгъл са противопоставими аргументите на собствениците на заведения, които твърдят, че по този начин бизнесът им се обрича на фалит. Тук сме длъжни да отбележим, че едва ли добре котиращите се заведения ще допуснат да разчитат само на страстните пушачи, за да калкулират приходи. Едва ли е правена статистика каква част от населението на България пуши, но е факт, че ресторантите, баровете и заведенията преди забраната работеха за удоволствието на пушачите, а непушачите бяха длъжни да се съобразяват с тях, чувствайки се дискриминирани и без да могат да упражнят правото си на избор. Апропо, изборът за даден човек дали да употребява никотин е само и единствено негов. Необорима презумпция е, че когато прибягва до това занимание, той е запознат с рисковете за здравето му. Никоя държавна мярка, била тя и пълна забрана, не може да откаже дългогодишен пушач от този навик или поне да го накара да се замисли за последиците. Целта е друга. От философска гледна точка свободата на избор на поведение се простира дотам, откъдето започват правата на другите хора. Тоест непушачите да имат възможност да бъдат поставени на равни начала и в среда без цигарен дим. Още повече, че Върховният административен съд се е произнесъл в мотивите на свое решение от 26.05.2011 г., потвърждавайки законността на забраната за пушене на обществени места в Кюстендил, че тютюнопушенето не е индивидуално право на гражданите, за разлика от достъпа до чиста и здравословна околна среда, който представлява по-висш приоритет и ценност за държавата.

Огромно значение за подобряването на здравословното състояние на нацията ни има и фактът, че опитът на страните, където пълната забрана за тютюнопушене е наложена отдавна, показва значително намаление на заболеваемостта от сърдечносъдовите, белодробните, както и на онкологичните заболявания.

Старият режим

За да се стигне дотук, роля изиграха и пролуките в старото положение преди приемането на наредбата. Те бяха очевидни с това, че местата за пушачи и непушачи бяха обособени в повечето случаи с бутафорни прегради, а на места такива изобщо липсваха. Там разграниченията бяха чисто и просто в...табелите – маса за пушачи, а съседната на нея – за непушачи. Положението приличаше повече на строго формалното спазване закона с подчертан стремеж към неговото заобикаляне, но не и на реална мярка, третираща по еднакъв начин правата на двете страни. Това доведе и до извода, че от това положение страдат пасивните пушачи, за да се стигне до режима на пълна забрана днес.

Икономическите съображения

На страната на собствениците на заведения застанаха и икономическото министерство, и браншовите организации. Ресторантьорите изтъкнаха мотиви за угрозата от фалит, браншовите организации пък стигнаха по-далеч и пресметнаха, че забраната ще доведе до отлив на туристи от родните ни курорти. Статистиката на Института за анализи и оценки в туризма за годината, обаче, сочи тъкмо обратното. Броят на туристите, направили резервации в хотели и ресторанти не само, че не е намалял, но и се е увеличил с 4-5% спрямо предходната година. Лек ръст има и в приходите от туризъм през 2012 г. Това ни кара да заключим, че не може да се направи обоснован извод за пряка зависимост между броя на туристите, съотнесен към забраната за пушене.

Големият и безспорен губещ в случая ще бъдат не собствениците на заведения, а цигарената индустрия. Дори и там загубите могат да бъдат компенсирани до известна степен със силен маркетинг извън страната и респективно увеличаване на износа на папироси.

В допълнение на това, имиджът на едно заведение не може да се гради само около пушенето, предполага се, че то разполага и с други предимства – добро обслужване, вкусна храна, конкурентни цени и т.н., които могат да го превърнат в уютно и привлекателно място за клиентите. Ниските за момента обороти могат да бъдат компенсирани с точно тези фактори, защото в крайна сметка човек влиза в едно заведение не за да запали цигара, а защото там му допадат храната или обстановката. Цигарите са само съпътстващ фактор. Ако един пушач откаже да влезе в заведение заради забраната, то най-малко един непушач ще го замести. Очевидно собствениците на заведения се заиграват с типичния навик по нашите ширини да се пуши, докато хората се хранят. Акцентът е поставен именно върху думата навик, тъй като той може да бъде преодолян и заменен с друг тип поведение с течение на времето, с който пушачите да свикнат, придобивайки нов тип мислене.

Угроза от уволнения

В заплахата от фалит беше вплетена и нишката на социален проблем – нуждата от освобождаването на персонал. В тази връзка може да се отбележи, че все още у нас глад за нискоквалифицирана работна ръка няма, налице са доста възможности за работа в хотелиерския и ресторантьорския сектор, дори при наличието на минимална квалификация, т.е. предлагането отговаря на търсенето и дори го надвишава. В същото време е пренаситено с висшисти и висококвалифицирани специалисти, а възможностите за работа за тях са твърде малко. Никой не пита дали сервитьорите и барманите в едно заведение работят във вредни условия на труд, когато там се пуши. Заради социалният и икономически колапс, обаче, те предпочитат да работят в такава среда, отколкото да стоят без доходи. Социалният проблем ги кара да поставят доходите на по-преден план от тяхното здраве. Държавата не бива да бъде притискана чрез заплахи от социален и икономически колапс да променя политиката си по даден въпрос, това трябва да се случва след широки обществени дебати и публични дискусии с участието на всички заинтересовани страни.

Аргументите на пушачите

Пушачите противопоставят аргументи, че са дискриминирани и едва ли не заклеймени като престъпници. Доколкото една пълна забрана винаги предизвиква обществен отпор, те имат донякъде своите основания. Те искат обособяване на заведения за пушачи и непушачи, или най-малкото връщане на старото положение преди забраната. За защита на техните права могат да бъдат възприети някои от решенията, дадени в края на настоящата статия. Тук вече опираме до въпроса дали забраната за пушене на закрито да бъде пълна по смисъла на закона, или да има някои изключения, например времеви – след 23 часа, да не обхваща дискотеките и други места. В такива хипотези следва да споделим тезата, че липсват правни основания за създаване на изключения, защото по този начин би се допуснал двоен стандарт, който третира неравностойно различните категории заведения – дискотеките например биха се ползвали с повече привилегии, отколкото ресторантите.

Подходът в другите страни от ЕС

В повечето страни от ЕС е налице забрана за пушене в публични учреждения, както и по дискотеки, барове и ресторанти. Някои страни са възприели по-гъвкав подход и са дали възможност за обособяване на зали за пушачи и непушачи в заведенията, но при наличието на строги изисквания, а на други места се прави разлика дали в търговския обект се сервират храни и напитки, или не.

В Белгия пушенето е забранено и във всички барове, нощни клубове и заведения. На хората се позволява да пушат в специално обособени помещения, в които не се сервира нито храна, нито питиета. В Кипър от 2010 г. влиза закон, който забранява пушенето в барове, ресторанти, клубове, офиси, държавни институции, публичен транспорт и лични превозни средства, ако в тях се превозва лице на възраст под 16 г. В Чехия пушенето на обществени места като болници и държавни учреждения е забранено, но пък е разрешено в дискотеки, барове и ресторанти.

В Дания действа частично забрана за тютюнопушене по заведенията, но ако те са по-малки от 40 кв.м. пушенето е възможно, стига там да не се предлага храна. Във Франция пушенето на обществени места и заведения е забранено, но в ресторантите има възможност да бъдат създавани специални стаи за пушене, към които има изисквания вратите да се затварят автоматично и да бъдат почиствани един час след като клиенти са ги използвали. Въпреки това, обаче, французите не спазват стриктно забраните, същото важи и за германците, които също са обект на строга забрана за тютюнопушене на обществени места и в заведения. В Италия забраната датира от 2005 година, но законът не е толкова строг и позволява създаването на зали за пушачи дори и там, където сервират храни и напитки, но при условие, че вратите се затварят автоматично и не заемат повече от половината площ на заведението.

Малко по-различно е положението в Люксембург. Там за баровете и кафенетата се прави изключение от забраната – в тях пушенето е забранено само във времето когато се сервира храна – от 12:00 ч. до 14:00 ч. и от 19:00 ч. до 21:00 ч. В ресторантите е възможно да се обособят зали за пушачи.

 

Изход от ситуацията

Автоматичното връщане на стария режим поне при посочените по-горе реалности в български вариант, би било крачка назад и значително нарушаване на правата на непушачите. Отделните зали за пушачи и непушачи безспорно са демократично решение, но само когато ги дели наистина устойчива преграда и са обособени като самостоятелни помещения, а не границата между тях да бъде фиктивна, като например един найлон. Възприемането на такъв подход изисква и сериозен ресурс по контрола за спазването му. Съществува и друг момент – по този начин малките заведения ще бъдат дискриминирани, тъй като там няма достатъчно място за разделянето на помещенията на две части.

Ако ще се търси балансиран подход, то това може да бъде в създаването на специални заведения за пушачи и такива за непушачи според избора на техния собственик. Така за всяка от двете страни правото ще бъде гарантирано. Не на последно място, за да се стигне до това мащабно по размер разделение, роля играят не само предпочитанията на двете групи хора. При положение, че голяма част от българските собственици на заведения бяха направили качествени аспирации в заведенията, които да проветряват редовно въздуха и да разсейват трупащите се кълба от дим, за настоящите промени в Закона за здравето можеше и да не се говори днес. В случай, че някога законодателят реши да възприеме балансирания подход и да направи реалност разделението на заведенията за пушачи и непушачи, следва да се разпише и законово изискване за собствениците на обектите за наличие на качествено работеща аспирация. Да, това е скъпа инвестиция, но тя би се изплатила във времето с посещенията на повече на брой доволни клиенти. Друг вариант е да се възприеме практиката в някои страни от ЕС пушенето да бъде забранено само на места, където сервират храна и напитки, или само в заведенията за хранене.

Предизвикателството

Смисълът на такава мярка е не да се наложи рестрикция на пушенето изцяло, а да се забрани консумацията на никотин на обществени места, когато тютюневият дим се превръща в рисков фактор за здравето на непушачите, тъй като пушачите са взели вече своето решение. Каквото и да приеме законодателят за в бъдеще, трябва да отчете съпътстващите забраната фактори разумно и трезво, без да се поддава на натиск. Той трябва да бъде воден от тези идеи, които са приоритет за по-голямата част от обществото. Ако трябва да направим паралел със ските, това ще се превърне за държавните институции в едно голямо предизвикателство, един труден гигантски слалом, в който те да лавират внимателно между вратичките на здравето, бизнеса и интересите на страните, за да завършат успешно и на финала всички да им ръкопляскат. Единствено времето ще покаже дали пълната забрана ще устои на натиска и ще се превърне в панацея за подобряване здравословното състояние на нацията като цел на мярката и най-висш приоритет, както за самите хора, така и държавата.