Венцислав Петков

 

Явлението купуване на мачове придобива все по-голяма популярност по света и у нас. За да отговори на обществените очаквания у нас, законодателят криминализира това явление, като създаде специална глава “Престъпления против спорта” в НК. Тази глава следва уредбата на престъплението подкуп от една страна, но от друга, поставя много сериозни предизвикателства пред разследващите органи, а и много допълнителни въпроси и неясноти, касаещи различните форми на престъпна дейност.

Чл. 307 “б” от НК визира случаите, в които “чрез насилие, измама или друг незаконен начин” се повлияе на резултата от спортно състезание. Тук възниква въпросът измама в кой от многобройните хипотези на НК се има предвид – обикновена, квалифицирана, или пък измама не само в наказателноправния аспект на понятието, а и в гражданскоправния такъв?

Член 307 “в” гласи: “Който обещае, предложи или даде на другиго облага, която не му се следва, за да повлияе или загдето е повлиял на развитието или резултата от спортно състезание...”. Очевидно законодателят има предвид случаите, когато деецът по този член не е футболист или участник в спортно състезание. Оттам веднага възниква въпросът обхваната ли е от този член хипотезата, когато няколко футболисти се уговорят по между си да играят симулативно, за да получат или някой от тях да получи определена сума от трето заинтересовано от изхода на мача лице, като неследваща се облага за това тяхно поведение на терена? Или пък ако предмет на уговорката между самите футболисти в мача е преследвана печалба от залог за определен резултат от срещата? Очевидно не е помислено за тези варианти, и тук се касае за сериозен законодателен пропуск. Публична тайна е, че футболистите от различните отбори се срещат и контактуват по между си, поддържат близки отношения, от което би могло да се заключи, че контакти с подобна цел между тях не са изключени.

Добре е също така законодателят да уточни кои точно са длъжностните лица при провеждането и организирането на спортни състезания, за да се определи и прецизира наказателната отговорност, която по принцип те би следвало да носят. Така например, спорен остава въпросът съдиите длъжностни лица ли се явяват, ще носят ли отговорност при умишлено нарушаване на задълженията им във връзка с ръководенето на мачове, и ако да, по кой състав? С оглед ръководните им функции във връзка със спортните състезания би следвало да се приеме, че те действат като длъжностни лица. Какво обаче би се случило, ако, да речем, арбитрите свирят очевидно несъществуваща дузпа в полза на единия от отборите, за да приберат неследваща им се облага, но без да са приемали предложение или обещание за такава? С още по-голяма сила надвисва въпросът ако те, както и футболистите, за които стана дума по-горе, са заложили за определен резултат от мача и с отсъжданията си се мъчат да постигнат този резултат?

Също така възниква въпрос дали и футболистите и изобщо спортистите са длъжностни лица, когато изпълняват функциите си при участие в спортното състезание? Ако не са такива, то те могат да си залагат на воля дори на мачове с тяхно участие, и няма законова пречка, която да им забрани да правят това. Друг е въпросът дали такова поведение е морално, но е факт, че не се забранява от закона.

И ако при прета постановка, че съдиите са длъжностни лица се мине към варианта съдиите да носят отговорност по член 282 от НК за длъжностни престъпления, известен като “последна резерва” в наказателното право, поради липса на друг състав в специалния раздел за престъпленията против спорта, съгласно който деянието им да е съставомерно, то няма ли да се получи така, че за такъв тип деяние с висока степен на обществена опасност наказателната отговорност ще бъде твърде смекчена?

На пръв поглед в така залегналата уредба на престъпленията против спорта не се вижда как ще бъдат привлечени към наказателна отговорност третите лица, които са се възползвали от действията на субектите на престъпната дейност, заложили са големи суми в букмейкърски къщи и са прибрали големи печалби. Възможно е тези лица нито да са влизали в контакт със съдиите или пък с футболистите, още по-малко да са се уговаряли с тях да ръководят мача порочно или да играят симулативно в него, но по определена причина да знаят знаят за наличието на уговорка в мача и респективно да залагат големи суми на определен резултат от двубоя, за който знаят, че е уговорен да завърши по определен начин. Не е тайна, че такива лица чрез букмейкърски къщи в Азия изкарват милиони от такъв тип уговорки.

Отделено е място и на организираната престъпна група, в която, както знаем, лицата трябва да имат обш умисъл за престъпната дейност. Интересна би била хипотезата, в която ще е трудно за разследващите органи да разплетат съучастието в престъплението, ако част от футболистите знаят за уредения мач, а други не знаят, съдията също знае за него, но пък футболистите не знаят, че и той е в играта, всъщност организирана престъпна група ли са? Или незнанието на този факт като елемент от състава на престъплението ще ги оневини по този състав? При всички положения за наличието на организирана престъпна група следва да се съди въз основа на съвкупността от целия доказателствен материал по делото.

При прегледа на специализираната глава в НК прави впечатление, че размерът на глобите за такъв тип деяния е меко казано смекчен. Загадка оставя какъв е бил мотивът на законодателите да смекчат размера на глобата от 20 000 до 50 000 лв. в първоначалния варниант на законопроекта, до 10 000 лв. в крайна сметка, което е направено между първото и второто четене на законопроекта за промени в НК в пленарна зала, касаещ уредените мачове. Силно се надяваме обаче това смекчаване на санкцията да не е продиктувано от користни интереси. Дали глоба до 10 000 лева ще е в състояние да изиграе своята предупредителна и възспираща роля на превенция спрямо дръзналите да престъпят закона, уговаряйки мачове, предстои да видим. Но предвид многомилионния оборот, който въртят лицата и организираните престъпни групи в този тип дейност, на пръв поглед може да ни накара да бъдем скептични и да смятаме, че по-скоро размер на глоба с такъв размер ще се приеме от тях с иронична усмивка. Повторността на деянието като квалифициращ признак и респективно по-сериозната наказуемост пък може да се избегне с елементарни действия по смяна на подставените лица по престъпната схема, за да не бъде деецът един и същ.

Уместно е да се вмъкне по темата и един процесуален детайл, а именно защитата на свидетелите, които разполагат с информация за уредени мачове и са готови да свидетелстват пред разледващите органи. ФИФА вече обяви, че защитава такива свидетели, добре е и законодателят да възприеме такава концепция и подход у нас, тъй като е логично да се приеме, че поради големите интереси в тази област евентуалните свидетели по такива дела биха били подложени на сериозен натиск и заплахи за живота и здравето им.

Празнината в законодателството към този момент, касаеща онлайн залаганията ще бъде запълнена от влизащия в сила на 1 юли 2012 г. нов Закон за хазарта, но логично възникна въпросът не можеше ли този тип хазартна дейност да бъде регламентирана доста по-рано, за да отговори на обществените очаквания в тази област . Отделно от това не по.малко важен е въпросът какво ще се прави с незаконните онлайн залагания до влизането в сила на новия закон, т.е. до 1 юли? Очевидно това недоглеждане на законодателя е осигурило някакъв “гратисен период” за ненаказуемост на лицата, които са склонни да извършват такава дейност. Виден за широката аудитория бе фактът, че престъпната дейност относно залаганията по интернет бе изпреварила значително законодателните мерки в тази област и тази промяна макар и решителна крачка в борбата с нелегалните онлайн залози, се явява малко закъсняла.

Всички тези въпроси поставят сериозни предизвикателства пред разследващите органи във връзка с разкриване на обективната истина по казусите с манипулирането на мачове. Много трудно ще бъде доказването на умисъла за съответното престъпление против спорта, тъй като трябва да се мине през детайлната и обоснована преценка дали не става дума за нелепа грешка, причинена от неумение, недоглеждане или небрежност на футболиста или съдията, или става въпрос за напълно умишлено деяние. Поради спецификата на материята, в доказването на такива случаи трябва да се използват всички доказателствени средства, допустими от НПК. Положителен е фактът, че законодателят уреди уговорените мачове в НК като тежко престъпление, което ще даде възможност и за използване на СРС за разкриването на обективната истина.

Материята е нова и за прокурорите и разследващите полицаи, за които може би трябва да бъдат организирани специални курсове и семинари от специалисти в материята, във връзка въвеждането и детайлното им запознаване с явлението уредени мачове, което вече добива застрашителни размери в цял свят. Липсата на опит у прокурорите и разследващите полицаи в разследването на такива дела може да се окаже поне в началото сериозен препъни камък пред успешното им приключване и успешна защита на обвинителната теза на прокурорите във фазата на съдебното производство.

Разбира се, грешна стъпка ще бъде и да се премине към прекалено обвинителен уклон от страна на разследващите органи в борбата с явлението манипулирани мачове, тъй като при това положение едва ли не за всяка спорна дузпа в продължението на мача, за всеки нелеп автогол или неотсъдена от съдията явна засада ще трябва да се образува досъдебно производство, за което в немалка част от случаите няма да се съберат достатъчно доказателства за извършено престъпление и това ще се превърне в излишен разход на сили и средства от страна на прокуратурата и полицията.

Накрая все пак ще изразим надежда, че чрез постулатите на възприетата уредба на уредените мачове в действашия НК тя ще изиграе своята роля на превенция спрямо хората, възнамеряващи да извършат такава престъпна дейност, за да остане за истинските фенове на играта удоволоствието от победите в честно спечелените, спортментски изиграни мачове в духа на феърплея, истинските спортни битки, които се решават на терена, а не уредените в някоя кръчма мачове, в които е жалко да се наблюдава поведението на играчи и съдии.