Венцислав Петков

Нестихващите протести у нас родиха идеята за задължителното гласуване. В настоящата статия ще анализираме положителните и отрицателните аспекти на това явление, ще видим приложимо ли е то у нас с оглед действащата Конституция, и ще се спрем на правните системи в други страни, където тази фигура е законов постулат.

Аргументите “за”

Основният аргумент, който се изтъква при застъпването на тезата за въвеждането на задължителен вот, е в получаването на по-голяма легитимност на органите на държавна власт – Президент, Народно събрание, Министерски съвет. Логиката сочи, че управляващите в такива случаи биха се ползвали с по-широка обществена подкрепа. От друга страна това би елиминирало еквилибристиките на математическите формули, които дават възможност за управление на малцинството.

Като втори основен аргумент се посочва появата на стимул за по-голяма ангажираност на гражданското общество в политическите процеси и явления у нас. Това, обаче, трябва да се осъществи паралелно с осигуряването на по-висока представителност в изборните органи на управление от страна на гражданите, както и гарантирането на по-широки възможности за контрол от тяхна страна като суверен спрямо управляващите. Един от основните белези на идеята е и осигуряването на възможност за преференциално гласуване от страна на избирателите, т.е. възможността им да пренаредят партийната листа според техните лични предпочитания. В противен случай самоцелното въвеждане на задължителен вот без изпълнението на тези условия губи своя смисъл, предупреждават експертите. Никой няма полза от модела на фасадната пряка демокрация, където на хартия правата съществуват, но на практика ползването им е ограничено.

Задължителният вот е единственият начин да се излезе от дълбоката политическа апатия, която е обхванала широки слоеве от населението в България в последните години, коментират специалисти. По този начин би се стимулирало и националното самочувствие, и чувството за принадлежност към родината и обществото, твърдят още привържениците на идеята за подобна законова мярка.

Трети аргумент в подкрепа на идеята е обвързването на мярката с намаляването на партийната субсидия. В момента много от партиите харчат стотици хиляди за предизборни кампании, рекламни клипове, агитационни материали, които имат за цел да подтикнат населението да гласува по определен начин. В същото време партийните субсидии, които се полагат на партиите от държавата, се харчат по нецелесъобразен начин. Така играчите на политическата сцена стават трън в очите на хората, които виждат в подобна постановка схема за лично и корпоративно облагодетелстване. Задължителният вот ще бъде елегантен начин за намаляването на размера на държавната субсидия, която осигурява прилично живуркане на определени политически субекти, които се намират в миманса на политическата география.

Не на последно място аргумент в подкрепа на мярката е, че с нейната регламентация ще се обезличи или поне минимализира въздействието на т.нар купен или корпоративен вот. При сега действащата система у нас купените гласове са в състояние да повлияят съществено резултатите от вота, особено на местните избори в малки населени места, където хората са принудени да гласуват по определен начин заради страх от загуба на работата си или на материалните придобивки, които имат. Когато гласуват всички, тогава платеният вот ще стане незначителен процент на фона на всички избиратели, мотивират се привържениците на идеята. Така, във връзка с казаното по-горе, ще се отнеме възможността на сравнително малки групи от хора, които са мотивирани от финансова или друга изгода, да избират властта.

Аргументите “против”

Основната теза на противниците на идеята се базира на факта, че правото да дадеш своя вот е иманентно присъща характеристика на проявата на свободна воля. То по никакъв начин не може да се трансформира в задължение, защото от една страна би било необосновано ограничение на формирането на воля, а от друга не е типична характеристика за демократичната, а за тоталитарната система.

Тази група хора са на другия полюс, що се отнася до повишаването на гражданската активност и участие в политическите процеси в страната. Според тях, не само, че няма да се постигне по-висока степен на такава ангажираност, а ще се получи обратният ефект – хората биха се отдръпнали от участие във властта, тъй като ще приемат вота като натрапен насилствено отгоре фактор. Освен това, с въвеждането на такава мярка ще се ограничи свободата на хората, които не желаят да гласуват. Изборът да бъдеш аполитичен също е проява на свобода на избор на поведение на конкретната личност, и той не може да бъде накърнен с прилагането на подобен род рестриктивни закони, мотивират се специалистите. Те оборват и другата теза за наличието на по-широка представителност на избраните да управляват, като привеждат аргумента, че противниците на мярката биха й се противопоставили, като гласуват с невалидни бюлетини, които биха били голям брой на фона на действителните такива. По този начин е възможно отново изборът на първата политическа сила да не притежава подкрепата на широк кръг от гражданското общество и политическата легитимност да остане само едно добро пожелание.

Хората, които са срещу задължителния вот, отчитат и една друга потенциална възможност, която също е заплаха за легитимността на вота. Тя се корени в увеличаване на възможностите за необмислен и случаен избор, на принципа на отбиване на номера, респективно формално изпълнение на задължението за гласуване. В тази хипотеза вотът би бил без значение, респективно ще се гони единствено проформено спазване на разписаното законово задължение за гласуване. От една страна, така би се увеличил неимоверно много рискът от поява на случайни и рискови политически играчи в парламента. От друга страна, при такива условия значителен е рискът от превръщане на Народното събрание в хаотичен сбор от много на брой партии, които нямат допирни точки помежду си. Това би затруднило съставянето на правителство и функционирането на добре работещ парламент, предупреждават експертите.

Конституцията

Чл.42 ал.1 от сега действащата Конституция постановява, че гласуването е въпрос на право на свободен избор на личността, а не на задължение. Ето защо, при разписването на подобна промяна в Изборния кодекс, без преди това да е ремонтиран основният закон в този смисъл, би довело до противоконституционност на подобна разпоредба, предупреждават част от специалистите. Според тях освен буквата на върховния закон, такъв подход би нарушил и духа му, подменяйки неговата философия, като допусне държавна намеса в едно от най-висшите права в демократичната система – избирателното. Не така мислят, обаче, друга част от експертите по конституционно право. Според тях основният ни закон изрично постановява, че правото на глас се урежда със закон. От това следва, че закон може да фиксира задължение за гласуване, без да противоречи на Конституцията, тъй като тя дава уредбата на обществените отношения само в най-общи рамки. При всички случаи тази колизия и различно тълкуване на правните норми трябва да бъдат добре обмислени и взети предвид при евентуално преуреждане на отношенията, касаещи изборния процес.

Санкциите

Регламентацията на задължителен вот следва да е скрепена със съответните санкции, за да се гарантира спазването й като правна норма. Най-често прилаганата санкция в европейските правни системи е глобата. Дебати тук би могъл да предизвика нейният размер. Ако той е прекалено голям, то глобата автоматично се превръща в несъбираемо вземане с оглед тежката икономическа ситуация у нас. Ако пък се приеме обратният вариант с нисък размер на санкцията, той не би могъл да изиграе превантивна роля спрямо избирателите и да ги накара да се въздържат от негласуване. При подобно статукво, като сегашното у нас, ако се възприеме фигурата на задължително гласуване, една глоба със среден размер, по-близка до минималния, би изиграла ролята на превенция и би оказала стимулиращ ефект върху избирателите. Още по-голям ефект, обаче, би имал отказът от осигуряване на публични услуги на гражданите, които не са упражнили избирателните си права. Такива могат да бъдат например неиздаването на данъчни оценки, паспорти, шофьорски книжки и всички други услуги, които администрацията извършва, отнемането на помощи за отопление, ограничения за заемането на държавна служба и др. За тази цел, обаче, трябва да се предвидят средства и за създаването на електронен избирателен регистър, до който администрацията да има достъп и където да се отбелязва кой е дал своя глас на изборите, и кой – не. Освен всичко друго, санкциите изискват осигуряването на допълнителен човешки и финансов ресурс, с оглед предвиждането на механизми за контрол над правото на глас, а тяхното осигуряване към днешна дата би натоварило неимоверно много държавната хазна, смятат финансови анализатори. Резонно би било да се помисли и за основания за ненаказуемост, като например възраст, заболяване, постоянен адрес в място, отдалечено от избирателна секция и др., смятат специалистите.

Как е в Европа

Пет от общо двадесет и осем държави в ЕС са регламентирали задължителен вот. Белгия е първата държава, въвела задължителното гласуване. В тази държава, ако избирател не вземе участите във вота на четири поредни избора, може да се стигне до ограничаване на избирателните му права, да се отнеме възможността му за достъп до държавна служба и др. Гръцката правна система също предвижда задължителен вот, а негласувалите граждани могат да получат отказ за подновяване на шофьорска книжка или паспорт. В Люксембург също всички са длъжни да упражнят правото си на глас, единственото изключение е за хора над 70 години. Там предвиденото наказание е глоба. В Италия също е приета подобна постановка, като при неупражнен вот нарушителят е заплашен от отказ за приемане на детето му в детска градина. Мярката се прилага и в Кипър, а в Австрия резултатите от нея не бяха положителни, вследствие на което тя беше отменена.

Изводите

Трудно е да се даде еднозначен отговор дали е дошло времето за регламентиране на задължителен вот у нас. Нито пък може да се каже със 100% степен на сигурност каква би била степента на ефективност на подобен подход съпоставена с тази на развитите европейски демокрации, поради различната икономическа и правна обстановка у нас. Един от възможните варианти е въвеждането на пробно задължително гласуване на даден вид избори, резултатите и ефектите за гражданското общество от които да се анализират много подробно. Ако и това не даде очаквания резултат – повишаване на избирателната активност и по-голяма легитимност на управляващите, въпреки санкциите, то подобна мярка би се лишила от своя смисъл. Освен това, ако липсва ефективен механизъм за контрол и налагане на санкции, тази идея би загубила в голяма степен своята квинтесенция. При всички случаи, обаче, подобна мярка би трябвало да бъде взета не под натиск от протести, а да представлява добре обмислен законодателен ход.