Представяме Ви книгата  “Организационно взаимодействие при противодействие на данъчните престъпления ” на Д-р Яна Николова.


Д-р Яна Николова има практически опит във  всички звена, които имат отношение към разгледания в настоящата книга организационен модел. Тя е работила като юрисконсулт  в дирекция „Обжалване” на НАП - Разград, като разследващ полицай в ОДМВР - Разград и като прокурор в Окръжна прокуратура - Шумен. Също така е хоноруван преподавател по наказателно право в направление „Национална сигурност” в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски"

Представяме Ви книгата „Изключващи обществената  опасност на деянието обстоятелства по българското наказателно право - Теоретичен модел за законодателно развитие" на д-р Мирослав Овчаров. Авторът е член на Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България и временен преподавател в Националния институт на правосъдието - гр. София. Колегата работи като прокурор в Окръжна прокуратура - В.Търново и е автор на множество научни публикации по актуални въпроси на наказателното право, между които е и първото у нас монографично изследване на престъпленията против спорта като популярен правен и обществен феномен. За защитата на дисертационен труд по същата тема му е присъдена образователната и научна степен „Доктор по наказателно право" в ЮФ на ВТУ „Св. Кирил и Методий".

Кнегата представлява оригинален опит за задълбочено и всестранно научно-практическо изследване на обстоятелствата, изключващи обществената опасност. Нейната цел е да запълни празнината в българската юриспрунденция, породена от досегашната липса на подобно всеобхватно и систематизирано проучване. Това я превръща в първата цялостна монографична разработка по темата, която има амбицията да не е обременена от традиционните схващания в нашето наказателно право. Трудът е призван да даде убедителен отговор на въпросите относно правната същност и социално-историческите корени на оправдаващите деянието обстоятелства, за обективното състояние на тяхната актуална нормативна уредба у нас, да систематизира релеватната съдебна практика и да определи съотношението между българския нормативен регламент и относимото наказателно законодателство в Европа. Аргументирано е поставена под съмнение възприетата концепция за оправдаване на формално съставомерното деяние чрез изключване на неговата обществена опасност, като са предложени редица научни определения и обща класификация на оправдателните основания по българското наказателно право. В книгата са обосновани множество теоретични изводи и определения, на чиято основа е формулиран и цялостен теоретичен модел за законодателно развитие в относимата материя. Това придава ясна практическа насоченост на съчинението в опит за решаването на редица научно-приложни проблеми в разглежданата материя.

При написването на труда е ползван широк кръг от българска и преводна юридическа литература, множество публикации в периодиката у нас и в чужбина, както и относимото чуждестранно законодателство и актуалната съдебна практика на българските съдилища и на Европейския съд по правата на човека.

 

Чавдар Грошев е доктор по право, защитава докторантура на тема „Индивидуализация на наказанието". Работи последователно като адвокат, следовател, прокурор, зам. районен прокурор, а към момента е административен ръководител на Районна прокуратура -Пловдив. Хоноруван преподавател по наказателноправни науки към Юридическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски" и към УНЦ „Национална сигурност и обществен ред" във ВУСИ.

Прочети още...

Доц. д-р Ива Пушкарова е утвърден правен изследовател, преподавател по наказателно право в СУ ,,Св. Климент Охридски“ и АМВР и постоянен преподавател в Националния институт на правосъдието.

Настоящата монография обобщава опита и възгледите ѝ като председател на Комисията по помилването през 2012–2017 г., когато са въведени реформи, признати от ЕСПЧ за най-добра практика

Прочети още...

Настоящият монографичен труд представлява цялостно изследване на правната уредба на длъжностното присвояване според българското наказателно право. Последователно са разгледани българските законодателните решения относно престъплението от 1896 г. до настощия момент, както и нормативната уредба на сходни присвоявания съобразно наказателните кодекси на други държави.

Прочети още...