Венцислав Петков

 

Покупката на автомобил втора употреба в днешно време се оказва не чак толкова лесно начинание, каквото на пръв поглед изглежда. И то не само от гледна точка на техническата изправност на колата. Говорим, че всеки купувач у нас в момента е изложен на риск да попадне на запориран автомобил, на кола, предмет на особен залог или такава, която не може да прехвърли на свое име в КАТ или данъчното. В настоящата статия ще се спрем на потенциалните опасности, които дебнат всеки купувач на кола втора употреба от частни лица, като наблегнем на съветите, чрез които рискът това да се случи може да бъде минимализиран в значителна степен.

 

 Угроза от запор

 На първо място, пред купувача виси угрозата да попадне на запориран автомобил. За тази цел, преди да се разплати с продавача, добре е да направи справка по регистрационен номер на колата дали автомобилът е под запор. С данните за наличие на запори върху превозните средства разполагат в областното поделение на КАТ по месторегистрацията на автомобила. Какво се случва при запор на колата? Най-малкото няма да можете да я регистрирате в КАТ на свое име с последица съставяне на акт за установяване на административно нарушение, ако заради запора не бъде спазен 14-дневният срок за регистрация от датата на покупко-продажбата, както е по закон. Съдебният изпълнител, който е наложил запора, най-вероятно няма да го махне, докато длъжникът, който ви е продал колата, не му плати дължимата сума заедно с лихвите и разноските по съдебното изпълнение. Така можем да се озовем в хипотезата, в която сме платили за кола, която могат да ни вземат във всеки един момент, не можем да я регистрираме на свое име в КАТ, нито да я продадем, тъй като не сме нейни собственици по талон. Само ако длъжникът, който ни е продал колата, спечели изпълнителното дело, запорът върху колата би паднал, но дали и кога това ще стане, никой не би могъл да ни гарантира със стопроцентова сигурност. На голяма част от длъжниците цялото им имущество е запорирано, заради големия размер на техните задължения, и респективно там шансът да излезем от ситуацията е доста по-малък, отколкото ако се касае за малки задължения и липса на запор върху всички активи на длъжника, а само върху отделни негови вещи, имуществени права или вземания от трети лица.

 Проверка за издирване

 Още една проверка наред с тази за запор би ни спестила затруднения на по-късен етап. Това е ползването на платена услуга, която КАТ предлага сравнително отскоро – проверка по номера на рамата дали автомобилът е издирван от Интерпол. Такава проверка би могла да се направи и в интернет по т.нар. VIN код на автомобила, като например на сайта http://www.stolencars24.eu/, но определено проверката в КАТ е с по-голяма степен на достоверност. Едва ли има купувач на автомобил, който да иска да попадне в хипотезата, в която карайки си най-спокойно в центъра на някой град, е засечен от видеонаблюдението, бъде прихванат от полицейски патрул и отведен за разпит, а колата му конфискувана. Тук най-често става дума за застрахователни измами, които са свързани с кражби на коли от Германия и Италия с цел облагодетелстване от застраховки. Понякога дори автомобилът да не се окаже издирван при покупката, това може да стане на по-късен етап и дори колата да смени двама-трима собственика у нас, защото нейният западноевропейски притежател обявява кражбата в съответната държава доста по-късно.

 Справка за особен залог

 Следващата опасност, която дебне купувачите на коли, е возилото да се окаже предмет на особен залог. Някои от банките и небанкови финансови институции учредяват в своя полза при отпускане на кредит особени залози върху вещи, вземания и т.н. на получателите на техните заеми. Това обстоятелство можем да разберем от справка по трите имена и ЕГН на собственика на колата в Централния регистър на особените залози. Не всички собственици биха се съгласили да предоставят тези лични данни, но ако те категорично възразят срещу такава проверка, то по-добре да се откажем от покупката, отколкото да поемем подобен неоправдан риск. Вариант пред нас остава и справката да бъде направена от тях, и да ни бъде представена впоследствие за сверка, като гаранция за продавача, че няма да има злоупотреба с личните му данни от наша страна. И докато особените залози задължително подлежат на вписване, за да имат действие пред третите лица, то за реалните такива липсва подобно изискване и те не се вписват никъде, т.е. риск да се попадне на заложена кола винаги има.

 Съвети

 Един от най-важните съвети преди покупка на автомобил е да впишем в договора за покупко-продажба задължително реалната му цена. В противен случай, ако сделката се изповяда на минимална сума с цел пестене на нотариални такси, това може да ни струва доста главоболия впоследствие. Така последваща наша съдебна претенция срещу продавача би загубила всякакъв смисъл, защото за пред третите лица реалната цена по сделката е вписаната в договора за покупко – продажба.

Друг от вариантите, с който ще избегнем доста рискове, е вписване на клауза в договора за покупко-продажба на колата, че цената няма да се заплаща, преди да са уредени всички формалности по прехвърлянето й в КАТ и данъчното. И в тази хипотеза вероятно доста от продавачите не биха се съгласили, но всичко в сферата на договорите може да бъде предмет на договорки до пресичане на гледните точки на двете страни. Този вариант изглежда по-добър от другата опция, а именно да се запише клауза в договора, че договорът се разваля и цената се връща при наличие на тежести и права на трети лица върху вещта. Този вариант изисква разваляне на договора по съдебен ред, водене на осъдителен иск срещу длъжника, което от своя страна ще коства много време и средства на купувачите, които в период от няколко години могат да се окажат без пари и без кола, докато делото не приключи на всички инстанции. Поради това при покупка на автомобил от особена важност е да се действа разумно преди, а не след самата покупка.

 Неплатени данъци

 Сравнително най-малък проблем на фона на останалите е да попаднете на кола с неплатени данъци. По закон продажбата на автомобил е забранена без представяне на бележка за платен данък на нотариуса от страна на стария собственик. Практиката показва, обаче, че за съжаление такива нотариуси все още се намират. И тук главоболието не се дължи на факта, че новият собственик ще трябва да покрие данъците на стария, защото Законът за местните данъци е такси е категоричен в тази посока, че купувачът носи данъчната тежест върху колата от момента на договора за покупко-продажба. Проблемът в тази хипотеза е налице, когато старият собственик изобщо не е регистрирал колата в данъчното от момента, в който я е купил или внесъл от чужбина, респективно от автокъща у нас. В този случай може и да срещнете проблеми да регистрирате колата на свое име в общината, тъй като с подаването на декларация по чл. 54 ал.1 от Закона за местните данъци и такси се изисква да бъде представена и квитанция за платен данък от предишния собственик. Ако колата все пак е регистрирана в общината, но данъкът й не е платен от предишния собственик, то проблемите най-вероятно ще бъдат за негова сметка. И в двата случая, обаче, е препоръчително да се стои далеч от автомобили, чийто собственици не са уредили проблемите с плащането на данъците им.

 Изход от ситуацията

 Причините, заради които съществува правна несигурност за купувачите на коли и вратички в закона са комплексни. Една от тях е, че липсва връзка и координация между данъчните органи и тези на КАТ. Колкото по-бързо двете институции заработят в синхрон и създадат единна система по между си, толкова по-сигурно за купувачите като начинание ще бъде покупката на кола. Такова решение вероятно ще струва време и усилия за държавния бюджет, но ще бъде от голяма полза за купувачите и всички добросъвестни трети лица. Вариант е да се стигне и по-далеч – КАТ да осъществява отказ от услуги за шофьорите с неплатени данъци – невъзможност да се издаде нова книжка, нов талон или др., ако не са платени данъците на автомобила. Понастоящем само годишният технически преглед на автомобила е свързан с представянето на квитанция за платен данък, но явно дисциплиниращият ефект, предназначен за водачите, се оказва недостатъчен.

Друг проблем тук се оказва фактът, че нотариусите, натоварени с функции да изповядват договори за покупко-продажба на коли, нямат достъп нито до информация за запори над автомобили, нито до регистъра, в който се вписват особени залози. Удачен би бил вариант за законова промяна за в бъдеще, според която на нотариусите да бъде предоставен достъп до такава информация, и при наличие на изброените пречки, купувачът да разполага с информиран избор дали да сключи сделка, или не.

В не по-малко полезна идея би се превърнало създаването от страна на администрацията на единен интернет сайт за купувачи на коли на едно място, където те срещу заплащане да могат да придобият цялата им необходима информация, без да се губят време и средства за проверки на различни места. Само по този начин ще се постигне желаното ниво на сигурност на сделките с автомобили у нас, а това неминуемо ще даде живителни сили на позадрямалата ни икономика не само в този сектор, но и като цяло.