През 2010 година правителството прие „Концепция за наказателната политика за периода 2010 – 2014 година”. Нейното създаване е продиктувано не само от поетите от страната международни ангажименти, но и от необходимостта да се изгради правна рамка, която да гарантира стабилитет на уредбата в областта на наказателната политика, както и „подчиняване инициативите на държавата в областта на контрола върху престъпността и предотвратяването, разкриването и наказването на престъпленията на единна стратегическа визия”.

За постигане на целите на стратегията са предвидени комплекс от мерки, включващи и приемането на нов Наказателен кодекс, който има за цел да осигури наказателно – правна защита, адекватна на обществено – политическите и икономически промени, настъпили в българското общество през последните 20 години. Гаранция за постигането на тази цел са въведените чрез кодекса законодателни решения, свързани с организираната престъпност, формулирането състави осигуряващи защита на обществени отношения, възникнали или съществено изменили се в последните години, както и декриминализация на други състави, като се отчита и мястото на съответното престъпление в структурата на престъпността.

Настоящото правителство не е оповестило изменения в приетата стратегия, поради което при анализа на публикувания проект ще се взема в предвид доколко са постигнати целите на концепцията.

Безспорно е, че приемането на нов Наказателен кодекс е акт от изключителна важност, тъй като той очертава наказателната политика на държавата. Целта на настоящото становище е да намери отговор на следните въпроси:

1. Многобройни и важни ли са въведените промени, които да обусловят отмяната на сега действащия НК с новия?

2. Дава ли достатъчни гаранции проектът, че декриминализацията ще обхване единствено случаите, за които е неоправдано ангажирането на наказателната отговорност на виновния или принципът на чл. 2, ал. 2 от действащия НК ще намери приложение и по отношение на дела от обществен интерес?

3. Достатъчно ефективни ли са разпоредбите на проекта, за да предпоставят ефективна реформа в наказателното правораздаване?

       Всички коментари са направени по номерацията на текстовете от проекта, публикуван в сайта на Министерството на правосъдието. Заключението относно проекта и неговата ефективност за постигане на набелязаните цели се съдържа в края на настоящия анализ.

I. В проекта на новия наказателен кодекс се открива ясна тенденция към инкриминиране на деяния, за които използването на способите на наказателното производство се явява прекомерно и неоправдано.

Конкретни примери в тази насока са:

 Чл. 247  Несъобщаване за намерена вещ

 Доколкото този текст най-често намира приложение за „търсене” на изгубени мобилни телефони, с минимални резултати от разкриване на извършител /тъй като рядко са налице преки доказателства, които да свързват ползвателя на вещта с дееца, който я е намерил/, е нецелесъобразно органите на досъдебното производство и съдът да бъдат ангажирани с действия по „издирване” на изгубени вещи с ниска възможност за реализиране на наказателна отговорност.

Предлагаме посоченият текст да отпадне.

Чл. 285     Непозволено присъединяване 

Чл. 286 Непозволено въздействие върху „измервателен уред”

 Текстовете следва да отпаднат поради ниската ефективност на наказателната санкция. Обичайно това са случаите на т. н. „кражба на ток” или присъединяване към ВиК мрежата, като една значителна част от извършителите са социално слаби граждани, изпаднали в затруднено финансово положение. Основен мотив за извършването на деянието е необходимостта от осигуряване на минимален жизнен стандарт, след преустановяване на водоподаването и електрозахранването. Наличието на тези текстове създава впечатление за агресивна намеса на държавата в частно – правни отношения и то в полза на монополисти. Под съмнение е до колко целите на индивидуалната и генерална превенция ще бъдат постигнати особено по отношение на лица, живеещи в крайна нужда.

Предлагаме двете разпоредби да отпаднат.

Чл. 281 Заблуждаване на потребител

Посочената разпоредба въвежда в състав на престъпление заблуждаването на потребител, посредством използване на неточни мерки и теглилки или с неточен измервателен уред.

Мерките и теглилките са почти архаичен способ за измерване с ограничено приложение в България. Причинената от това деяние щета би била толкова ниска по размер, че да обосновава малозначителност на случая.

Предлагаме посочените две средства за извършването на деянието да отпаднат от състава на 281, ал. 1, т. 1.

Чл. 192 Ограничаване правото на мнение

Чл. 193 Цензура 

На практика чл. 192 от проекта създава опасност да се ангажира наказателната отговорност на длъжностни лица – редактори, журналисти, които поради своите лични възгледи или поради политиката на съответното средство за информация откажат да оповестяването на съответното мнение. Във втората хипотеза може да се тълкува като инкриминиране на противоположното мнение. Двата състава създават впечатление за ограничаване на свободата на словото, за което България периодично е упреквана от неправителствени организации и международни институции. Предлагаме двете разпоредби да отпаднат.

Чл. 267  Незаявяване на настъпила неплатежоспособност   

Посоченият състав, въвежда в задължение за прокуратурата да докаже презумпцията на чл. 608, ал. 2 от ТЗ за настъпване на неплатежоспособността. Този подход на законодателя поставя въпроса как би намерила приложение тази презумпция, след като съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК присъдата не може да почива на предположения. Така формулиран, съставът създава възможност за неравнопоставено третиране на лицата, които управляват и представляват търговеца. По аргумент на чл. 626, ал. 3 от ТЗ субект на деянието по чл. 267 от проекта не може да бъде прокуристът – „второто аз на принципала” /ТЗ не му вменява в задължение да поиска откриване на производство по несъстоятелност/, членовете на органа на управление на търговеца, както и неограничено отговорните съдружници. Съставът не обхваща и хипотезите, когато дружеството е представлявано и управлявано от две или повече лица „заедно и по отделно”.

Предложената разпоредба не преодолява проблемите, поставени в съдебната практика – лицата, от чието решение зависи иницииране на производство по несъстоятелност не се третират равнопоставено и се нарушава принципа на 303, ал. 1 от НПК, който забранява присъда да почива на предположения.

Предлагаме отпадането на текста.

II.В предложения проект за НК се съдържат състави /напр. в престъпленията в отделните стопански отрасли/, които се наказват и като административни деяния по съответния специален закон.

 В тези случаи авторът на проекта не е посочил ясни правни-технически критерии, кога се касае за маловажност на деянието, което да обуслови последващото налагане на административно наказание по специалните закони. Това създава затруднение при вземане на решение от компетентния орган дали съответното деяние е административно нарушение или престъпление? Възниква опасност едно лице, за едно деяние, да бъде наказано едновременно два пъти - по административен и по наказателно-правен ред. Липсата на такива критерии обуславя възникването на противоречива съдебна практика в страната, в резултат от което едно нарушение ще съставлява престъпление в един съдебен район и административно нарушение в друг.

Предлагаме при маловажните случаи на деяния, които се санкционират и по административен ред, да бъдат въведени обективни критерии, наличието на които да предпостави ангажиране на административната отговорност на извършителя. При оценката на маловажността на случая да бъдат взети в предвид размера на причинената вреда, изчислен или като абсолютна стойност или пропорционално към минималната работна заплата; съдебното минало на извършителя и наличието на други административни санкции за такова деяние. Тези критерии могат да се въведат  в бланкетния състав на конкретното престъпление, като се допълни:

 „в немаловажни случаи, ако деецът не е осъждан и не е наказван по административен ред за такова деяние или то е извършено след изтичане на едногодишен срок от наказването на дееца по административен ред за такова деяние”

 Изискването за размер на щетата и нейното възстановяване да бъде въведено с оглед спецификата на обществените отношения, охранявани от съответния състав на НК.

III. Констатира се непоследователност и неяснота в използваните понятия. Например:

В допълнителните разпоредби не се съдържа дефиниция на понятието „дете”, но и по реда на тълкуването е налице затруднение да бъде изяснено кои са критериите, определящи пострадал от престъпление като „дете”. Като пример за това могат да бъдат посочени чл. 172 от проекта и чл. 218 „съжителство с дете”, които боравят с понятията „дете”, „малолетно лице”, „непълнолетно лице”, „лице, ненавършило 14 годишна възраст”, „деца, ненавършили 16 годишна възраст”. Предлагаме в допълнителните разпоредби на кодекса да се даде легално определение на понятието „дете”, като в специалната част се въведат адекватни изменения на текстовете, третиращи децата като пострадали лица.

 Понятието „материална или друга зависимост”се съдържа в разпоредбите на чл. 121, ал. 5, чл. 131, ал. 2, чл. 139, ал. 2, чл. 159, ал. 2 и чл. 165, ал. 2 от проекта, но допълнителните разпоредби не се съдържа неговата легална дефиниция. Липсва и становище на вносителя на проекта относно необходимостта от въвеждане на това понятие и неговия обхват. Предлагаме при обсъждане на законопроекта да бъде дефинирано понятието „друга зависимост”.

 IV. Отпадане на наказанието „Доживотен затвор без право на замяна”.

Подкрепяме изцяло отпадането на наказанието „доживотен затвор без право на замяна” от системната на наказанията, предложена в проекта за НК. Наказанието доживотен затвор следва да запази своето място в системата на наказанията по НК, но невъзможността му да бъде заменяно с наказание лишаване от свобода категорично следва да отпадне. Поради своето естество наказанието в по - ниска степен може да постигне целите на индивидуалната и генерална превенция. При изтърпяване на това наказание правното положение на осъдения, независимо от неговото поведение, не може да бъде влошено. А поради липсата на перспектива осъденият не е мотивиран да се поправи. Европейският съд по правата на човека на основание чл. 46, т. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ постанови по делото „Винтер и други срещу Обединеното кралство”, че доживотният затвор без замяна се изразява в нечовешко и унизително третиране на осъдения, поради което и противоречи на чл. 3 от Конвенцията.

 V. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПО ТЕКСТОВЕ

Чл.7. Действие на чужда присъда

Предлагаме изразът „чужда присъда” да се замени с „присъда, поставена от чуждестранен съд”. „Чужда присъда” не е понятие, с което борави НПК при регламентиране на признаването и привеждане в изпълнение на присъда, произнесена от чуждестранен съд.

Чл. 18Деяние, осъществено от пострадал

Чл. 18, а л. 2, т. 1Разпоредбата вменява във вина на извършителя на трафик на хора, деянието извършено от жертвата на трафика, когато това деяние се намира в пряка причинна връзка с това качество на лицето. Използваното в чл. 18, ал. 2, т. 1 понятие „извършител на трафик” обхваща широк кръг лица – това е всеки, който енабрал, транспортирал, прехвърлил укрил или приел жертвата. Т. е. наказателна отговорност за деянието на жертвата следва да носи лицето, което е склонило жертвата към трафик, лицата, извършили транспорта, лицата приемали или укривали жертвата по време на пътуването до крайната цел. Веднага се поставя въпросът относно вината на лицето по чл. 18, ал. 2, т. 1, след като една част от трафикантите нито са били длъжни , нито са могли да предвидят извършването на деянието от жертвата и настъпването на обществено – опасните последици.

Предлагаме чл. 18, ал. 2, т. 1 да отпадне, а по отношение на трафикантите да се прецени прилагането на общите правила за задружна престъпна дейност.

 Чл. 27   Отказ от приготовление 

 Чл. 29   Отказ от опит

Предлагаме изрично да се впише, че наказуемостта отпада, само ако отказът е доброволен. В противен случай посочените две разпоредби ще намират приложение и когато деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.

Чл. 43 Опасен рецидив

Извеждането на института на опасния рецидив в общата част предпоставя прилагането му към всеки текст от особената част, което е нецелесъобразно решение, предвид на пълната кодификация, която личи от увеличаването на броя на главите в Особената част от 14 на 22, а членовете – от 325 на 454.Въвеждането на опасния рецидив само за подбрани престъпления е по-добро разрешение, особено като се има предвид предлаганият режим на общия рецидив. За това има ред криминологически аргументи. От анализа на рецидивната престъпност е видно, че през последното десетилетие тя не само е достигнала плато, но бележи и неголямо снижение. Въвеждането на предлаганите промени не съответства на основния принцип на системата на наказанията предвидена в проекта за ограничаване и „чувствително намаляване на скъпо струващата наказателна принуда”.

 Чл.52. Пробация

 Предлагаме разпоредбата на чл. 52, ал. 3 от проекта да отпадне и вместо това наказанието „пробация” да бъде посочено в санкционната част на съответните състави.

Чл. 66Определянена наказанието пробация

Очевидно чрез посочената разпоредба вносителят на законопроекта е целял, от една страна, алтернативното наказание „лишаване от свобода” да бъде определено с присъда и едновременно с това да бъдат въведени правила за замяна на наказанието „пробация” с „лишаване от свобода”. След като по правилата на чл. 57 от проекта е регламентиран механизмът на изчисляване на наказанието „лишаване от свобода”, какъв е смисълът съдът да определя предварително наказание „лишаване от свобода”? В мотивите на проекта се посочва, че по предложения в чл. 66, ал. 1 механизъм за определяне на наказанието „пробация” се избягва ревизирането на присъдата чрез замяна на наказанието пробация с наказанието „лишаване от свобода”, което е в противоречие с ЕКЗПЧОС и Международния пакт за граждански и политически права /МПГПП/, които забраняват преразглеждане на влезли в сила присъди. Така мотивирана целта на вносителя на проекта е разбираема, но остава неясно по какъв начин следва да се изчисли максималния размер на алтернативното наказание „лишаване от свобода”. Като съобразяваме целта на вносителя на законопроекта предлагаме чл. 66 от проекта да бъде редактиран по следния начин:

 Чл. 66. (1) Когато налага наказание пробация, съдът определя съобразно правилата на чл. 57 наказанието лишаване от свобода, което осъденият ще изтърпи, ако не изпълнява без уважителна причина наложената му пробация.

Следва да отпадне забраната на ал. 2-ра за прилагане на института на условното осъждане при замяна на наказанието „пробация” с „лишаване от свобода”. Посочената разпоредба създава реална опасност ефективното наказание да е несъразмерно тежко спрямо обществената опасност на деянието, за което е поставена присъдата и спрямо личността на осъденото лице. Тук отново се очертава тенденцията, констатирана при анализа на „опасния рецидив”, че въвеждането на тази промяна ще доведе до завишаване на пенитенциарния рецидив. Последното се намира в принципно противоречие с основната цел на системата от наказанията предвидена в проекта, а именно – да се постигне „чувствително намаляване на скъпо струващата наказателна принуда”.

В контекста на изложеното предлагаме да отпадне изцяло ал. 3-та на чл. 66 от проекта, тъй като ненужно преповтаря чл. 57.

Чл. 70, ал. 3  Приспадане

Разпоредбата въвежда при условията на алтернативност две основания да бъде отказано зачитане на предварително задържане по прекратено наказателно производство или по производство, завършило с влязла в сила оправдателна присъда: осъденият да не е бил обезщетен или задържането да не е било зачетено по друго дело.

Законът за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани не поставя срокове за предявяване на иска по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за незаконно задържане по наказателно производство. Поради това при производство по чл. 70, ал. 3 от проекта лицата, получили такова обезщетение ще бъдат поставени в по- неблагоприятно положение от осъдените лица, които ще предявят иска по ЗОДОВ, след приключване на процедурата по чл. 70, ал. 3 от проекта или по отношение на лица, спрямо които производството по специалния закон все още не е приключило. Неравностойното третиране на осъдените лица е основание да направим предложение от текста на чл. 70, ал. 3 да отпадне израза „осъденият не е бил обезщетен”.

Чл. 158  Блудство

В чл. 158, ал. 3, т. 1 от проекта е предвиден квалифициран състав, когато наред с блудството е причинена средна телесна повреда. Не е предвиден квалифициран състав, когато с деянието е причинена тежка телесна повреда. А по интензивност и последици тежката телесна повреда предизвиква по-тежък резултат в сравнение със средната телесна повреда.

Налице е непълнота на разпоредбата, която може да бъде преодоляна чрез включването на „тежката телесна повреда” като квалифициращо обстоятелство по чл. 158, ал. 3.

Чл. 160 Блудство с малолетно лице

В чл. 160, ал. 4 от проекта е предвиден квалифициран състав при блудство с малолетен с причинена тежка телесна повреда. Предвид на това, че защитата по чл. 160 от проекта се предоставя на деца, която е особена категория защитени лица, предлагаме причиняването на средна телесна повреда да бъде включено в кръга обстоятелства, квалифициращи деянието като по - тежко.

Чл. 181  Тежконаказуема порнография   

 В разпоредбата е предвидено по-тежко наказание, когато разпространението на предмета с порнографско съдържание се извършва чрез използване на информационни системи. В допълнителните разпоредби към проекта липсва определение на това понятие, а това е наложително, тъй като неговият обхват е по - широк от понятието „компютърни системи”, дефинирано в чл. 93, т. 21 от действащия НК.

В най - общ смисъл „информационна система” представлява комбинация от информационни технологии и действия на хора, които прилагат съответните технологии.

С оглед необходимостта от еднакво и стриктно тълкуване на понятието, което е обективен елемент на инкриминираното деяние, предлагаме съдържанието на този израз да бъде изяснено чрез представяне на легална дефиниция за понятието.

    Трафик на хора

Разпоредбите в тази част сочат съобразяване в значителна степен на проекта с указанията на ВКС, дадени в ТР 2/2009 г. по т. д. № 2/09 на ОСНК. В проекта е преодоляна колизията между свождането към проституция /чл. 155, ал. 1 от действащия НК/ с трафика с цел използване на жертвата за развратни действия/ чл. 159а и сл. от НК/. В частта „Трафик” е възпроизведена формулировката на чл. 159а и сл. от действащия НК, а именно, деянието да е извършено по отношение на „отделни лица или групи от хора”. В представения проект не е съобразена констатацията на ОСНК в ТР 2/09 относно броя на лицата, спрямо които се въздейства от деянието. В чл. 183 и чл. 184 пострадал от деянието са „отделни лица или групи от лица”, докато в чл. 186, т. 1 и т. 5 от проекта е употребено единствено число. Предвид на това предлагаме „отделни лица или групи от хора” да се промени в „групи от хора или отделно лице”. По този начин ще се подчертае, че броят на пострадалите може да бъде едно лице или група от лица.

В мотивите към законопроекта е посочено, че допълването на формите на изпълнително деяние с изпълнителното деяние ”прехвърля” ще доведе до по - ефективна реакция срещу този вид престъпност.

Включването на изпълнителното деяние „прехвърля” в общия състав на чл. 183 „вътрешен трафик” е нелогично, тъй като в изпълнителното деяние „прехвърляне” се включват всички действия, свързани с пресичането на границата на страната, т. е. налице е „презграничен трафик”, съставомерен по чл. 184 от проекта.

Констатира се тафтология между „прехвърлянето” по чл. 184 и „превеждане през граница” от същата разпоредба. В т. 4.1 от ТР 2/09 на ОСНК на ВКС е анализиран т.н. „външен трафик”, по повод на което е изтъкнато следното: Дефинирана като наднационална, борбата срещу трафика на хора, е вменена в отговорност на държавите в актовете на ООН, Съвета на Европа и Европейския съюз. В тях терминът „превеждане през граница" е употребен на английски език като „transfer" и означава прехвърляне отвъд или оттатък нещо. Така следва да се възприеме и съдържанието на понятието за превеждането през границата на страната по смисъла на чл. 159б НК. Има се предвид такава активна дейност на дееца, която обективно допринася друго лице или лица да преминат държавната граница с оглед постигане на някоя от целите за експлоатация, посочени в чл. 159а, ал. 1 и ал. 3 НК.

Предвид тези констатации предлагаме:

В чл. 183 от проекта да отпадне изпълнителното деяние „прехвърля”, тъй като систематичното му място би следвало да бъде в състава „презграничен трафик”.

В чл. 184 от НК да „отпадне „преведе през граница”, като се запази изпълнителното деяние „прехвърлям”. По този начин ще се подчертае, че достатъчно за ангажирането на наказателната отговорност на дееца е това, че е създал условия за превеждане на трафикирания през границата на страната.

Чл. 200   Препятстване на публична изява

Разпоредбата на чл. 200 от проекта се намира в раздел III–ти „Престъпления против политическите права” в глава ХVII„Престъпления против правата и свободите на гражданите”. Тя защитава обществените отношения, свързани със законосъобразното упражняване на правото на митинги и манифестации, което е основно конституционно право на българските граждани. Съгласно чл. 43 от Конституцията, редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон. Такъв е Законът за събранията, митингите и манифестациите /ЗСММ/. Правото за провеждане на митинг или манифестация възниква само тогава, когато организацията и протичането на проявата са в съответствие на закона. В тази редакция разпоредбата на чл. 200 от проекта криминализира и действията на правоохранителните органи по разтурянето на митинг или манифестация, организирани в нарушение на ЗСММ.  Налице е колизия на чл. 200, с правилото, че никой не може да черпи права от свое неправомерно поведение.

Предлагаме в посочената разпоредба да се допълни „допустими по Закона за събранията, митингите и манифестациите”, с което се възпроизведе състава на чл. 174а от действащия НК.

Чл. 208  Препятстване на правото на труд

Считаме, че в този вид разпоредбата на чл. 208 от проекта предоставя прекомерна защита на синдикалисти, членове на политическа партия или политическо сдружение, или на лице, което се намира в особено близки отношения с дееца във връзка с постъпването на работа. Не е ясно на какво основание следва да приеме на работа лица, изброени в т. 2-ра и 3-та, след като трудовото правоотношение е договорно по своя характер и за неговото пораждане е необходимо съгласието и на двете страни. Предлагаме следната редакция на разпоредбата:

Чл. 208. Препятстване на правото на труд

Ал. 1: Който попречи на някого да постъпи на работа на основата на негов защитен признак се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба.

Ал. 2 Със същото наказание се наказва и този, който принуди някого да напусне работа въз основа на

1. негов защитен признак;

2. членуване или нечленуване на пострадалия в синдикална организация, политическа партия или сдружение с политическа цел;

3. политически убеждения на пострадалия или на лице, с което той е в особено близки отношения,

Чл. 215 Предоставяне на алкохолна напитка на дете

Разпоредбата криминализира опиването с алкохолна напитка на дете, „ненавършило 14 годишна възраст” и продажбата на алкохолна напитка на малолетно лице.  Защо е ограничена закрилата само по отношение на малолетните лица остава неясно, след като авторът на проекта е декларирал засилена защита спрямо децата. Ноторно известен факт е, че алкохолът влияе агресивно на младия организъм, поради което не следва да се поощрява нито продажбата на алкохол на непълнолетни, нито опиването с алкохол на непълнолетни.

Предлагаме да се разшири кръга лица, на които се предоставя защита по чл. 215, като бъдат включени и непълнолетните лица.

 Чл. 212 Ползване на чужда интелектуална собственост

Чл. 212, ал. 2 – В допълнителните разпоредби на проекта за НК липсва легална дефиниция на понятието „голямо количество”, което е обективен елемент от състава на чл. 212, ал.2 от проекта и като такъв подлежи на доказване от страна на органите на досъдебното производство. Тълкувателната практика е очертала съдържанието на посоченото понятие и би следвало да послужи при неговото законодателно дефиниране.

Предлагаме да отпадне разпоредбата на чл. 212, ал. 5 от проекта, а в ал. 1-ва да се допълни „като деянието не е маловажен случай”.

 Чл. 213 – противозаконно използване на обект на изключително право.

Считаме, че така формулирана разпоредбата чл. 213 от проекта по недвусмислен начин предоставя защита на притежателите и ползвателите на обекти на изключително право на ползване на търговска марка, промишлен образец, географско означение и промишлен дизайн срещу прокарване в търговския оборот на стоки, които въвеждат в заблуждение, че стоката е създадена и е въведена в търговския оборот от титуляра на съответното изключително право.

Относно маловажността на случая, предвидена в ал. 7 на чл. 213 от проекта, предлагаме разпоредбата да отпадне, а маловажните случаи да бъдат санкционирани по административен ред. В чл. 213, ал. 1 и ал. 2 от проекта да се добави ”като деянието не е маловажен случай”.

Престъпления против публичните финанси

В глава двадесет и трета от проекта за НК са уредени всички престъпления против публичните финанси. Авторите са на мнение, че това е нова концепция за уредба на тази материя. В мотивите към проекта се посочва, че „вместо сегашната разхвърляна уредба, в една глава са обединени всички разпоредби относно престъпления, които застрашават или увреждат обществените отношения, осигуряващи правилното събиране и разходване на публични средства”.

Това становище няма как да бъде споделено напълно предвид обстоятелството, че престъпления с предмет „публични средства” се срещат на още две места в проекта, а именно, в съставите на чл. 244, ал. 2, т. 2 „длъжностно присвояване на публични средства” и чл. 254, ал. 2, където предмет на документната измама също са публични средства. В последните два текста впечатление прави, че е запазена буквално сега действащата уредба на престъпленията „длъжностно присвояване” и „документна измама”, като в хипотезите на чл. 202, ал. 2, т. 3 от НК и чл. 212, ал. 3 от НК изразът „средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава” буквално е заменен с израза „публични финанси”. Това до известна степен внася неяснота по отношение на въпроса дали в проекта за нов НК се има предвид отново „европейски средства”, като предмет на престъпленията. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) – „Средствата от Европейския съюз и свързаното с тях национално съфинансиране се администрират и управляват от бюджетните организации чрез сметки за средства от Европейския съюз.”, т. е. уредбата на управлението на тези средства е установена с този закон, което логично приравнява европейските средства на публични финанси. Съгласно ЗПФ, обаче, публични финанси са още държавният бюджет, общинските бюджети, бюджетът на НЗОК и др., което води до тълкуване на горепосочените разпоредби в смисъл, който разширява приложното им поле, като се разширява предметът на престъплението. Това води и до друго затруднение при прилагането на тези текстове от гледна точка на формализъм при прецизиране на словесна квалификация. Ако се приеме, че разпоредбите на чл. 244, ал. 2, т. 2 от проекта и чл. 254, ал. 2 НК от проекта имат за предмет всякакъв вид публични средства по смисъла на ЗПФ, респ. по смисъла на допълнителната разпоредба в § 1, т. 18 от проекта на НК[1], то тук се поражда въпросът дали тези текстове не са от категорията на препращащите норми, при които във всеки случай на квалифициране, следва да бъде посочена и съответната разпоредба от специалния закон (в случая - ЗПФ), която следва да се има предвид при инкриминиране на (например) длъжностно присвояване с предмет европейски средства. Такива състави са известни и при сега действащия НК и не рядко са създавали затруднения при посочване на точния текст от специалния закон, който намира приложение. Този въпрос естествено не стои единствено по отношение на чл. 243, ал. 2, т. 2 НК /нов/ и чл. 253, ал. 2 НК /нов/, но и на всички разпоредби от раздел V, глава двадесет и трета от проекта на нов НК. Затруднението се явява следствие от буквалната замяна, както бе посочено по-горе, на израза „средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава” с израза „публични финанси“.

Решението в случая е да се даде по-ясна формулировка на съответните разпоредби, като се посочи точно предметът на престъплението – „средства от националния бюджет”, „европейски средства” и др. Това от една страна ще доведе до по-голяма конкретизация на предмета на престъплението, като отпадне необходимостта от връзка със специален закон, а от друга страна ще даде възможност за по-прецизно регулиране на обществените отношения, осигуряващи правилното събиране и разходване на публични средства.

Предлагаме създаването на отделен раздел към глава двадесет и трета, който да има за предмет единствено престъпления против финансовите интереси на Европейския съюз(каквато уредба например се съдържа в наказателния закон на Република Румъния). Такава уредба няма да е самоцелна. Тя ще бъде в съответствие и с европейската Конвенция за защита на финансовите интереси на Европейските общности, която поставя изискване за всяка държава-членка да „предприеме необходимите и подходящи мерки” за инкриминиране на поведение насочено към злоупотреби и нередности с финансови средства на Европейските общности.

Престъпленията, посочени в раздел V от глава 23 от проекта за нов НК изцяло се покриват от съставите на квалифицираните (тежконаказуеми) „длъжностно присвояване” и „документа измама”. Разпоредбата на чл. 341 от проекта, изцяло копира фактическия състав на чл. 253, ал. 2, вр. чл. 252, ал. 1 от проекта, но двата текста предвиждат различни по размер наказания, съответно, „от три до десет години и конфискация до една втора от имуществото на дееца” (в първия случай) и „лишаване от свобода до шест години и с лишаване от право по чл. 60, ал. 1 или 2” – във втория. Затруднения биха се появили и при тълкува на разпоредбата на чл. 343, ал. 1 – „Длъжностно лице, което противозаконно се разпореди с публични средства или поеме ангажимент за разходване на публични средства, когато извършеното не съставлява по-тежко престъпление” и чл. 243, ал. 2, т. 2 НК – „длъжностно присвояване на публични средства”, доколкото присвояването като изпълнително деяние представлява също акт на имуществено разпореждане. Тези два примера показват, че престъпленията, посочени в раздел V от глава 23 на проекта за нов НК изцяло се покриват от съставите на квалифицираните (тежконаказуеми) „длъжностно присвояване” и „документа измама”, поради което редакция е задължителна, било с отмяна на квалифицираните състави на „документна измама” и „длъжностно присвояване”, или чрез конкретизиране на предмета на престъплението като вид публични финанси!

ЧЛ. 270 Безстопанственост

Чл. 271 Неизгодна сделка

Родов обект на общостопанските престъпления, към които са включени и чл. 270 и 271 са отношенията, свързани с установената стопанска система, стопанския ред и неговото функциониране. Чрез съставите, включени в този раздел, се защитават онези сегменти на обществените отношения, които са с икономическа дейност и се създават и развиват в стопанската сфера. Развитието и глобализирането на икономическите отношения и тяхното отражение в българската икономика е процес, който не е съобразен от автора на проекта при стесняване на приложното поле на безстопанствеността и сключването на неизгодна сделка. Не е отчетено, както стратегическото значение, което имат някои търговски дружества за икономиката на страната, така и ролята на банковата дейност и нейния принос за стабилния икономически живот. Като пример за последното можем да посочим световната финансова криза, настъпила през 2008 година в САЩ и предизвикала сериозен катаклизъм в икономиката на почти всички страни.  Това доказва, че в локален мащаб лошото управление на банка или търговско дружество, сключването на неизгодни сделки, обусловили последващо обявяване в несъстоятелност, би могло да предпостави настъпване на значителни вредни последици в икономическия и социален живот на страната. Решението на авторите на проекта да ограничат кръга на субектите, на които се предоставя защита чрез разпоредбите на чл. 270 и чл. 271 не съответства на обществената реалност и като такова се намира в противоречие с мотивите към проекта на НК.

Предлагаме в посочените разпоредби да бъде разширен кръга на защитените субекти, като се включат всички юридически лица.

Чл. 287 Дейности с дървесина

Чл. 287, ал. 1. Формите на изпълнителното деяние пресъздават изцяло сегашната чл. 235, ал. 1 НК. Предлагаме да отпадне изпълнителното деяние„добиване” на дървесина, която включва сеч и извоз на дървесина до временния склад. Съдържанието на понятието се извлича непосредствено от формулировката, дадена в § 1а, точка 3 от Правилника за прилагане на Закона за горите /ППЗГ/, както и от други разпоредби на специалните закони. В този смисъл е налице припокриването му с изпълнителните деяния „сеч” и „извоз”. Специалното условие от обективна страна за осъществяване състава на престъплението, съществуващо в действащия чл. 235, ал. 1 НК - липса на редовно писмено позволително за извършване на съответната дейност в проекта за нов НК е заменено с определението „противозаконно”. В текста на чл. 287, ал. 1 НК следва да остане старата формулировка, тъй като е много по-ясна. Установените правила в Закона за горите /ЗГ/ и ППЗГ за издаване на редовно писмено позволително са подробни и дават достатъчно гаранция за законност на добиването. Размерът на наказанието „лишаване от свобода”в проекта за нов НК е намален „до пет години”. В исторически план наказанието, предвидено в ал. 1 на чл. 235 е претърпяло редица промени. След увеличаване на размерът на предвиденото в чл. 235 НК наказание, деянието стана тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Чувствителната промяна в размера и вида на предвидените по-тежки наказания беше адекватна законодателна реакция срещу неимоверното нарастване на безразборната сеч в българските гори и не следва отново да бъде връщана старата формулировка и намаляване на наказанията.

Чл. 287, ал. 2 НК     

Тук няма изменения в сравнение със сегашната редакция. Подреждането на деянията не е свързано с тежестта на извършеното, а с тяхната последователност на осъществяване във времето, като по-прецизно текстът би следвало да бъде формулиран по начин, при който хронологически укриването не е на първо, а на последно място.

      Допълване на квалифицираните случаи по ал. 3-5

      Да се предвидят случаите, когато престъпното деяние е извършено не само с помощта на служител по горите, а и когато последният сам е участвал при осъществяване на основното изпълнително деяние. В тези случаи престъплението ще е извършено от или в съучастие с горски служител, който се е възползвал от служебното си положение.

      Предлагаме да се разшири разпоредбата по отношение на кръга лица, с помощта на които да се осъществи престъпното деяние. Субектът на престъплението може да е длъжностно лице или орган на власт. Възможно е да е горски служител, но и друго лице, което не е горски служител, но поради някаква връзка с горските служби се е възползвало от това си положение - частен лесовъд, експерт, лицензиран оценител, технически сътрудник и пр.

       Като квалифициран състав да се предвиди и хипотезата, когато деецът извършил такива престъпления системно. Такова законодателно решение би било удачно, доколкото същият принцип - повторно извършеното административно нарушение да се обявява за престъпление, е възприет при уредбата на други стопански престъпления, уредени в глава Шеста на НК (чл. 225, ал. 3, чл. 232, ал. 4 НК и др.).

Предвид сегашната редакция на чл. 235, ал. 3 НК, пресъздадена и в чл. 287, ал. 3 от проекта, не могат да получат адекватна наказателноправна квалификация случаите, при които субектът използва истински документ, но издаден за друго лице. Такива казуси съвсем не са рядкост, ето защо предлагаме да бъде включен израза „чрез използване на чужд документ”.

       Чл. 287, ал. 6 НК - Работната група предлага маловажен случай да бъде предвиден и за деянието по ал. 2-ра от чл. 286 на проекта.

       Чл. 287, ал. 7 НК - предлагаме да се разшири принципът за безусловно отнемане в полза на държавата, като се обхване и средството на престъплението – допълване на ал. 7 НК. Подобна разпоредба е предвидена в действащия НК за други престъпления против стопанството, например, при митническите престъпления - чл. 242, ал. 8 НК, чл. 242а НК.

      Чл. 289 Улов на риба или на водни организми

       Предлагаме да бъде криминализирано и използването на забранени уреди за улов на риба или водни организми.

       Чл. 485 Взрив

       Разпоредбата следва да бъде инкорпорирана като алтернатива на предходните текстове от чл. 480 – 482 от НК.

       Чл. 518 – Унищожаване или повреждане на ядрено съоръжение, ядрен материал или източник на йонизиращи лъчения

       В текста следва да се запише „който умишлено унищожи или повреди”, в противен случай наказателна отговорност ще се носи и при повреда на ядрено съоръжение.

VI. ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

       В проекта за нов Наказателен кодекс не е проведено очакваното от години разделение между простъпки и престъпления.  Това отграничение щеше да разтовари съдебната система и да ангажира капацитета и възможностите на органите на досъдебното производство върху тежките престъпления и значимите дела. Констатира се обратната тенденция – за престъпления са обявени деяния, чието санкциониране по реда на НК е неефективно или такива, за които е отпаднала необходимостта от криминализация.

Макар и многобройни и с различна редакция нормите в проекта за Наказателен кодекс възпроизвеждат почти дословно значителна част от разпоредбите на действащия НК. Последното води до извода, че макар и приет при друга обществено – политическа обстановка измененията в действащия НК са адекватни на съществуващите обществени отношения, а приемането на Наказателен кодекс не би довело до качествена промяна в наказателната политика.

 Гласуването на проекта във вида, в който е внесен ще доведе до парадокса да бъдат прекратявани дела за престъпления по чл. 219 /безстопанственост/ и чл. 220 /сключване на неизгодна сделка/ от действащия НК, когато ощетеното юридическо лице е извън кръга на субектите, предвидени в съответните разпоредби – чл. 270 и чл. 271 на проекта. Същевременно обаче образувани дела за заблуждаване на потребител, посредством използване на неточни мерки и теглилки /чл. 280 от проекта/ ще продължат да се водят, независимо че обществената опасност на това деяние е очевидно по - ниска от това на безстопанствеността. В компетентността на законодателя е да прецени доколко е целесъобразно и обосновано това решение на автора на проекта, като се съобрази и негативния обществен отзвук, който би предизвикало то.

       В заключение може да се посочи, че независимо от новите идеи и нормативни решения настоящият проект не разполага с необходимия капацитет да гарантира промяна и стабилност в българската наказателно – правна система.



[1]„Публични средства“ са:

а) средствата на бюджетните организации по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси, на държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и на общинските предприятия;

б) средствата от Европейския съюз и по други международни програми и договори;

в) средствата по букви „а” и „б”, предоставени на други лица за администриране, управление или ползване.