Печат 

Венцислав Петков

Малко са хората в днешно време, които успяват да живеят нормално, без да теглят кредит. Това начинание за съжаление често пъти е съпроводено с нарушаване на потребителските права на хората от страна на финансовите институции. Настоящата статия има за цел да очертае правата и задълженията на двете страни при сключването на договор за потребителски кредит и да хвърли светлина върху механизмите за по-ефективна защита на правата ни в тази област. Тя ще очертае и пролуките в уредбата, които трябва да се преодолеят, за да бъде защитата на потребителите в тази област по-ефективна.

Правилата

На 12 май 2010 г. у нас влезе в сила Закон за потребителския кредит (ЗПК). Той се прилага за всички потребителски кредити на стойност от 400 до 147000 лв., независимо дали те са отпуснати от банки или други финансови институции, като например фирми за бързи кредити и др. Важно е да се уточни, че новите правила за потребителските кредити ще се прилагат само за тези от тях, които са сключени след 12 май 2010 г., но не и за останалите, които са в заварено положение. За последните действащи остават старите правила, като ако искаме да променим някоя клауза по условията на кредита, трябва да сключим писмено споразумение (анекс) към договора, което предполага задължителното съгласие на банката за това.

Дефиниция и приложение

За да се изясни какъв е обхватът на закона, трябва да се започне с понятието за потребител. Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗПК потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Това означава, че извън обхвата на защитата по ЗПК са субекти като юридическите лица, както и физическите лица, които действат в качеството си на търговци или при упражняване на дейността/професията си. Кредитор, обаче, освен юридическо лице, което извършва такава дейност по занятие, може да бъде и физическо лице. От обективна гледна точка пък ЗПК не се прилага спрямо ипотечните кредити, кредити под или над определената в закона стойност, договори за наем или лизинг, при които не се предвижда изкупуване на стоката – предмет на договора, и др.

Стандартен формуляр

Новост в закона и в практиката е наличието на стандартен европейски формуляр за кредит, който банката е длъжна да предостави на потребителя при сключването на договора. Формулярът има четири основни части, съдържащи съответно: данни за кредитора, описание на параметрите по кредита, разходи по заема, както и други важни условия по кредита, ако има такива. Предоставянето му е уредено като част от преддоговорните задължения на банката спрямо потребителя. Това ще му даде възможност да сравни по-лесно и бързо офертите на различните кредитори.

Друго преддоговорно задължение на банката е разполагането на видно място в помещенията за обслужване на клиенти на достъпна информация в писмена форма относно общите условия, тарифите и реда, при които се предоставят потребителски кредити, както гласи чл.5 ал.8 ЗПК. Банката не е длъжна, но ако потребителят поиска предварително образец на договора за кредит, тя не може да му откаже предоставянето, което трябва да стане безплатно за потребителя. Ето защо в тази хипотеза потребителят трябва да прояви самоинициатива и да го поиска, за да може да защити по-успешно правата си за в бъдеще.

Договор за потребителски кредит

За да е валиден договорът за потребителски кредит, законът предписва писмена форма или фиксиране на друг траен носител с оглед неговата действителност. Един екземпляр от него задължително се дава на потребителя, а всички допълнителни споразумения по контракта задължително се сключват също в писмена форма. Ако договорът не съдържа общия размер на кредита и начина на усвояването му, той може да бъде обявен за недействителен. За да се осуети възможността за скриване на информация, банката е длъжна да посочи в договора пълния размер на общата сума, дължима от потребителя, която включва както общия размер на кредита, така и всички лихви, такси, комисионни и други задължения, свързани пряко с договора за кредит, които са известни на кредитора към момента на сключването му. Банката или финансовата институция, която ни е отпуснала кредита, няма право да променя лихвения процент по заема без предварително да ни е уведомила писмено за това. С това задължение на кредитора се цели предотвратяването на спекулации с лихвите по кредитите и излагането на необосновани причини за вдигането им.

Отказ от договора

Най-същественото право, което е предоставено на разположение на потребителя с новия закон, е възможността той да се откаже от договора в 14-дневен срок, без да дължи за това обезщетение или неустойка на кредитора. Единствената хипотеза, в която банката може да иска обезщетение при право на отказ, е свързана с направени от нея разходи към публичноправни административни органи, които не подлежат на възстановяване. Правото на отказ идва на помощ в случаите, когато сме сключили договор за кредит, без да обмислим добре офертата. На следващия ден, обаче сме установили, че взимайки прибързано решение, сме пропуснали да отчетем, че договорът крие скрити такси, комисиони, висок годишен процент на разходите по кредита или друг тип уловки. Срокът за упражняване на правото на отказ се счита за спазен, ако уведомлението за това е изпратено до кредитора на хартиен или друг траен носител преди изтичането на 14-дневния период от време. При упражнен отказ от договора потребителят връща главницата по заема на кредитора и връща лихвата от датата на усвояване на кредита до датата на връщане на главницата, съгласно лихвения процент в договора.

Предсрочно погасяване

Значимо по степен на важност право на потребителите, което бе прието “на нож” от банките, но в крайна сметка бе гарантирано от законовите промени, е свързано с невъзможността на кредитора да ни откаже предсрочно погасяване на кредита, независимо дали се касае за целия му размер или само на част от него. Нещо повече, в такива случаи няма да плащаме наказателна такса или обезщетение, когато кредитът е сключен като овърдрафт или е с плаващ лихвен процент. За другите хипотези на фиксирана лихва плащането на малка по размер наказателна такса за предсрочно погасяване остава в сила, като законът борави с термина “ кредиторът има право на справедливо обезщетение”.

За какво да внимаваме

Преди да сключим договор за кредит, трябва да преценим добре колко е годишният процент на разходите (ГПР), за да не се окажем в хипотезата на скрити такси и комисионни. Колкото по-нисък е ГПР, толкова по-малка сума ще върнем на кредитора в крайна сметка. За целта е добре да сравним колкото се може повече оферти на финансовия пазар и да изберем най-изгодната от тях съобразно нашите възможности.

Една от често използваните нелоялни търговски практики при сключването на договори за кредит е да ни убеждават да вземем по-голяма сума, отколкото сме предвидили, защото условията са по-изгодни. В никакъв случай не бива да се хващаме на тази въдица, без да сме преценили добре финансовите си възможности с оглед регулярното погасяване на кредита. Много е важно да прочетем целия договор за кредит, рекламна брошура или листовка, които банката ни предоставя. Законодателят задължи кредиторите при реклама на потребителски кредит текстът да бъде с еднакъв по размер, вид и формат шрифт, съобразно изискванията на чл.25 ал.3 от ЗПК, което на практика цели да пресече порочната практика определени клаузи да се изписват с по-дребни и трудно четивни букви. Банките и други финансови институции използват и друга уловка. Масова практика е да се предлагат кредити с по-дълъг срок на погасяване с по-ниска лихва. Тук е важно да се каже, че колкото е по-кратък срокът на кредита, толкова повече пари ще си спестим.

 

Потребителски спорове

Съгласно действащия закон, кредиторите са длъжни да въведат система за разглеждане на жалби и оплаквания на потребители. В срок от 30 дни те трябва да отговорят на всяко постъпило възражение във връзка с потребителски кредит. Ако правата ни на потребители при договор за потребителски кредит са нарушени, можем да се обърнем към Комисията за защита на потребителите.

 

Недостатъци на уредбата

 

Трябва да се отбележи, че въпреки усъвършенстваната законова уредба, все още има какво да се желае по това банките и потребителите да се превърнат в равноправни страни по договора за потребителски кредит. Често банките променят едностранно условията по договорите във вреда на потребителя, а неговата реакция като по-слаба страна по правоотношението е твърде ограничена като възможности. Много банки все още имат такси за усвояване, за разглеждане на документи и за управление на кредита, което отново поставя потребителя в неизгодна ситуация. Следващият момент е свързан с появата на много на брой кредитни институции, които предлагат “бърз кредит” срещу лична карта на суми по-малки от 400 лв., което е под границата на защитата, предвидена от ЗПК, съответно спрямо тези търговци не може да бъде упражнен ефективен контрол за спазване на законодателството.

Във връзка с гореизложеното, законодателят трябва да положи усилия за повишаване степента на защита на кредитополучателите, що се касае до потребителските кредити, за да се елиминира усещането, че едната страна по договора е по-слаба и незащитена. За да отстояват своите права, обаче, потребителите задължително трябва да четат договорите, при нужда да потърсят съвет от независими специалисти, за да направят в крайна сметка един информиран избор, съобразен с финансовите им възможности.