Уважаеми дами и господа,

 Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България  разисква  представения от Министерството на правосъдието  проект за Закон за допълнение на Наказателно процесуалния кодекс, поставен за обсъждане пред членовете на Съвета  по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. С предложения проект се въвеждат специални правила за започване и провеждане на наказателно производство за умишлени престъпления, извършени от Председателя на Върховния касационен съд, Председателя на Върховния административен съд и Главния прокурор.

 Ние – членовете на УС на АПБ, като отчетохме констатациите в решението на Европейския съд за правата на човека по делото „Колеви срещу България“ от 2009 г.,относно нарушението на чл. 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, препоръките на  Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка /оценка/ [1] заявяваме нашата подкрепа на инициативата да бъде създаден механизъм за провеждане на разследване  срещу председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор на Република България.

 Принципното ни становище е, че тези правила следва да важат и за тримата ръководители, защото само по този начин ще се постигне необходимото съответствие с конституционно гарантирания им равен статут, както и спазването на принципа - важните решения, засягащи съдебната власт, да се приемат с квалифицирано мнозинство от членовете на ВСС.  Въвеждането на диференцирана процедура само по отношение на главния прокурор би довело до недопустимо и необосновано  засягане на фундаменталния конституционен принцип на правовата държава, който съгласно Решение № 22/1996 г. на КС на РБ, по к. д. 24/1996 г. - „...освен всичко друго означава и това, че основите на правовия ред, заложени в Конституцията, важат в еднаква степен и за органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, както и за всички правни субекти“. Още с приемането на Конституцията през 1991 г., учредителната власт е предвидила особен ред за назначаване и освобождаване на тримата висши магистрати. Разширяването на обхвата на основанията за прекратяване на правомощията на някой от заемащите тези длъжности, чрез изменение в устройствения закон ще обуслови противоречие на съответната законова  норма с разпоредбата на чл. 129 от КРБ, което ни дава допълнителен аргумент да възразим срещу въвеждането на такъв специален режим. За подобен подход освен, че е и противоконституционен, трудно биха се намерили разумни аргументи.

 

 Представяме на Вашето внимание нашите коментари и предложения по текстовете на проекта за допълнение на НПК, публикуван в сайта на  Министерството на правосъдието.

 

ПРАВИЛА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА ЗА УМИШЛЕНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД, ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД И ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР

                                                

 Досъдебно производство

Чл. 384б. (1) Досъдебното производство започва след разрешение от пленума на Висшия съдебен съвет.

 Така формулирана разпоредбата води до извода, че активни процесуално – следствени действия, респ. същинско събиране на доказателства, може да започне едва след като Пленума на ВСС гласува  разрешение за започване на досъдебно производство. 

Предоставянето на компетентност на Пленума на ВСС да взема решение за започване на наказателно производство създава потенциална опасност за прокуратурата и разследващите органи да бъде осуетено наказателно преследване, преди същото да е започнало. Такъв например ще е случаят,  при който Пленума на ВСС откаже да разреши започване на наказателно производство (Това би било допустимо и без никаква мотивация на решението). Нещо повече. Формулировката на разпоредбата налага извода, че единствено в правомощията на ПВСС е да вземе решение за образуване на досъдебно производство по реда на глава „двадесет и девета „а“.  Законодателно решение в този смисъл би довело до засягане на функционалната независимост на прокуратурата, обективирана чрез правомощието на прокуратурата да образува наказателно производство.  „Ефективната съдебна защита на основните права и конституционосъобразното действие на съдебната власт се намират в пряка връзка с принципа за нейната независимост. Съгласно чл. 117, ал. 2 от Конституцията съдебната власт е независима, като при осъществяване на своите функции съдиите, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. Зависимостта на дейността им от разрешение или преценка на други органи и длъжностни лица е нарушение на категоричния конституционен императив, съдържащ се в разпоредбата на чл. 117, ал. 2.“ Решение № 2 на КС от 06.03.2008г. по к.д. № 1/ 2008г.  

В тази връзка следва да се отчете, че след измененията на  Конституцията  с Държавен вестник“ бр. 12/ 2007г. на магистратите може да им бъде повдигано обвинение, както и да бъдат задържани, без разрешение на ВСС. Те могат да бъдат задържани, дори и ако не е налице „заварено тежко престъпление“. С предложената разпоредба на чл. 384б ал.1 от Проекта необосновано се разширява функционалниятимунитет на председателя на ВКС, председателя на ВАС и главния прокурор, предвид възможността Пленума на ВСС да откаже да даде разрешение за започване на наказателно производство.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че чл. 384б ал.1 от Проекта противоречи на концептуални промени на НПК,  обнародвани в „Държавен вестник“ бр. 63/2017 г., съгласно които досъдебното производство започва за престъпление, а не срещу лице (чл. 214 ал. 3  НПК).  В тази насока следва да бъде отчете, че приемането на тази  разпоредба ще постави под съмнение доказателствената стойност на всички процесуално - следствени действия, проведени при условията на неотложност за времето от образуването на досъдебното производство до даването на разрешението за започване на разследване.

         Констатирахме, че в проекто-разпоредбите на Глава „Двадесет и девета „а““ от  Проекта липсва регламент кой орган е задължен да подаде информация за образуваното дело, по какъв ред и в какъв срок, респ. от кой момент възниква това задължение за съответния орган.

         С оглед на горното управителния съвет на АПБ предлага следните промени:

         Промяна чл. 384б ал.1 от Проекта   с която да се създаде задължение  за  съответния наблюдаващ прокурор да уведоми Представляващия ВСС за образувано досъдебно производство, по което доказателствата „уличават“ като извършител на деянието  председателя на ВКС,  председателя  на ВАС или главния  прокурор. Ведно с уведомлението наблюдаващият прокурор изпраща на Пленума на ВСС и заверен препис от събраните по делото доказателства.  

Чл. 384б ал. 2-ра,  Представляващият ВСС  да е задължен незабавно, но не по- късно от 24 часа да свика заседание на Пленума на ВСС, като им предоставя на членовете на Пленума на ВСС заверения препис от делото. Членовете на Пленума на ВСС подписват декларация, че не могат да разгласяват без разрешение от наблюдаващия прокурор  материалите по делото.

Чл. 384б ал. ал. 3  Пленума на ВСС приема за сведение акта с който е образувано досъдебното производство и дава разрешение производството да продължи по реда на глава двадесет и девета „а“ от НПК.

Чл. 384б ал. 4Събраните по делото доказателства в периода от образуване на наказателно производство до разрешението на  ПВСС  по чл. 384б ал.3 запазват своята доказателствена стойност.

 

 Чл. 384б (2) Органи на досъдебното производство по дела, подсъдни на специализирания наказателен съд, са прокурори от специализираната прокуратура, а по дела, подсъдни на Софийски градски съд – прокурори от Софийска градска прокуратура.

С оглед изключителната значимост за държавната власт  на фигурата „Председател на ВКС“, „Председател на ВАС“ и „Главен Прокурор“, считаме за необходимо да бъдат използвани  кадровия и материален ресурс на следствието. Поради това предлагаме да бъде разширен кръга на органите на разследването, като се включат и следователите от следствените отдели на  Специализираната прокуратура,  Софийска градска прокуратура.

По преценка на Главния прокурор, а когато разследването се води срещу него – на упълномощения по реда на чл. 194 ал. 2 от НПК Заместник – главен прокурор, разследването да се възлага на следователи от националната следствена служба. Този подход би създал гаранции за обективност на разследването.

При дебатите във връзка с въвеждането на инстанционен и съдебен контрол върху постановленията за спиране или прекратяване на досъдебното производство( чл. 348в от Проекта) бяха обсъдени две позиции на членовете на Управителния съвет .  От една страна, считаме, че предложеният комбиниран - инстанционен и съдебен контрол, дава  по- високи гаранции за спазването на основните принципи на наказателния процес и осигуряване правото на страните на справедлив процес. Предлагаме при упражняването на този вид контрол да отпадне от обхвата на подлежащите на съдебен контрол актове постановленията на прокурора по чл. 343в ал.2 т. 3 от Проекта – с които се отменя акта на наблюдаващия прокурор и делото се връща на съответната прокуратура с конкретни указания. Считаме за безпредметен съдебния контрол върху тази категория актове, тъй като същите не поставят край на наказателното производство. От друга страна това ще се отрази и на срочността на разследването.

 От друга страна УС на АПБ застъпва и  мнението, че е достатъчен съдебния контрол върху актовете на наблюдаващия прокурор.   В случай, че Съвета по реформата възприеме втората теза  предлагаме  разпоредбата на чл. 348в от Проекта  да бъде изменена последния начин:  

Чл. 384в. (1)  Постановленията на прокурора по чл. 243, ал. 1 и чл. 244, ал. 1 се изпращат заедно с делото на съответния съд.

 (2)Съдът в открито заседание, в състав от трима съдии, определени на принципа на случайния избор, се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението в едномесечен срок от постъпване на делото, с определение, което е окончателно. В състава на съда не могат да участват младши съдии.

 

Чл. 384д „Особени правила в съдебното производство“

Акцентът на цялата съдебна процедура   е поставен върху по-кратките срокове, в които се насрочва разпоредителното заседание (15-дневен срок от постъпването му), отлагането на делото става за не по-късно от 30-дневен срок. В останалите случаи обаче се прилагат общите правила, като това важи и за излагане мотивите към присъдата. Разпоредбата на  чл. 308, ал.2 НПК посочва, че по дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от шестдесет дни. Предлагаме да се предвиди  изрично по- кратък срок за изготвяне на мотивите, а именно  – по аналогия на чл. 308 ал. от НПК, този срок да  бъде петнадесет дни след обявяване на присъдата.   

 

 

 

Относно проекто – промените на ЗСВ:

Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България заема категорично становище, че министърът на правосъдието  не следва да   разполага с правомощие да внася предложение за отстраняване на длъжност на председателя на ВКС, председателя на ВАС и главния прокурор, когато е започнало разследване по реда на глава двадесет и девета „а“ от НПК. 

Съгласно чл. 230а, ал. 3  от Проекта Пленума на ВСС отстранява от длъжност  Председателя на ВКС, Председателя на ВАС и Главния прокурор, като  към отстраняването от длъжност се пристъпва след като Пленумът на ВСС разреши започването на наказателно производство за умишлено престъпление срещу някое от посочените длъжностни лица.

При проведените обсъждания между членовете на АПБ се оформиха две становища, по които се изложиха еднакво сериозни аргументи в обосноваващи двете тези. Относно възможността за временно отстраняване от длъжност, след започване на наказателното производство по реда на глава „Двадесет и девета „а“ от НПК  в  УС на АПБ не се оформи единно мнение по предложената процедура. Представяме на Вашето внимание  доводите на членовете на УС и по двете становища, изказани в процеса на обсъждане на проекто – промените.

    Безспорно, съгласно посочената норма е неприложима презумпцията на невиновност, тъй като при процедурата по глава двадесет и девета „а“  отстраняването от длъжност се извършва в момента, в който Пленума на ВСС даде разрешение (или приеме за сведение, ако бъдат възприети предложените от нас промени по чл. 348б ал.1 от Проекта) за започване на наказателно производство по посочената глава от НПК. В  предложения проект не е предвидено като условие за временно отстраняване от длъжност, лицето, срещу което се води наказателното преследване да бъде привлечено в качеството на обвиняем.   Принципно намираме този подход за оправдан, доколкото легитимната цел на законодателя е да бъдат създадени гаранции за провеждане на безпристрастен и обективен процес, предвид длъжностното положение на лицата, срещу които е насочено наказателното преследване.

От друга страна се изтъква, че  разпоредбата на чл. 230а ал. 3 от Проекта противоречи  на презумпцията на невиновност, както и на конституционното установеното право на защита (чл. 56 от КРБ). Към отстраняване от длъжност е необходимо да се пристъпи едва след като по делото бъде привлечено обвиняемо лице. Това дава гаранция за защита на лицето, срещу което се води наказателното преследване. Нормата на чл. 230а ал. 3 от Проекта съдържа и дискриминационен елемент,  като може да се твърди, че то противоречи и пряко на Конституцията. Чл.69 от НПК предвижда, че мярката за процесуална принуда  "отстраняване от длъжност" е приложима само спрямо обвиняеми. Тоест, спрямо тримата ръководители ще действа по- тежък режим отколкото спрямо всеки един друг гражданин. В подкрепя на последния извод следва да се посочи, че  ако   служебното положение на председателя на ВКС, председателя на ВАС или главния прокурор създава пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата  по делото, то тогава следва да се пристъпи към отстраняване от длъжност по реда на чл. 69 от НПК, тъй като са налице основанията за приложението на посочената разпоредба.

  Относно възможността министъра на правосъдието да предлага на Пленума на ВСС временно отстраняване от длъжност Управителният съвет на Асоциацията е категоричен, че министърът не следва да разполага с това правомощие. Балансът между конституционното право на защита и интересите на обществото ще бъде запазен,  ако предложението за отстраняване от длъжност се изготвя от „не по- малко от трима от членовете на съответната колегия на ВСС“.   Аргумент в полза на това виждане е и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на  чл. 230а ал. 3 от Проекта, Пленума на ВСС взема решение за временно отстраняване от длъжност при условията на обвързана компетентност, без да разполага с възможността  за преценка основателността  на внесеното  предложение. При тази хипотеза предоставеното по чл. 30 ал.2 във вр. чл. 230а ал. 3 от Проекта правомощие на министъра на правосъдието  нарушава принципа за разделение на властите чл. 8 от КРБ и принципа за независимост на съдебната власт – чл. 117 ал.2 от КРБ.

     В заключение предлагаме в рамките на дискусиите в Съвета по реформа да се обсъди възможността  да се установи срок за временното отстраняване от длъжност, които са важими за съдебната фаза на процеса и не са обвързани със спирането на наказателното производство.  Напълно е възможно при един неоправдано дълъг наказателен процес да изтече мандатът на лицето, срещу което се води наказателното преследване. 

 

Управителен съвет

на Асоциация на прокурорите в България

 

 

 

 

[1] „…Друг въпрос, който все още е предмет на обсъждане, засяга предизвикателствата, свързани с гарантиране на независимо и безпристрастно разследване на всички твърдения за престъпно поведение от страна на най – висшите служители на органите на съдебната власт при изпълнение на длъжността им – председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, както и главния прокурор“ – стр. 11, Работен документ на службите на Комисията България: Технически доклад придружаващ Доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по МСП, Страсбург, 13.11.2018 г. ( COM (2018) 850 final)-