Венцислав Петков

Обективният поглед върху действащия НК сочи, че някои от престъпленията, визирани в него, все още носят белезите на отминали времена в историческото развитие на страната. Други, макар и създадени в по-ново време състави на престъпления, не можаха да напипат пулса на практиката и разследващите органи твърде рядко образуват предварителни производства по тях поради трудности за доказване, твърде ниска или напълно отпаднала степен на обществена опасност, която не оправдава използването на наказателна репресия, невъзможност да се постигнат целите на наказанието и др.

Всички тези комплексни фактори, довели до присъствието на изпразнени от практическо съдържание състави на престъпления в НК поставиха на дневен ред въпроса за тяхната декриминализация. Около нейния обхват и параметри в обществото се разгоря задълбочена дискусия, като юристи от двете страни на барикадата се надпреварваха да изтъкват аргументи в подкрепа на присъствието или отпадането на някое деяние от НК.

 

В настоящата статия ще разгледаме най-често дискутираните състави без практическо приложение. За част от тях сред юристите цари единодушие относно тяхното премахване от НК. Друга част от деянията, обаче, разделят експертите на два лагера –едната част от експертите са за модифицирането или отпадането им от проекта за нов НК. Срещу тях стои мнението на друга група юристи и общественици, които твърдят, че съответните деяния имат своите специфични роля и място в закона.

Безделничеството

Определено проявата по чл.329 от НК е едно от престъпленията, които предизвиква много коментари за присъствието си в закона с оглед съвременните практически обстоятелства. Действащата разпоредба от кодекса гласи, че "пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с пробация”. Тази редакция означава, че под наказателна отговорност трябва да се подведат много и различни категории лица, които получават доходи най-вече по неморален начин, което на практика е невъзможно или най-малко неоправдано. Получаването на доходи по забранен от закона начин следва да е разписано като престъпление на съответното място от особената част на НК. Нарушението на морално-етичните правила, що се касае до трудовата дейност, е твърде разтегливо понятие, а и невинаги престъпването на морални запрети трябва да води до наказателна отговорност. Извършители на такива деяния могат да бъдат например хората, които системно се занимават с хазарт, но е повече от очевидно, че целите на наказанието не могат да бъдат постигнати с използването на наказателна репресия в такива случаи. Разследващите органи ползват този текст срещу проститутките, но този подход според мнозина юристи е спорен. Този извод идва от липсата на правен статут на проституцията и висящото й положение – в момента тя нито е забранена, нито е разрешена, въпреки очевидната и отколешна нужда от законова регулация на това явление. Ясно е, че образуването на наказателно производство и осъждането на проститутките по този текст няма да ограничи извършването на дейността им и занапред, нито пък ще постигне другите цели на наказанието, разписани в чл.36 от НК. Подобно е положението на просията, визирана в чл. 329 ал.2 от НК, която също се оказва без законови рамки. В тези хипотези юристите са почти единодушни, че не е морално да се изправят пред съда лица, които нямат работа, вместо да се вземат мерки за тяхната адекватна социализация и трудова адаптация от страна на държавата. Упражняването или неупражняването на труд е въпрос на право на гражданите, а не на задължение, каквото е било при социалистическата правна система. Насърчаването на трудовата дейност трябва да става с други способи, а не с прилагане на наказателна репресия, изтъкват експертите.

Измама на потребители

Една част от престъпленията, предвидени в НК се преследват и по административен ред. Според експерти глобите, които са предвидени там, дори надвишават паричните санкции по действащия НК, което на практика обезсмисля присъствието им в НК и приравнява почти към нула дисциплиниращия ефект спрямо извършителите на подобен род деяния. Такива са продажбата на некачествени вещи, измама от доставчика на стока или услуга, чийто състави на практика, респективно гаранцията за защита правата на засегнатите лица, са залегнали и в Закона за защита на потребителите. Купуването на стока на по-ниска цена и продажбата й на по-висока стойност, т.нар. спекула, също е в противоречие с логиката на пазарния механизъм след 1989 г. у нас. Ако прокуратурата и разследващите полицаи понечат да образуват наказателни производства по този член, то пред съда трябва да бъде изправено половината професионално търговско съсловие, коментират експертите.

Неплащане на издръжка

Неплащането на издръжка по чл. 183 от НК също допълва картината от престъпления със спорно присъствие в действащия кодекс. Тук, обаче, мненията са разделени на два лагера. Според едната част, привърженици на теорията, че наказателната отговорност за това деяние има своето място в НК, това е единственият начин да бъде накарано лицето, което дължи издръжка, под страх от наказателна репресия да я заплати. Другата част от мненията застъпват точно обратната теза. Според тях предвидената санкция за това престъпление – лишаване от свобода не се постановява достатъчно често от съдилищата. Алтернативно предвидената от закона санкция – пробация, пък не е в състояние да окаже предупредително и възпиращо въздействие върху дръзналите да нарушат тази разпоредба. Тяхната теза е, че решаването на този въпрос следва да бъде поставено на плоскостта на гражданското, а не на наказателното право.

Ябълката на раздора

В най-разгорещен обект на спорове се превръща престъплението по член 343 б от НК – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Това е формално престъпление на просто извършване и законодателят не изисква да са настъпили каквито и да е вредоносни последици, за да бъде осъществен неговият състав. Кои са водещите мотиви на двете групи спорещи за мястото на това деяние в НК? Ескалацията на престъпленията против транспорта за съжаление бележи значителен ръст в нашето общество в последно време. Войната по пътищата взема все повече жертви, броят на ранените расте, а щетите са значителни. Една от най-честите причини за катастрофи по пътищата е именно употребата на алкохол или други упойващи вещества. Това е деяние с висока степен на обществена опасност, за което наказанията, налагани по административен ред не могат да ограничат негативните последици от престъплението, са част от мотивите в подкрепа на запазването на мястото на престъплението в НК. Поради тези обстоятелства законодателят трябва да е безкомпромисен към употребата на алкохол като ключова предпоставка за възникване на пътно-транспортни произшествия. Според привържениците на другата теория, предвидената в кодекса санкция – лишаване от свобода, е лишена от практически смисъл, тъй като ефективното й постановяване от съдилищата е рядкост. Най-често налаганата санкция от съдилищата по този текст е пробация, и по точно пробационните мерки "поправителен труд" и "безвъзмезден труд в полза на обществото". Тези две пробационни мерки дават резултат, защото събуждат гражданската съвест на извършителите и чувството им за принадлежност и ангажираност към обществото, а освен това едва ли някой иска да го видят да чисти градинки и да боядисва пейки, коментират юристите. Но превъзпитателното въздействие върху дейците в тези хипотези ще е значително, само когато контролът върху извършвания от дейците труд е стриктен и дейността не се извършва формално, предупреждават експертите. Според тях е много спорно доколко други две пробационни мерки - задължителна регистрация по постоянен адрес и задължителни срещи с пробационни служители, са в състояние да постигнат корекция на поведението на нарушителите, доколкото въздействието върху тях е в твърде лека форма. Освен това според тях тук съществуват и трудности в доказването – деецът трябва да е съзнавал, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Липсата на бързина в съдебните производства понякога поставя обстоятелствата така, че извършители на такива престъпления да чакат 2-3 години за решаване на делото, докато накрая...бъдат глобени с 200-300 лв. Така деецът вече е забравил какво е извършил, а наложеното му наказание след толкова време вече е изгубило ролята си на индивидуална превенция срещу извършителя, коментират запознати. Затова тази група експерти предлагат или пълно отпадане на този състав от НК, или завишаването на промилите алкохол до 1,8 на хиляда, а нарушителите, чието количество спирт в кръвта е под тази стойност, да се наказват по административен ред с отнемане на свидетелството за управление на МПС за по-дълъг период, придружено с по-голям размер на глобата.

Неплатежоспособност

 

Престъплението по чл. 227 б от НК въвежда наказателна отговорност за търговци, които не заявят писмено пред съда изпадането си в неплатежоспособност в 30-дневен срок от спиране на плащанията им. С разписването на този състав се защитават интересите на кредиторите в ситуация, в която след като са се снабдили с изпълнителен лист въз основа изпълнително дело, правейки значителни разходи в тази връзка, установяват, че търговецът няма достатъчно пари, активи или вземания, от които да удовлетворят своите вземания. Престъплението се извършва чрез бездействие и с пряк умисъл, включващ знание на дееца за изпадането на дружеството в несъстоятелност и неподаването на съответната молба в писмена форма за това до съда. Спорният момент тук е нееднаквата степен на обществена опасност за различните случаи от този вид. Това налага мнението на някои от специалистите, че наказателна отговорност в тези случаи следва да се носи само, когато се касае за деяния с висока степен на обществена опасност, вредните последици от които са значителни. За деянията с по-ниска степен на опасност решенията трябва да се прехвърлят върху плоскостта на гражданското право чрез воденето на съответните искове за вреди, предлагат юристи. Лишаването от свобода като санкция в тази хипотеза рядко се прилага от съдилищата, а глобата до 5 000 лв. не е в състояние да постигне в достатъчна степен целите на наказанието спрямо управителите на крупните дружества.

Модификация

За част от престъпленията съществува дилема сред юридическата гилдия дали да се преследват като престъпления само, ако са тежки случаи. Така например, част от експертите настояват унищожаването и повреждането на вещ по член 214 от НК да бъде престъпление, само ако имуществените вреди от престъплението са на значителна стойност, като се изхожда от паричната равностойност на предмета на престъплението. За останалите случаи да се налагат наказания по административен ред, предлагат още те.

Изводи

Декриминализацията на определени по-леки престъпления като законодателен акт е проява на по-висша степен на хуманност и либерализация на наказателната политика на държавата. Нещо повече, това се възприема като демонстрация на законодателна зрелост и е тенденция с постоянен характер, характерна за развитите правни системи на страните от Западна Европа. И обратно, прекалено засиленото инкриминиране на различни прояви, без наличие на необходимите предпоставки за това, е характерна за тоталитарните общества, а не за развитите демокрации. Поради тези съображения законодателят трябва внимателно да отсее текстовете, които е необходимо да отпаднат в проекта за нов НК, както и тези състави, които се нуждаят от модифициране. В кръга на шегата експерти коментират, че ако за всички леки престъпления предвидените наказания лишаване от свобода се прилагаха от съдилищата, капацитетът на затворите щеше да е недостатъчен за всички извършители.

Един от съществените аргументи за отпадането на наказателната отговорност за леките престъпления в по-широк или по-тесен мащаб е разтоварването на съдебната система и прокуратурата от огромния по обем дела за леки престъпления. Това ще им даде възможност да концентрират усилията си в прецизното решаване на делата за тежки престъпления, както и на тези с правна и фактическа сложност. Като прибавим и значителните разходи от бюджета на съдебната власт във връзка с наказателното производство във връзка с тези престъпления, декриминализацията освен в необходима се превръща и в целесъобразна мярка на фона на нуждата от икономия на време и средства на съда и прокуратурата. На този род деяния може ефективно може да се въздейства с налагане на наказания по административен ред или дори с прилагането на социални механизми от страна на компетентните държавни институции, вместо да се върви към ненужно засилване на държавната принуда и стоварването й там, където това ще се окаже безполезно.