В-к „Банкер”

Правосъдният министър Зинаида Златанова се очаква да предложи промяна в реда за избиране на съдебни заседатели. "Тази промяна ще позволи на всеки български гражданин, който има желание, не да бъде избиран от общинския съвет по партиен принцип, а да може да се впише в един регистър и да бъде съдебен заседател. Искам народът да влезе в съдебната зала! Българският съдебен заседател е с еднакви права със съдията. Това е системата, в която гражданите по закон и по конституция участват равноправно в решенията. Това го няма нито в изпълнителната власт, нито в законодателната власт", каза Златанова.

 

Промените, които щяла да предложи, били толкова радикални, че "ще имаме пълна сигурност, че този, който ни представлява, нас, гражданите, който стои до съдията, по никакъв начин не е нито партийно пристрастен, нито пристрастен към конкретен съдия, прокурор или обвиняем". В добавка Златанова прогнозира смело, че реформата "ще повиши изключително много доверието към съдебната система и ще донесе сигурност на самите магистрати."

На практика заседателите изпълняват ролята на "гражданска квота" в правосъдието, а граждански квоти сега искат всички и навсякъде. В същото време гражданският глас на съдебните заседатели никакъв го няма и те отдавна са смятани за сервилен придатък в дейността на редовните магистрати. Критиките и призивите за промяна на правилата при избора и дейността на заседателите не са от вчера, но дебатът все заглъхва на фона на несекващите скандали в държавата.

Как става изборът на съдебни заседатели беше демонстрирано ярко в началото на миналата година при попълването на квотата за спецсъда. Тогава общото събрание на съдиите от Специализирания апелативен наказателен съд одобри 50 от предложените му от Столичния общински съвет (СОС) 70 кандидати за съдебни заседатели в долната инстанция. Основните играчи в Столичната община постигнаха поразително единодушие при номинирането на хора, на които законът дава правомощия, равни на съдийските. Управляващи и опозиция в СОС си разпределиха съдебните заседатели в спецсъда така, както го направиха преди това в Народното събрание при скандалния избор на съдебни инспектори.

От 70-те номинирани съдебни заседатели ГЕРБ излъчи 39, БСП - 19, Синята коалиция - 12. Бройките бяха разпределени според процентите на политическо представителство в градския парламент. Общинските съветници гласуваха, без да обелят дума по списъка, представен им от председателя на Комисията по местно самоуправление и нормативни актове Искра Ангелова от ГЕРБ. Този списък пък беше утвърден предварително на председателски съвет, като представителите на управляващите бяха лично одобрени от освободения малко по-късно председател на СОС Андрей Иванов.

В средата на миналата година Съветите на съдебните заседатели при Софийския районен съд, Софийския градски съд и Специализирания наказателен съд възнегодуваха, но единствено заради забавяне в изплащането на хонорарите им. Те поискаха правосъдното министерство да изготви законопроект за дейността им, в който да бъдат преразгледани сегашните правила за остойностяване на труда им. Пред медиите председателят на Съвета на съдебните заседатели при Специализирания наказателен съд Румен Бухлев призова за отмяна на Наредба №1 от 3 февруари 2011 г. за съдебните заседатели (преименувана впоследствие на Правила), издадена от ВСС. Тя е най-подробният нормативен акт, уреждащ дейността на т. нар. съдии от народа и определя размера на възнаграждението им на 1/22 част на ден от 50% на основната заплата на съответния съдия в състава. Възнаграждението се определя на база на действително отработените часове за деня според времетраенето на съдебното заседание.

Оплакванията за пари от страна на наместени по партийна линия протежета са обаче друга тема. Правилата за избор на съдебните заседатели са уредени в Закона за съдебната власт, Закона за местното самоуправление и местната администрация, а подробната процедура е доразвита във вътрешен акт на Висшия съдебен съвет (ВСС).
Фигурата на съдебния заседател трябва да представлява не определена партия, а гражданството, но на практика квотният принцип действа безотказно. Става дума за хора със съдийски функции и с дълъг петгодишен мандат. В много случаи той е и по-продължителен, тъй като всеки съдебен заседател трябва да довърши делата, които е разглеждал по време на мандата си в съответната инстанция. Общият брой на заседателите само в софийските наказателни съдилища е над петстотин.

Обезличаването на института на съдебния заседател произтича както от корупционната поквара в съда, така и от законовата уредба. Институтът всъщност е регламентиран така, че заседателят да не върши много работа и да не пречи. Правилото, че съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите е до голяма степен обезсмислено от куп различия в статута им. Основната разлика е в далеч по-голямата уязвимост и зависимост на съдебния заседател, който трябва добре да си направи сметката, преди да изрази различно мнение от това на председателя на състава.
Законовите изисквания за съдебен заседател са той да е на възраст от 21 до 65 години, с българско гражданство, да няма осъдителна присъда за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията, и да се ползва с добро име в обществото. Само за заседателите по дела срещу непълнолетни има професионални изисквания - да са учители или възпитатели. На практика обаче подборът се прави на тъмно в партийните централи по общини. Сегашната система действа вече близо две десетилетия, като до 1994 г. уредбата бе далеч по-демократична - съдебните заседатели се избираха чрез равно, пряко и тайно гласуване от обществеността на всеки избирателен район. Освен да избират съдебните заседатели, гражданите са можели да им дават принципни указания за работата. С въвеждането на непряк избор от общинските съвети номинациите попадат изцяло в партийни ръце, а гражданството губи всякаква представа кои са неговите представители в съда.

Петгодишният мандат на заседателите може да им донесе ползи, ако са послушни и гледат на работата си като на синекура. За разлика от съдиите, те не придобиват статут на несменяемост и не гонят кариерно развитие. Възнаграждението им е далеч от това на съдиите - не само защото ги свикват за участие в съдебни заседания най-много за 60 дни в рамките на една календарна година, но и защото дневната им надница е половината от тази на съдиите, и то не спрямо брутната, а спрямо основната заплата на съдията. Не им се полагат пари за облекло, премии и осигуровки. Не е сигурно и дали съдебният заседател ще бъде ангажиран за максималния срок. За разлика от съдиите, правилото за разпределяне на делата на случаен принцип за заседателите не важи. Законът казва само, че за всеки съдебен състав чрез жребий се определят основни и резервни съдебни заседатели. Онези, които съставът харесва, биват викани далеч по-често.

Контролът над съдебните заседатели е много по-пряк от този над съдиите. Те не могат да разчитат на дисциплинарна процедура пред ВСС и са в ръцете на съдиите от съда, в който правораздават. Председателят му може да им налага глоби от 50 до 500 лв. "за неизпълнение на задълженията". Наказаният съдебен заседател може да обжалва санкцията пред председателя на по-горния съд, но шансовете му да успее са "според зависи". В добавка заседателят може да бъде освободен предсрочно по всяко време - по лично желание, при поставяне под запрещение, при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си или ако ги наруши тежко. Основание са и действия, уронващи престижа на съдебната власт. Проблемът е в начина на освобождаването - от общото събрание на съда по предложение на неговия председател. Органът, който е излъчил и проверил съдебния заседател (съответният общински съвет), няма думата.

"Несгодите" за съдебния заседател са компенсирани с "предимства", които пак водят до послушание и конформизъм. За разлика от магистратите и от съдебната администрация, заседателите не подават декларации за конфликт на интереси и имотни декларации. Те имат наравно със съдиите достъп до секретни материали, включени в делата, без да са преминали проверка за достъп до класифицирана информация. Най-сериозното удобство за съдебния заседател е да се произнася в тон с председателя на състава, без да става център на недоволството от съдебния акт.

Американският вариант на англосаксонската правна система изповядва принципа: "Можеш да подкупиш съдията, но не и журито." Журито във Федералния съд на САЩ е от шест до осем души, а в щатския съд - 12 души. Правилото е, че тези шест, осем или 12 глави мислят по-добре от една, и колкото повече хора са заети с решаване на делото, толкова по-справедливо е то. Почти няма случай някой от цялата тази група да не забележи нещо, което други са пропуснали. Да бъдеш член на жури в САЩ е граждански дълг на всеки и не вървят оправдания, че работодателят не те освобождава или те плаши с уволнение. Американската правна доктрина отдавна признава, че основната роля на журито е да запази честността на разглежданото дело от корумпирани съдии, които се поддават на натиск от политически партии и бизнес кръгове.

Подборът на журито за всяко дело става измежду няколко пъти повече хора. Членовете получават инструкции от съдията за правилата на процеса и за техните правомощия, но те се съвещават отделно при решаването на въпроса за вината. Ролята на журито е толкова важна, че покрай него се е развил цял юридически клон - на съдебните консултанти. Те разработват съвместно с екипи от адвокатите т. нар. изкуствени съдебни процеси, които са нещо средно между социологически изследвания и процесуални модели на предстоящо конкретно дело.

С помощта на компютърни програми се подбират хора, които имат сходни данни с членовете на журито - пол, раса, образование, социален и семеен статус и др. Срещу заплащане от 150-250 долара на ден те влизат в ролята на жури и се произнасят по вината. Консултантите са стигнали до заключението, че в над 95% от случаите мненията на истинското и симулиращото жури съвпадат. Американците отчитат много силен интерес към въвеждането на жури при произнасянето по тежки криминални случаи в Западна Европа, Русия, Южна Корея.