Печат 

Генади Петров

Много пъти ни се е налагало да търпим шум от аларми, строителни дейности или просто от забавляващи се до късни доби съседи. Винаги в главата ни са възниквали въпроси какво може да се направи, за да спре този тормоз и дали има институции, които да защитят правата ни в такива случаи.

В настоящата статия ще се спрем на проблемите, породени от шум в градската среда и възможностите ни да защитим ефективно правата си в тази сфера, анализирайки силните страни и пропуските на законодателната уредба на тази материя.

На първо място, съществува специален закон, регламентиращ материята – Закон за защита от шум в околната среда. Той определя редица органи, които да отговарят за нивото на шума  - регионалните здравни инспекции (бивши РИОКОЗ) , инспекции по околна среда, МВР, Министерство на транспорта и общините. Дали обаче се получава като в поговорката – много баби – хилаво дете, ще разберем малко по-надолу в настоящия материал.

Аларми

Въпросът с алармените инсталации заема централно място, когато се спомене за нарушаване на спокойствието на гражданите. Препатили хора, преминали през утъпканата пътека на безплодното жалване до множество институции твърдят, че държавните органи са безсилни да разрешат този проблем. Повечето от гражданите, принудени да търпят включващите се безконтролно аларми на коли подават оплаквания до полицията. Оттам обаче вдигат рамене и твърдят, че не могат да направят кой знае какво по въпроса. Обикновено на сигнала на гражданите се отзовава патрул, който разпитва на място в района на кого е собственост автомобилът. В много от случаите собственикът или не може да бъде установен, или ако все пак бъде открит, се оказва например, че колата все още се води на предишният й стопанин, а последващият приобретател не е благоволил да прехвърли собствеността й на свое име пред нотариус, в КАТ и в общината. Другият проблем, който възниква в конкретния случай, е свързан с факта, че автомобилът е неприкосновена частна собственост. Подобно на хипотезите с жилището, за да се влезе в автомобил, органите на реда следва да притежават нарочно за целта прокурорско постановление, въпреки че има сигнал за нарушаване на обществения ред.

Ако собственикът в крайна сметка бъде установен, тук започва колизията на правомощия на органите на полицията и тези на общината в конкретната област. Съгласно член 167 ал. 2 от Закона за движение по пътищата, служби, определени от кмета на общината отговарят за правилното използване на алармените инсталации. Глобите по посочения член варират от 20 до 150 лв., а актовете за установяване на административните нарушения би трябвало да се пишат от службите, определени от кмета. Съвсем друг е въпросът, че с налагането на глоба и то последваща, проблемът няма как да бъде разрешен, смятат запознати. Какво, обаче, се случва, когато топката е в полето на общината и от нея се чака реакция по разглеждания проблем? По принцип с такива правомощия би трябвало да бъдат натоварени  дирекциите за обществен ред и сигурност към съответните общини. Кметовете на много общини, обаче, не са издали изрични заповеди в този смисъл, с които да упълномощават конкретни служби на тяхно подчинение да извършват подобен контрол. Много от службите за обществен ред и сигурност към общините пък директно избягват намесата по сигнали на граждани в такива случаи, като твърдят, че в наредбата за обществения ред на съответната община, в която са разписани правомощията им, никъде няма изричен текст, който да им вменява изрична компетентност спрямо проблемите с алармените инсталации. Т.е. намират оправдание за бездействието си в липсата на изричен законов текст.

Решенията

Изходът от проблема е или изричното разписване на правомощия на конкретни служби от общинската администрация в подобни случаи в съответните наредби на общинския съвет в дадената община, или промяна в Закона за движение по пътищата, която да постановява изрична компетентност само на органите на КАТ в такива хипотези. Т.е. да има ясна законова регламентация, която да не води до размиване на отговорността и разпределянето й на множество държавни органи, а контролът да бъде поет само от една институция. Ако законодателят е разчитал с настоящото правно положение кметовете на общини да използват оперативната си самостоятелност и да определят такива служби, видно е, че не навсякъде целеният ефект е постигнат. Очевидно е, че от тази законодателна празнина или недомислица страдат интересите на гражданите, а компетентните институции понастоящем много често са в състояние на взаимно прехвърляне на топката и изчакване всяка да се намеси и да реши проблема. Необходимо е също така да се повиши координацията между общините и органите на реда, които да позволят бърза и адекватна реакция за отстраняване на проблемите в такива ситуации. В противен случай гражданите ще бъдат принудени да търпят безконтролния шум от алармите, докато собствениците на колите не благоволят сами да я изключат. Предмет на друг размисъл е въпросът защо в Западна Европа почти не се говори за проблеми с алармите на колите, защото просто по улиците не се чуват такива. Съществуват алармени устройства, които се задействат само при шум вътре в купето, но очевидно собствениците на коли у нас се застраховат против външни посегателства срещу автомобилите – кражба на чистачки, тасове, огледала за обратно виждане и др. Но това е въпрос на комплексни фактори, включващи икономическа ситуация, криминогенна обстановка, манталитет и т.н.

Строежи и заведения

Не по-малко обществено значим се явява проблемът с шума от строежите и заведенията, който много хора са принудени да търпят. Органите, разглеждащи сигналите от шум в двата случая са различни. Жалба във връзка със строително-ремонтни дейности извън рамките на сградата трябва да се подаде до Регионалната здравна инспекция, която е компетентна да измери нивата на шум. В тази хипотеза кметът на общината или упълномощени от него длъжностни лица в много от случаите нямат правомощия да реагират съгласно съответните наредби за обществения ред на територията на общините, а районните администрации също не разполагат с подобни правомощия. Така например, Наредба №1 за обществения ред и опазването на общинските имоти на Столична община възлага изрични правомощия на определени от кмета длъжностни лица само що се касае до шум, предизвикан от производствена дейност, шумни увеселения в жилищни сгради, както и ремонтни дейности, извършвани в рамките на самите сгради. Подобна законова конструкция отново води до  нонсенсът, който е описан и при положението с алармите – липсва институция, която да реши ефективно проблема. И тук, подобно на цитираните по-горе предложения, най-ефективният изход от положението е в разписването на законови правомошия за кметовете на общини или районните администрации като институции, тъй като те стоят най-близко до хората, познавайки спецификата на локалната обстановка.

Шумът от заведенията в столицата се контролира от Столичен инспекторат. Това е контролният орган и в другите градове, където са създадени инспекторати към съответните общини – Пловдив, Варна и др. Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община търговците – физически и юридически лица, са длъжни да представят в общината заявление за работно време. При констатирани отклонения от заявеното работно време, търговците подлежат на санкции. Чл. 36 ал. 3 от цитираната наредба постановява, че „при неспазване на работното време, вписано в съответните информационни масиви, свързано с нарушаване на спокойствието на гражданите, на виновните лица се налага глоба от 300 до 2 500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 1 000 до 5 000 лв.”

Жалби

Добре е да се знае, че една жалба за наличие на шум, за да се увеличат предпоставките за успешното й разглеждане, т.е. за да придобие необходимата тежест пред компетентните органи и за да се увеличат шансовете й за успешно разглеждане, същата трябва да бъде подкрепена от доказателства - в конкретния случай придружена от протокол за измерване на нивото на шума в съответния обект. Това се отнася за всички сигнали за шумово замърсяване, независимо от неговия източник. Такива измервания се правят от регионалните здравни инспекции – бившата РИОКОЗ, а нормативното основание за това се съдържа в Наредба №36 от 21.07.2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол. Самите измервания пък се извършват по реда на Наредба № 6 от 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности напоказателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението. В този нормативен акт са разписани допустимите стойности на шум през деня, вечер и през нощта. При неспазване на установените норми на шум контролните органи могат да съставят актове за установяване на административни нарушения и да налагат принудителни административни мерки, предвидени от закона, като например спиране на търговския обект или съоръжения от него, които предизвикват шум.

Ето защо е по-добре жалбата за шум от строеж или заведение, да се изпраща до два адресата – Регионалната здравна инспекция и кмета на съответното населено място с оглед по-прецизното третиране на проблема.

Шумни съседи

И докато за шум с външен произход може да бъде ангажирана успешно намесата на държавните органи, то при наличие на битов шум вътре в рамките на жилищната сграда, инициатива за решаване на проблема трябва да се подеме от самите съседи, тъй като намесата на държавните органи там е силно ограничена. В повечето от случаите гражданите викат полицията, която предупреждава собствениците или наемателите на апартаментите в сградата. В краен случай може да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение по съответната наредба за обществения ред, с което нещата приключват дотам, но проблемът с шума продължава. Плащането на съответната глоба за извършеното нарушение не гарантира липсата на рецидив, съдейки от манталитета на много от собствениците и наемателите на недвижими имоти. Чл. 3 от Наредба №1 за обществения ред на територията на Столична община, например, забранява шумните увеселения, извършването на производствени дейности и ремонтни работи, които нарушават спокойствието на останалите обитатели. Тези дейности могат да се извършват само в определен часови диапазон – от 8 до 14 часа и от 16 до 21 часа в работни дни. За организирането на такива мероприятия в почивните дни се изисква съгласието на останалите обитатели на сградата.

Живущите в съседство с шумни съседи имат една опция, в случай, че незачитането на шумовите норми е системно и молбите и увещанията към нарушителите не са дали необходимия резултат. Тук става дума за принудителното изваждане от жилището. Редът и условията за извършването на тези крайни мерки са регламентирани в Закона за собствеността (ЗС) и Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), независимо  дали нарушителите са наематели или собственици. Съгласно член 45 от ЗС наемател или собственик може да се извади за срок до 3 години от сградата, ако системно нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата, както и добрите нрави. Законодателят, обаче, поставя изискване собственикът или наемателят да е бил предупреден писмено от управителя на Етажната собственост (ЕС), че ще бъде изваден от сградата, и въпреки предупреждението не е прекратил нарушението. Следващата стъпка е  решение на общото събрание на етажната собственост, взето с обикновено мнозинство най-малко 75 на сто от идеалните части от общите части, оставащи след приспадане на идеалните части на собственика или ползвателя. За изваждане на наемател е нужно мнозинство от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост. Правилата за провеждане на събранието са разписани в ЗУЕС. Собственикът или ползвателят не участват в гласуването, но разполагат с възможността да искат отмяна на решението, като го обжалват пред съответния районен съд. Когато решението за изваждане на обитател бъде потвърдено и влезе в законна сила, управителят на ЕС може да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на член 410 от ГПК и изпълнителен лист, на базата на който да започне съответното принудително изпълнение посредством съдебен изпълнител.

Съществува и друг ред за изваждане на наемател или собственик от сградата, който е регламентиран в член 235 от ЗЗД. Разликата с режима по ЗС и ЗУЕС тук се корени в това, че не е необходимо решение на общото събрание на етажната собственост, а единствено решение на съда. Освен това не е необходимо в този случай да се доказва системност на нарушенията, възможно е то да е само едно, но да е достатъчно тежко, като преценката за това се взема от съда.

Шум от транспортни средства

Освен описаните източници на шум, съществуват и други генератори на силни, нарушаващи спокойствието звуци. Говорим най-вече за шума от моторни превозни средства, и по-точно тези, които форсират двигателите си или не разполагат с шумозаглушителни устройства на колите си или имат неизправни такива. Предвидената глоба до 50 лв. за водачи с неизправни шумозаглушителни устройства съгласно чл.181 т.6 от Закона за движение по пътищата, която налагат органите на КАТ, е твърде малка по размер, съпоставена със степента на обществена опасност на описаното деяние. Глоба в подобен размер не би могла да изиграе ролята на генерална превенция спрямо бъдещите извършители на подобни деяние и да изиграе предупредително-възспираща роля спрямо тях, ето защо санкцията следва да бъде увеличена. Наредбите за обществения ред в различните общини също забраняват форсирането на автомобили на място, но практиката показва, че компетентните служби към общините пишат актове за установяване на административни нарушения за такива случаи твърде рядко.

Съдейки от немалкия брой за жалби срещу шум от самолети, компетентните държавни органи трябва да свършат доста  работа и в тази насока. Естествено, изграждането на шумоизолиращи съоръжения изисква немалък финансов ресурс, но в името на здравето и спокойствието на гражданите, това трябва да бъде направено там, където такива мерки все още липсват.

Изводите

Пороят от оплаквания на граждани за завишени нива на шум с най-различни източници говори само за едно – взаимодействието между институциите не е налице и системата скърца. На първо място, необходимо е подзаконовите нормативни актове – наредби на общински съвети, да се приведат в съответствие със Закона за защита от шум в околната среда. Самите наредби за обществения ред на общините следва да се актуализират с изрично разписани правомощия в тях на кметовете на общини за шума, съобразно които да реагират адекватно на жалбите на гражданите. Добре би било полицията да не се ангажира в подобни случаи, освен в по-тежките хипотези, тъй като се разходват ресурси и средства за проблеми, които биха могли успешно да бъдат разрешени от общински служби. Нещо повече, нужна е генерална стратегия от страна на държавата, която да олицетворява нейната политика по отношение на шума. Централизираното третиране на проблема винаги е за предпочитане пред работата на парче. В подобен план трябва да бъдат набелязани конкретни мерки за ограничаване на шума, отчетност за изпълнението на които да се дава периодично пред обществеността. Само по този начин ще бъде обезпечено правото на здравословна околна среда, заложено като основен приоритет във всички международноправни актове, касаещи правата на гражданите.