Монографията „Конфликтът на интереси по българското право” с автор доктор Николай Николов има научнопрактически характер и цели изследване на елементи на правното явление „конфликт на интереси”, които не са разработвани до сега в българската правна доктрина.

Необходимостта от тази монография следва от затрудненията, които възникват в практиката от липсата на литература за основни елементи на правния институт - конфликт на интереси.

Важността на този въпрос следва от обстоятелството, че по режима на закона са задължени над 100 000 държавни служители от законодателната, изпълнителната и съдебната власт и органите на местно самоуправление, които подготвят или приемат държавновластнически актове.

За първи път се извежда научно понятие, което представя конфликтът на интереси като особено административно нарушение, регламентирано от специален закон. Представени са основните белези на това административно нарушение, сред които – възможност да бъде извършено само от особен субект – лице, заемащо публична длъжност, възникване само в сферата на публичния сектор, специфичният ред за установяването и санкционирането му и др.

Предмет на специално изследване и анализ са 15-16 забранителни разпоредби на глава втора от закона, които формират стандартите за етично поведение на държавните служители. Нарушаването им съставлява конфликт на интереси. Тази част от изследването е наситена с разнообразна съдебна практика на Върховния Административен съд по отделните състави.

За първи път се формулира тезата, че не всяко нарушение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /в сила от 1.01.2009г./ е конфликт на интереси. Доразвита е тезата, според която производството за установяване на конфликт на интереси е административно по своя характер. Същото се състои от две фази. Първата установителната включва два стадия, първия от които се провежда от специализиран държавен орган Комисия за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси и завършва с решение на комисията, което е индивидуален административен акт. Вторият стадий е евентуален и включва съдебно оспорване на постановеното решение пред Административен съд – София – град и Върховния Административен съд като касационна инстанция.Втората санкционната фаза протича, ако решението за установяване е влязло в сила чрез издаване на наказателно постановление от председателя , което може да се обжалва по реда на ЗАНН.

Представени са в концентриран вид основните характеристики и изисквания на трите основания за започване на производството по ЗПУКИ – сигнал, решение на комисията и искане от заинтересовано лице, заемащо публична длъжност. Специално е подчертано обстоятелството, че българският закон и съдебната и административна практика не изискват конкретен интерес на определен гражданин или юридическо лице, за да сезират КПУКИ със сигнал за конфликт на интереси във връзка с определена ситуация. Тази особеност създава възможности за сериозен и ефективен граждански контрол върху лицата, които участват в държавната власт.

Представено е развитието на българското законодателство срещу злоупотребите с власт при режима на четирите конституции през периода на третата българска държава. В сравнителен аспект с българския закон е представена правната уредба на конфликта на интереси в САЩ, Латвия, Ирландия и Русия.

Предмет на изследване са последиците по чл.33, освен глобата, от влизане в сила на решението за установяване на конфликт на интереси – прекратяване на мандат или трудово правоотношение с изключение на случаите, посочени в Конституцията, отнемане на възнаграждение или друга облата.

За първи път в литературата са развити и анализирани в отделни части от книгата правото на защита на лицата, уличени в конфликт на интереси в първата фаза и на сигналоподателите.

Книгата е написана в разбираем и практичен стил. Подходяща е както за юристи, така и за широк кръг държавни служители, които са задължени или прилагат режима на закона.

Авторът Николай Николов е завършил Юридическия факултет на СУ „Св.Климент Охридски” /1995г./ и е защитил докторска дисертация в същия университет /2010г./ Има петнадесет години юридически стаж, от които осем в държавната администрация. Работил е като стажант-съдия, юрисконсулт на община и търговска банка, адвокат. Член на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност през първия й мандат /2005 – 2010г./. Има над 30 научни публикации по проблеми на административното право и процес, гражданската конфискация и конфликта на интереси, включително във Великобритания. Тази монография е втората му книга. Автор на първата книга за конфликт на интереси в България „Предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Коментар на нормативната уредба и съдебната практика на Върховния Административен съд” /2010г./.

• < Предишна
• Следваща >