Венцислав Петков

 

Финансирането по европейските проекти у нас доби особена популярност. За съжаление, в повечето случаи тя е с негативен оттенък. Дали се отнася за неусвоени средства по европейски фондове или различен прочит на критериите в полза на определени физически лица и стопански субекти, на преден план в повечето случаи излизат проблемите в този сектор. Малко място се отделя на примерите, показващи успешната реализация на европейски проекти. В настоящата статия ще разгледаме проблемите, пред които е изправено усвояването на парични средства по програмите на ЕС, опитвайки се да подскажем начините за тяхното разрешение.

Бюрокрацията

В немалко случаи иначе оригинални идеи за европроекти стават жертва на бюрокрацията, пуснала корени в българските държавни институции. Случайно или не, някои от тези проекти отлежават прекалено дълго време на бюрото на някой чиновник, а когато се сети за тях, вече е късно, защото са изпуснати съответните срокове. Още по-натрапливото усещане е, че механизмите за контрол върху бюрокрацията са неефективни и виновните за забавянето на средствата длъжностни лица в немалко случаи не са подведени под отговорност. Всъщност, бюрокрацията не e проблем само на родните институции на ниво ЕС, а властите в много страни вече взимат и законови мерки срещу нея. Може би вече е назрял моментът това да се случи и у нас.

Сложността на процедурите

Вторичната спътница на бюрокрацията – т.нар. бумащина, също не е за подценяване, тъй като коства значителни разходи и време на всички заинтересовани от проекта страни. За едно и също нещо се налага попълването на десетки документи, в които понякога се губи индивидуалността и творческият подход на съответната кандидатура. Често конкурсните условия, уреждащи реда и формата за кандидатстване, както и наредбите и правилниците, съдържащи изискванията към кандидатите, се променят в движение и в разгара на процедурата без предупреждение от ресорните ведомства. Новите и необявени своевременно изисквания оставят в неведение и без достатъчно време за адекватна реакция бъдещите бенефициенти по програмите.

Друг аспект на проблема е, че голяма част от информацията, свързана с кандидатстването и отчитането на европейските проекти е поднесена на потенциалните кандидати по програмите по начин, който изключва асимилирането им от широки слоеве от българското общество. Заради изобилието от чуждици и неясноти в обявените критерии хората без правна и езикова грамотност често би трябвало да прибягват до услугите на преводач, или най-малкото от тълковник, за да разберат за какво става въпрос. Липсата на общодостъпен език нарушава възприетия принцип на равен достъп до средствата от европейските фондове. Така например, един земеделски производител трябва да плаща солидни суми за да ползва услугите на фирми-посредници, които да му напишат и разяснят как се отчита даден проект, вместо да стори това сам. Дали в основата на трудно разгадаемите условия и процедури стои лобистки интерес от ползването на услугите на определени фирми-посредници, може само да се гадае.

В тази връзка опростяването на процедурите за кандидатстване и намаляването на обема на изискуемата документация във връзка с тях, са задача от първостепенно значение за родната администрация, ако искаме страната ни да повиши процента на усвоени средства по европрограмите.

Нуждата от разграничение

Малките и големите проекти не бива да се поставят на една плоскост. Не е редно изискванията и тежестите по създаването на условия за осъществяването на проект на стойност 10 000 лв. например, да бъдат съпоставими с тези по предложенията, чийто размер е 1 000 000 лв. Не е справедливо, например, купуването на един принтер за нуждите на проект на стойност 5000 лв. да е също толкова трудно, както и тогава, когато стойността му е десетки пъти повече. Отчетността и контролът по малките проекти също трябва да бъдат облекчени в сравнение с тези по големите такива. В тази връзка е нужна законова дефиниция, която с възприемането на паричната стойност на отпусканата сума, да разграничи малките от големите проекти.

Строго формалните критерии

Строго формалните критерии, разписани по проектите, оставят впечатление у широката общественост, че възприетият от държавната администрация подход по-скоро е насочен към администриране на печелившото начинание, а не преследва ефективна практическа реализация на крайната цел, която е заложена в него. Този принцип важи с особена сила при отчитането на проектите, където се гледа формата, но не и съдържанието на самото им изпълнение. Така например, прието е да се представят фактури за семинари с нощувки, включващи храни и напитки, без обаче да стават известни решенията, взети на тези мероприятия и практическият ефект от самите тях. Формално заложената в проекта разяснителна цел или обучение е изпълнена, но никой не държи сметка за това, че приоритетната цел е отстъпила място на една хубава екскурзия с включени нощувка и храна.

Липса на компетентност

Един от пороците в сферата е липсата на компетентност от страна на администрацията в конкретната сфера. Този недостатък е комплексен. Той води началото си от ниското заплащане в държавната администрация, което отблъсква квалифицираната работна ръка от сектора, и тя търси реализация в частния бизнес. Наличието му е особено ясно изразено в малките населени места, където думата си казват демографските процеси. В градовете с население под 15 000 хиляди души квалифицираните специалисти по европейски проекти са музейна рядкост.

От друга страна, липсата на достатъчно познания за европроектите пък не може да бъде наваксана от наличния човешки ресурс поради липса на пари за обучение на служителите, непригодносттта на част от кадрите към иновативните технологии, както и липсата на стремеж за усъвършенстване у тях. Не на последно място, ниското заплащане в държавните ведомства априори демобилизира и демотивира за работа служителите в тях. Едно от възможните решения тук е организирането на повсеместни стажове за студенти от различни специалности, които да завършват с изпити, а на показалите най-добри резултати на тях да се предлага работа в администрацията. Така държавата ще обезпечи за в бъдеще наличието на повече компетентни консултанти по проектите, които притежават модерен усет и визия за текущите процеси, свързани с финансирането от ЕС.

Одобряването на наши хора

Побългареният в негативен смисъл порядък при одобряването на европроектите често включва одобряването на близки до властта хора и фирми. При равни други условия, определени физически и юридически лица излизат с “едни гърди напред” пред своите конкуренти. По този начин се нарушават принципите на равенство и липса на дискриминация спрямо бенефициентите, за което понякога сме критикувани от ЕС. Съзнанието на немалка част от кандидатите е, че липсата на добри отношения с администрацията на практика обрича на изначален крах кандидатите за получаване на европейски средства.

Несъвършенства в законите

В процедурите по отпускането на субсидии от ЕС се откриват и немалко законови несъвършенства. По сега действащия Закон за обществените поръчки, фирма, която не е спечелила конкурс, може да обжалва решението, с което да се спре процедурата по субсидирането от ЕС. Ако съдебното дело се проточи във времето, загуби и пропуснати ползи ще има както за самия кандидат, така и за държавата. Затова трябва да се търсят гъвкави механизми в тази насока, за да не се спира субсидията от ЕС при обжалване от други кандидати. Прозрачността на механизмите за отпускане на европари трябва да бъде осигурена в достатъчна степен от отговорните институции, за да намалее както броят на заведените от неуспяли кандидати дела, така и за да парира критиките, отправяни от ЕС относно задкулисните схеми при одобрението на кандидати по някои от програмите.

Финансови неволи

Не на последно място част от кандидатите за евросредства се отказват заради забавените плащания към тях от страна на агенциите, заети с отпускането на европейските пари. Освен това, кандидатстването по европроект на стойност от около 500 000 лв. изисква предварителни разходи по реализацията му от порядъка на 10 000 лв., които са непосилни за дребния бизнес. Това са разходи, свързани с предварителни проучвания, покупка на техника, регистрация на фирми, наемане на персонал и др. По този начин на практика малкият бизнес, и най-вече фермерите, се оказват в ситуацията да инвестират предварително големи за тях суми, без да бъдат сигурни, че ще получат дори частична възвръщаемост. Още повече, че съществува възможност държавните ведомства да орежат европейските субсидии впоследствие. По тази причина много представители на дребния и средния бизнес изобщо се отказват да кандидатстват по европейски проекти.

Законова регламентация

Изброените проблеми показват нуждата от законова регулация, която да синхронизира изискванията за кандидатстване по различните европейски програми. Така ще се преодолеят неяснотите, породени от разнопосочните тълкувания и липсата на единна регламентация. С нормативния акт следва да се опростят и процедурите за кандидатстване, като същевременно се засили и контролът във връзка с избора, изпълнението и отчитането на проекта. Час по-скоро този закон трябва да премине през обществен дебат и да влезе в пленарна зала, за да изгради визия за страната ни като държава с конкурентоспособна икономика и прозрачни законови правила, които се спазват.

Изводът

Естествено, оптимизирането на работата на държавната администрация няма как да се осъществи със закон. Това трябва да бъде въпрос на трайна политика, на преосмисляне на манталитета и ценностите на служителите там, на стимулирането им да предприемат нови форми на поведение. Модернизирането на начините за кандидатстване и отчитане, като например чрез използването на електронна форма за това, освен, че би улеснило както кандидатите, би спестило време и средства за държавната администрация. Индивидуалният подход във всеки от случаите и достъпът до достатъчно количество достъпно поднесена информация, също са факторите от решаващо значение, които биха могли да повишат в достатъчна степен усвояемостта на европейските субсидии у нас. Светлина в тунела има, и това е, че България е една от малкото страни в ЕС, по които не е спряна оперативна програма. Успешните примери за усвоени средства по еврофондовете трябва да получат достатъчно гласност, за да повярват потенциалните кандидати по европроектите, че не всичко е обречено изначално.

Всички тези условия ще доведат до желаното положение, в което държавната администрация и бенефициентите ще работят като една добре смазана машина, вървейки по една утъпкана вече пътека, трасираща ефективното оползотворяване на съществуващите възможности за икономическо развитие в ЕС.