gerbУважаеми колеги,

С РЕШЕНИЕ № 9 от 4 октомври 2011 г. по конституционно дело № 7 от 2011 г. Конституционният съд на Република България обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 100 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 58 от 27 юли 2009 г., последно изм., ДВ, бр. 43 от 7 юни 2010 г.) в частта “следствена”.

Делото е образувано на 22 март 2011 г. по искане на главния прокурор на Република България за обявяване на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията противоконституционността на разпоредбата на чл. 100 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) (обн., ДВ, бр. 58 от 27 юли 2009 г., последно изм., ДВ, бр. 43 от 8 юни 2010 г.). В искането се твърди, че тази разпоредба е противоконституционна в частта, “в която установява задължение за държавни органи и длъжностни лица от държавната и общинската администрация и граждани да предоставят сведения и документи, които представляват следствена тайна, поради противоречие с нормите на чл. 8 и чл. 117, ал. 2 от Конституцията”.

С определение от 16 май 2011 г. Съдът е допуснал искането за разглеждане по същество конституционосъобразността на оспорената разпоредба. Със същото определение са конституирани като заинтересувани страни Народното събрание, Министерският съвет, министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Съюзът на съдиите в България, Асоциацията на прокурорите в България, Националното сдружение на българските прокурори и Висшият адвокатски съвет, като им е предоставена възможност да представят писмени становища по делото.

С дадения в определението срок са постъпили писмени становища от Народното събрание, Върховния касационен съд, Асоциацията на прокурорите в България и Висшия адвокатски съвет. Останалите заинтересувани страни не са представили становища.

Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) поддържа искането на главния прокурор на Република България за установяване противоконституционността на разпоредбата на чл. 100 ПОДНС заедно с подкрепящите го мотиви. АПБ намира още, че атакуваният текст от ПОДНС противоречи на Конституцията с оглед разделението на властите по смисъла на чл. 8, доколкото създава възможност неприключило досъдебно производство да бъде предмет на парламентарен контрол. Магистратите са политически неутрални и издаваните от тях актове не могат да бъдат предмет на политически контрол. Установеното за магистрат задължение да предостави на Народното събрание информация, когато същата съставлява следствена тайна, възпроизвежда класическа форма на парламентарен контрол, което е недопустимо в отношенията с политически независимата съдебна власт.

Атакуваният текст от ПОДНС противоречи на Конституцията и с оглед независимостта на съдебната власт, доколкото създава възможност за извършване на парламентарно проучване и анкета върху информация, събирана в хода на неприключило досъдебно производство и в тази връзка представляващо следствена тайна. Според АПБ независимостта на съдебната власт се изразява в правната недопустимост другите власти пряко да въздействат на органите на съдебната власт при упражняването на техните правомощия. АПБ счита, че законодателната власт може да влияе на съдебната само косвено – чрез изменение в устройствените и процесуалните закони. В тази връзка чл. 100 ПОДНС законово рамкира пряка, следователно недопустима намеса на законодателната власт в дейността на съдебната. Създава възможност парламентарна комисия да получава и използва информация – предмет на разследване, вкл. такава, получавана в резултат на оперативни разработки, използвани специални разузнавателни средста или отнасящи се до личния живот на гражданите. Следователно с атакуваната разпоредба е поставена под угроза не само независимостта на съдебната власт, но и правата на гражданите, които съдебната власт по Конституция трябва да брани.