ДО

Г-ЖА ИВА МИТЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

45-ТОНАРОДНО СЪБРАНИЕ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛАГРИЯ

 

ДО

Г-Н РУМЕН РАДЕВ

ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

УВАЖАЕМА Г-ЖО МИТЕВА,

УВАЖАЕМИ Г-Н РАДЕВ,

Асоциацията на прокурорите е една от най-големите съсловни магистратски организации в България, като нейната основна цел и задача е да защитава правата и интереси на магистратите и да способства за развитието на правовия ред в Република България. Съдебната власт и нейната независимост, като гарант на правовата държава, са сред фундаменталните достижения на съвременните демократични общества.

В изпълнение на нашите цели, изразяваме тревогата си за състоянието на върховенството на закона в Република България и реалната опасност за нарушаване на Конституцията на Република България и засягане устоите на правовата държава. Горното е свързано с внесените в 45-то Народно събрание законопроекти от народни представители, които имат пряко отношение към върховенството на закона в Република България, с оглед поетите от Република България международни ангажименти в областта на правосъдие и вътрешен ред.

Информираме Ви, че според нас тези законопроекти застрашават върховенството на закона и разделението на властите в страната и по същество представляват недопустим опит за политическа намеса в независимата по Конституция съдебна власт.

На 15.04.2021 г. в деловодството на 45-то Народно събрание на Република България, група от 27 народни представителиот парламентарната група на „Демократична България“, внесоха законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. След като се запознахме и анализирахме този законопроект, установихме, че по същество представлява опит за груба намеса в независимостта на съдебната власт.

На първо място, желаем да обърнем внимание, че предложените поправки в Основния закон противоречат на Решение № 3 от 2003 г. по конституционно дело № 22/2002 г. на Конституционния съд на Република България, с което е изяснено, че относно промяна на елементите на формата на държавно управление е компетентно Велико народно събрание. Поради тази причина предложеният законопроект за изменение на Конституцията противоречи на основни текстове от самата Конституция и приемането му в този вид не е от компетентност на настоящото обикновено Народно събрание.

След внимателен прочит на предложените промени установихме, че всъщност текстовете относно прокуратурата са идентични с тези в Конституцията от 1971 г. (известна в юридическите и историческите среди като т. нар. „Живкова конституция от 1971 г.“), която е уреждала обществените и политически отношения в тоталитарната система на Народна Република България. Чл.78, т.16 от Конституцията от 1971 г. гласи, че Народно събрание: „Избиpa и ocвoбoждaвa oт длъжнocт Държавния съвет, Министерския съвет, Въpxoвния cъд и глaвния пpoкуpop нa Народна peпубликa България.“, като според тази Конституция мандатът на главния прокурор е петгодишен и той следва да се отчита пред Народното събрание. Буди недоумение обстоятелството, че предложеният от народни представителиот парламентарната група на „Демократична България“ текст за промени в Конституцията по отношение на главния прокурор, е идентичен с цитирания по-горе от т.нар. „Живкова конституция от 1971 г.“.

Смятаме, че приемането на цитираните промени, би превърнало държавното обвинение в политически фактор, зависим изцяло от парламентарното мнозинство, с което всички принципи на демократичното развитие биха били погазени, а независимостта на съдебната власт в страната сериозно застрашена. Именно тази независимост се смята за достижение на приетата преди три десетилетия действаща Конституция на Република България, която е издържана в духа на най-добрите европейски демократични традиции.

Не на последно място, желаем да обърнем внимание и на обстоятелството, че предложенията за промяна в Конституцията на Република България не са подложени на никакво обществено обсъждане, в каквато посока са и препоръките на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия).

Бихме желали да изразим тревогата си и относно другите предложени законопроекти, като например внесените на 16.04.2021 г. в деловодството на    45-то Народно събрание на Република България от председателя на парламентарната група на „Демократична България“ и група народни представители проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. С цитираните законопроекти се цели закриването на специализираните съд и прокуратура (Специализиран наказателен съд, Апелативен специализиран наказателен съд, Специализирана прокуратура и Апелативна специализирана прокуратура).

Желаем да обърнем внимание, че евентуалното приемане на тези законопроекти, би затруднило работата по разследвания от компетентност на Европейската прокуратура, тъй като съгласно последните изменения в наказателно-процесуалния кодекс именно Специализираният наказателен съд е компетентен да разглежда делата от тази категория.

Тези структури съществуват в продължение на повече от 10 години, а създаването и дейността им бяха оценени положително в редица доклади по Механизъм за сътрудничество и проверка в областта на правосъдието и вътрешните работи, Независимия анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България (проведен под ръководството на Службата за техническа подкрепа на структурните реформи при Европейската комисия), докладите на групата „Държави срещу корупцията“ (GRECO), както и в Доклада по новия механизъм относно върховенството на закона в страните членки на ЕС. Създаването на специализираните юрисдикции е една добра, работеща европейска практика, която дава своите положителни резултати, включително и у нас. По този начин се преодоляха на първо място зависимостите, които съществуваха на местно равнище, в рамките на което доста често бяха решавани окончателно повечето дела за корупционни престъпления срещу кметове на общини и райони, както и да бъде намален в значителна степен корупционният риск сред магистратите.  На следващо място се създаде правна рамка, при която органи със специализация в решаването на най-тежките дела в държавата – за организирана престъпност и тероризъм, да разглеждат и делата за корупция, които са с не по-малка обществена значимост. Така се улеснява и възможността за формиране на трайна практика, което от своя страна ускорява наказателния процес. Беше изпълнена и препоръката, отправена в Независимия анализ на структурния и функционалния модел на прокуратурата и на нейната независимост, извършен от Службата за техническа подкрепа на ЕС през 2016 г., а именно: делата за корупция да преминат към Специализирания наказателен съд, „където се наблюдава по-конструктивно взаимодействие между прокурори и съдии и по-малко формализъм“.[1]

Безспорно работата на тези структури беше оценена като добър модел за борба с организираната престъпност и корупцията. Същите са едни от най-ефективните структури на Прокуратурата на Република България в борбата срещу този вид престъпност. В последната година беше ангажирана наказателната отговорност на редица знакови за българското общество фигури, за които от дълго време съществуваше общественото мнение, че са недосегаеми от гледна точка на българското правосъдие. Активността на българската прокуратура е безпрецедентна в периода след 1989 г. Бяха повдигнати обвинения на действащ министър и бяха неутрализирани редица организирани престъпни групи. Именно под ръководството на Специализирана прокуратура бяха проведени повечето от разследванията, уличили в шпионаж множество руски разузнавачи, ползващи се с прикритието на дипломати в посолството на Руската Федерация в София. Подкрепа за действията на българските правоохранителни органи демонстрираха представители на НАТО и ЕС.[2] [3]

По наше мнение, тези резултати бяха постигнати именно поради ефективната работа на специализираните съд и прокуратура, както и на доброто взаимодействие с Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Същата оценка беше дадена и в Доклада относно върховенството на закона за 2020 г., в който е посочено, че „През 2017 г. и 2018 г. България проведе цялостна реформа на своята правна и институционална уредба за борба с корупцията. Реформата доведе до подобряване на сътрудничеството между съответните органи. През първата половина на 2020 г. бяха започнати редица разследвания на високо равнище, като по редица от тях бяха повдигнати обвинения.“.

По отношение на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, представители на политическа партия „Да, България“ (член на Европейската народна партия), внесоха в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, с който се цели закриването и разделянето на КПКОНПИ и по същество ще доведе до приключване на проверките за незаконно придобито имущество на редица знакови обвиняеми и подсъдими лица. Евентуалното приемане на тези законопроекти би блокирало борбата с организираната престъпност и противодействието на корупцията в страната, като постигнатият до момента напредък ще бъде заличен.

Без да се намесваме в работата на независимата законодателна власт в страната, следва да отбележим, че в унисон с внесените законопроекти, последваха одобрителни изказвания и интервюта на едни от най-знаковите лица, които са засегнати от действията на специализираните съд и прокуратура, както и на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Веднага след внасянето на законопроектите в деловодството на 45-то Народно събрание на Република България, подсъдими и обвиняеми лица като Цветан Василев (подсъдим заедно с още 17 лица за източването на 3.5 млрд. лева от фалиралата „Корпоративна търговска банка“ АД и укриващ се вече седем години в Република Сърбия) и Васил Божков (с повдигнати 19 обвинения и смятан за един от най-богатите българи, чийто бизнес е с криминален генезис), дадоха интервюта и отправиха видео обръщения в социалните мрежи, с които приветстваха предложените промени. Известно ни е, че по отношение на тези лица е блокирано имущество в огромен размер, дори в рамките на Европейския съюз.

Същите лица приветстваха и друг законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от народни представители от парламентарната група на „Изправи се! Мутри вън!“, с който се възстановяват отменените през 2010 г. законови текстове, с които се дава възможност обвиняем да поиска делото му да се разгледа от съда, ако до две години след повдигането на обвинение не е внесен обвинителен акт. Желаем да обърнем внимание в настоящото изложение, че от тези промени ще се ползват точно лицата, които са обект на наказателно преследване от специализираните съд и прокуратура, тъй като наказателните производства срещу тях се отличават с особена фактическа и правна сложност и предполагат по-дълъг период за провеждане на разследването.

Считаме, че този законопроект е в колизия с Решение от 05 юни 2018 г. по дело С-612/15 на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване на Специализиран наказателен съд, съобразно което не се допуска национална правна уредба, която въвежда процедура за прекратяване на наказателното производство, като предвидената в отменените текстове на чл.368 и чл.369 от Наказателно-процесуалния кодекс, доколкото тази уредба се прилага към производства, образувани за тежка измама или друга тежка форма на незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза в митническата област.

Друг законопроект във връзка с който бихме желали да изразим притесненията си относно застрашаване принципа на разделението на властите и върховенството на закона в страната е внесеният от парламентарната група на „Изправи се! Мутри вън!“ законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, с който се цели представителите на магистратската общност – съдии, прокурори и следователи, да могат да участват в избори, като непартийни или независими кандидати.  Приемаме този законопроект като отстъпление от принципа за разделение на властите, който е основа за съществуване на правовата държава и представлява недопустима намеса, която би довела до политизиране на съдебната власт в Република България. В Декларацията от Бордо[4] се подчертава „необходимостта от гаранции за това, че върху органите на съда или прокуратурата няма да бъде упражнен политически натиск“, както и „Подобно на независимостта на съдиите, независимостта на прокурорите  не е привилегия или прерогатив, която им се дава според закона, а е гаранция в интерес на справедливото, безпристрастно и ефективно правосъдие, което защитава обществените отношения и личните интереси на засегнатите лица“.

С тревога Ви съобщаваме, че в случай, че посочените законопроекти бъдат приети от 45-то Народно събрание на Република България, ще бъдат застрашени устоите на правовата държава и върховенството на закона в страната, които освен фундамент за пълноценното функциониране на правовия ред в Европейския съюз, са и едно от върховните достижения на съвременните общества и неразделна част от всяка съвременна демократична правна система. Ще бъде заличен напредък, който е граден десетилетия и е предхождан от редица срещи, анализи, препоръки и изпълнявани ангажименти към Европейския съюз от страна на българската държава.

С настоящото писмо изразяваме загриженост за реалната опасност да бъдат застрашени върховенството на закона и постигнатият напредък от Република България в областта на правосъдие и вътрешен ред в рамките на Европейския съюз. За горното ще информираме представителите на Европейската комисия, Европейския парламент, посланиците на страните членки на ЕС, посланиците на Великобритания и САЩ, Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (GRECO) към Съвета на Европа и Комисията за демокрация чрез право (Венецианска комисия).

Надяваме се, че компетентните държавни институции ще упражнят вменените си правомощия в рамките на Конституцията и законите на страната, както и поетите от Република България ангажименти като пълноправен член на Европейския съюз. 

 С УВАЖЕНИЕ,

АСОЦИАЦИЯ НА ПРОКУРОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

 



[1] Вж. стр. 20 от Независимия анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на РБ и нейната независимост от м. декември 2016г.

[4] Страсбург, 8 декември 2009г., приета съвместно от Консултативният съвет на европейските съдии (КСЕС/CCJE) и Консултативният съвет на европейските прокурори (КСЕП/CCРE)