ДО:

                                                              ПЛЕНУМА  НА

                                                              ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

                                                              НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

              

        КОПИЕ:

        ПРОКУРОРСКА  КОЛЕГИЯ

        НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ      НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ    

                 

 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ

СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

 

На 17.01.2019 година Пленумът на Висшия съдебен съвет на Република България отложи гласуването на предложението да бъде увеличено с 10 %  основното трудово възнаграждение на магистратите и служителите от съдебната система. Решението беше широко отразено в средствата за масова информация, като предизвика сериозен обществен интерес. Едновременно с това, в магистратските среди започна широка дискусия и възникна полемика относно  справедливостта на избрания метод за изчисляване на увеличението на трудовото възнаграждение на съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители от органите на съдебната система.

Като съсловна организация на българските прокурори и изразител на техните интереси, Асоциацията на прокурорите в България няма как да остане встрани от решаването на този така важен въпрос. След задълбочено обсъждане на вариантите относно планираното увеличение на трудовите възнаграждения, Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България изразява своето категорично становище, че най- справедливият и правилен модел е да бъде възприет т.н „смесен подход“ за изчисляване на увеличението на магистратските възнаграждения, изразен в следното:

- еднакво номинално увеличаване на размера на трудовото възнаграждение на всички магистратите, независимо от нивото на органа на съдебната власт;

- увеличаване възнаграждението за придобит ранг, като по този начин бъде разпределена разликата до размера на предвидените в бюджета средства за увеличаване на основните трудови възнаграждения за цялата система.

В подкрепа на изразеното по- горе становище, предлагаме на Вашето внимание следните аргументи:  

Пленумът на Висшия съдебен съвет със свое решение по протокол № 27/14.09.2017 година утвърди Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, считано от 01.09.2017 година, с което трудовите възнаграждения на магистратите се повишиха със 7 %. С това решение е променен действащият до този момент механизъм за определяне на ранговете на магистратите и от процентно съотношение спрямо основното трудово възнаграждение ранговете са променени в номинални суми  от 100.00 лева при първи ранг, 200.00 лева при втори ранг и 250.00 лева при трети ранг.

Действащият Висш съдебен съвет, с решение на Пленума  по Протокол № 15/ 31.05.2018 година, утвърди Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, считано от 01.04.2018 година. На проведеното заседание е формиран друг, нов начин на увеличаване на работната заплата, съобразявайки необходимостта да се редуцира съществуващата голяма разлика между трудовите възнаграждения за най-ниската и най-високата магистратска длъжност. С приетата Таблица № 1, в сила от 01.04.2018 година, е увеличено трудовото възнаграждение на всички магистрати с номинална сума от 98.00 лева, без да се променя сумата за придобит ранг. Преценката е, че този подход запазва разликата между най-ниското и най-високото магистратско възнаграждение, без да се допуска необосновано неговото увеличаване.

Считаме, че този принципен подход, използващ смесено формиране на възнагражденията на магистратите в Република България, следва да бъде запазен.

Методът на еднакво процентно увеличение върху различна основа, възприет с отмененото решение на Пленума на ВСС от 14.09.2017 година,  доведе до съществени разлики в заплащането на магистратите, обусловени единствено от нивото на съответния орган на съдебната власт. Този модел обаче е абсолютно неаргументиран и несправедлив, тъй като не взима под внимание и по никакъв начин не отчита редица обективни показатели и критерии, а именно натовареност на съответния орган на съдебната власт, обем на работата, брой на актовете на магистратите, участия в съдебни заседания  и т.н.

         Съобразно предвидените средства в Закона за държавния бюджет за настоящата 2019 година е планирано увеличение на заплатите в бюджетната сфера с 10 %. Ето защо, възприемайки „смесения модел“, предлагаме като първи компонент от увеличението на трудовите възнаграждения на всички магистрати, да залегне сумата от 204.00 лева. Въпросната номинална сума представлява 10 % от заплатата на младшите магистрати, а именно 2044.00 лева, която към настоящия момент се явява и най- ниското възнаграждение в системата. По този начин ще бъде спазен чл.218, ал.2 от Закона за съдебната власт.

Като втори компонент от увеличаването на магистратските възнаграждения, предлагаме да бъдат увеличени получаваните суми  за ранговете по чл.233 от Закона за съдебната власт със 100лв., както следва:

- за първи ранг от 100.00 лева на 200.00 лева;

- за  втори ранг от 200.00 лева на 300.00 лева и

- за трети ранг от 250.00 лева на 350.00 лева.

Посоченото увеличаване на сумите за рангове следва по- възможност да бъде и в по- голям размер, като същото бъде прецизирано след направени конкретни разчети и при наличие на съответни суми по бюджета на съдебната власт. 

Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България отчита за справедлив  именно посоченият по- горе „смесен модел“ за увеличаване на основното трудово възнаграждение на магистратите, като изразява подкрепа към Висшия съдебен съвет да бъде гласувано и прието решение в тази насока. Този принципен подход се явява най- балансиран и разумен, като няма да позволи да бъде необосновано и несправедливо увеличена още повече  съществуващата разлика между възнагражденията на магистратите от отделните нива на системата.  Към настоящия момент, прилагането на този подход ще компенсира по- малкото увеличение на заплатите на окръжно и апелативно ниво, чрез увеличаване на възнаграждението за ранг от една страна, а от друга страна при приложението на този метод най-високото увеличение на основното трудово възнаграждение няма да надвиши 10 % /9.2 % за най-ниското ниво/.

Напълно съзнаваме, че подкрепеният от нас „смесен“ модел за изчисляване на  трудовите възнаграждения, ще доведе до по- малко увеличение на заплатите на колегите магистрати от върховните инстанции, в сравнение с първоначално обсъждания от Висшия съдебен съвет вариант. Този подход обаче ще спомогне за балансиране на  системата и ще коригира посочените по- горе от нас несправедливости. Изразяваме нашето дълбоко уважение към качествата, труда, компетентността и авторитета на колегите съдии, прокурори и следователи от върховното ниво. Напълно нормално и безусловно необходимо е техният труд и опит да бъдат оценявани с по- високи възнаграждения спрямо тези на колегите от по- ниските  нива в системата. Считаме обаче, че съществуващата в момента разлика в заплащането има  известна аргументация, като не бива да бъде увеличавана повече, за да не се превърне в своеобразна „пропаст“, която би създала чувство за несправедливост и недооцененост сред магистратите, най- вече на районно ниво. Намираме за  обективен  подобен механизъм за формиране на трудовите  възнаграждения, защото по този начин се компенсират, макар и отчасти, трудът и себеотрицанието на колегите от първоинстанционните нива, всеки един от които без изключение носи персонална отговорност за срочното и качествено приключване на  възложените му дела и преписки, често в условията на свръхнатовареност, усложнена обстановка и огромни обществени очаквания.  Следва също така да се има предвид, че кариерното израстване до най- високите нива в системата е практически и обективно невъзможно за всички магистрати. Това обаче не означава, че дългогодишният всеотдаен труд и професионализъм на съдиите, прокурорите и следователите от по- ниските нива трябва да бъдат пренебрегвани и неглижирани. Изразяваме увереността си, че такова едно визионерско решение няма да доведе до вътрешно противопоставяне в системата на съдебната власт, а ще се ползва с подкрепата на огромното мнозинство български магистрати и ще бъде инвестиция за бъдещото позитивно развитие на съдебната власт.

Не на последно място, бихме желали да изразим и нашата твърда, категорична и последователна подкрепа за увеличаване на възнагражденията на служителите от съдебната система. Магистратският труд би бил немислим без ежедневната подкрепа и помощ на работещите в системата съдебни служители, които заслужават достойно и справедливо оценяване на полагания от тях труд. В тази насока предлагаме на Висшия съдебен съвет, освен планираното увеличаване с 10% на техните възнаграждения, да  бъде обмислена промяна в посока увеличаване на размера на допълнителните възнаграждения на ранговете и на съдебните служители, по подобие на предложение модел за магистратите.  

В заключение бихме искали да изразим нашата готовност за иницииране и провеждане на широка дискусия с участие на органите на съдебната власт, магистратите, съдебните служители, съсловните организации и Висшия съдебен съвет на Република България, относно концепцията и бъдещото развитие и усъвършенстване на  принципния модел на възнагражденията в съдебната система.

 

 С уважение,

                                                          Евгени Иванов, 

Председател на Управителния съвет на

Асоциация на прокурорите в България