Венцислав Петков

 

Подложените на обществено обсъждане в началото на годината промени в Закона за храните не срещнаха разбиране от търговците от хранителния сектор и предизвикаха острата им реакция. Браншовите организации са на мнение, че опитът на държавата да засили контрола върху този сектор е репресивна мярка, нетипична за едно демократично общество, която освен всичко друго е и предпоставка за корупция. Администрацията застъпва обратното становище и смята, че тези промени се правят само и единствено в името на интересите на потребителите, които имат право да изискват високо качество на храната, която консумират.

В настоящата статия ще разгледаме най-важните законови промени в хранителния сектор, които се подготвят, анализирайки сблъсъка на гледните точки на държавата и търговците от бранша.

Без храна в кофите за боклук

На първо място, трябва да се отбележи една безспорно положителна промяна за преобладаващата част от общественото мнение. Тя е крачка напред в борбата с изхвърлянето на храна, проблем с твърде глобален мащаб в САЩ и страните от Западна Европа. Тревожна статистика в това отношение има и в България, според която у нас се изхвърлят годишно около 140 000 тона годна за консумация храна от търговски обекти, докато в същото време всеки пети нашенец живее на прага на бедността. Неправителствени организации по света и у нас негодуват, че това е недопустимо, когато милиони хора по света гладуват и страдат от болестите на глада. Съгласно законопроекта, търговските обекти ще са задължени да изхвърлят остатъците от храна в специални затворени контейнери, а след това те ще бъдат извозвани до екарисаж. Другият вариант пред тях е да дарят храната на хора, изпаднали в беда, но пък пред това добро намерение има бюрократични спънки, защото тези дарения не се освобождават от ДДС.

Тук полезността на мярката едва ли има нужда от коментар, защото действащото в момента правно положение позволява на персонала на заведенията да изхвърля остатъците от храна директно в кофите за боклук. Оттам кучета и клошари разнасят храната в различни посоки, с което значително нараства рискът от плъзване на зарази, особено през летния сезон при наличие на по-високи температури, предупреждават здравни работници. Макар и сравнително най-безспорна по своя характер, тази мярка все пак се критикува от част от ресторантьорите. Част от тях опонират, че в момента няма регистрирани проблеми с последици за здравето на хората, предизвикани от остатъците от храна, които понастоящем се извозват от фирмите по чистотата заедно с общите битови отпадъци. Друга част, предимно представители на дребния бизнес, пресмятат колко би им струвала инвестицията в подобни контейнери и дали е по силите им, ако цената е скъпа, а се касае за заведения тип “каравани”, “бърза закуска” и др.

3 в 1 за автомобилите

Значително по-голяма е съпротивата за промените, които касаят изискванията към автомобилите над 3,5 тона, с които ще се превозва храната. Те трябва да се регистрират освен в КАТ и в “Автомобилна администрация”, вече и в областното поделение на Агенцията по безопасност на храните, като се заплати и нова такса за това, т.е. налице е троен регистрационен режим. В това търговците виждат сериозна бюрократична спънка и опит за задушаване на бизнеса. Мотивите на държавните структури за засиления контрол пък са, че една част от превозните средства, возещи храна, не са пригодени в достатъчна степен за разносна търговия. Те смятат, че автомобилите не са напълно стерилни, което създава предпоставки храната да бъде замърсена с бактерии или да се получи друг тип негативно въздействие върху нея от външната среда, затова настояват в тях да има специално “санитарно” помещение и по-стриктен контрол от различни институции.

Спират коленето в дворовете

Следващата законова промяна, която чиновниците твърдят, че е наложена от Брюксел, е свързана със забраната за клане на едър рогат добитък (крави, телета и др.) в частните дворове на стопаните. Това е практически неприложимо у нас по ред причини, смятат експерти от бранша. От Министерството на земеделието и храните са на друго мнение и считат, че по този начин ще се предотврати разпространението на заразено месо и на болести, пренасяни от животните върху хората. Освен това при неспазването на тази мярка от ЕС могат да задействат процедура за налагане на санкции срещу страната ни, мотивират се още чиновниците. В този спор се намесва и трета страна – общините, което прави хаоса в ситуацията пълен. Местните власти са адресат в проектозакона, според който те са задължени да обособят специални места, където да се извършва коленето на такива животни. Част от кметовете на общини недоволстват, че това натоварва допълнително бюджета им, а и не навсякъде има чисто практическа възможност да се създадат такива места.

На нож е приета и друга строга рестрикция – забраната за връщане на хранителни продукти от търговския обект обратно на производителя. Тук се цели да се пресече влизането в употреба на продукти с изтекъл срок на годност, които след преработка да влизат отново в търговския оборот и да се предлагат за консумация на пазара. Бизнесът, обаче, твърди, че такава забрана не може да има абсолютен характер и всички случаи не следва да се слагат под общ знаменател, а трябва да се прави разграничение. Те посочват за пример случаи, в които поради грешка в доставката или друг тип техническа грешка при запазено качество и годност на храните биха претърпели значителни вреди, ако стоката не се върне обратно на производителя. Поради това настояват за преразглеждане и на това предложение.

Храна от вкъщи – мисия невъзможна

Проектозаконът предвижда и затягане на търговията с храни по интернет. Ако искате да направите семейна фирма с предмет на дейност търговия с хранителни продукти по интернет, трябва да притежавате реален търговски обект, а освен това е нужно и да се впишете в специален регистър. Тази забрана не позволява нито да я готвите вкъщи и да я продавате по интернет, нито да правите това, купувайки я от борсата. От една страна това е една по-добра гаранция за произхода и качеството на стоките, както и възможност за по-стриктен контрол и улеснен достъп до прекия нарушител на закона, а не размиване на отговорности, гласи становището на служители от компетентните държавни ведомства. От друга страна, обаче, такова изискване би ударило производителите на стоките и търговците с дребен бизнес. По този начин под страх от санкция те ще бъдат принудени да попаднат в лапите на прекупвачите и да преглътнат обезценяването на личния си труд, вместо да реализират продукцията си самостоятелно на пазара, смятат браншовите организации.

Несъбираемост на глобите

Не на последно място от бранша негодуват, че глобите в проектозакона са скочили многократно, а в някои от описаните нарушения санкциите са се увеличили дори 10 пъти. Това ги превръща на практика в несъбираеми вземания и увеличава предпоставките за корупция сред контролните органи, смятат още те. Ако продавач на хляб във фурна в малък град или село бъде изправен пред угрозата да плати глоба от 5000 лв. във връзка с акт за нарушение на хигиенните норми в обекта, смятате ли, че той е в състояние да плати тази сума, или ще предпочете да “пробие” инспекторите с предложение за пари на ръка, питат реторично търговците. Отговорните фактори в държавата са на мнение, че увеличението на глобите е оправдана мярка с оглед на целите за повишаване качеството на хранителните продукти и респективно здравословното хранене на населението. Те смятат, че високите глоби ще изиграят ролята на генерална превенция и ще респектират търговците да се въздържат от подобен род деяния.

Изводите

Обобщеният анализ на ситуацията със законовите промени показва, че сядането на масата за преговори от страна на държавата и търговците от хранителния бранш не е дало нужните резултати на този етап. Това е причината между тези две страни да тлее конфликт. В същото време някъде по страната остават и интересите на потребителите. В тази връзка държавните и неправителствените организации, имащи за цел тяхната защита, също ясно трябва да изразят своето мнение. Нуждата от преразглеждане на някои от хипотезите е налице, но при запазване на баланса и наличието едновременно на ефективен държавен контрол и съхраняване на интересите на потребителите и бизнеса, които също са в правото си да изискват, съответно в качеството си на купувачи на хранителния продукт и създатели на работни места. Единствено и само в такъв случай ще можем да кажем, че купуваме качествена храна, работим за насърчаването на бизнес инвестициите в хранителния сектор, а не го задушаваме с непосилни тегоби. Не е нужно да гоним формализиране на процедурите относно покриването на критериите на ЕС в този бранш, а да създадем работещи закони на местна почва. Тези нормативни актове трябва да имат за цел не да репресират, а да регулират обществените отношения в сектора. По този начин Брюксел сам ще ни похвали, а ние ще вдигнем поне малко нивото на родната икономика, съхранявайки дребния и средния бизнес и обезпечавайки повече работни места, от една страна, и ще бъдем по-сигурни в естеството на храната, която даваме на децата си, от друга.